Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * допълнително възнаграждение * договор за управление


6



Р Е Ш Е Н И Е

№.160

София.22.11.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.

при секретаря И. Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 1060/2009 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: М. – А.” ЕООД /МБАЛ/, представлявано от управителя Г. Х. и на Ж. П. Б. от гр.А. срещу решение № 18 от 20.05.2009 г. по гр.д.№ 35/2009 г. на Апелативен съд – Бургас.
С определение № 222 от 23.04.2010 г. , на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решението само в частта, с която е уважен предявеният от М. – А.” ЕООД срещу Ж. П. Б. иск по чл.55, ал.1 ЗЗД да сумата 2 299.45 лв. по въпросите, свързани с основанието за получаване от управителя на М. на допълнително тримесечно възнаграждение от приходите по договори с Н. за изпълнени клинични пътеки и начина на формиране на неговия размер.
В жалбата на Ж. Б. се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, с който след частична отмяна на решение № 182/14.11.2008 г. по гр.д.№ 208/2007 г. на Окръжен съд – Бургас, е уважен предявеният от „М.- А.” ЕООД иск по чл.55, ал.1 ЗЗД в посочения размер. Твърди се, че въззивният съд не е приложил правилно правилата за действие на договорите по време и не е отчел директното действие на Инструкция № 1 на МЗ от 11.03.2002 г., даваща право на управителя на болницата да получава допълнително възнаграждение от приходите за изпълнени клинични пътеки за целия исков период,считано от влизане в сила на Инструкцията – 01.01.2002 г. По съображения в жалбата и в писмена защита, поддържани в съдебно заседание, се иска отмяна на въззивното решение в осъдителната част и отхвърляне на иска, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Бургаски апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел за доказана по основание исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД – за периода от 01.01.2002 г. до подписването на Анекс № 3/13.09.2002 г. към договор за възлагане на управлението на М., сключен с Община А., за полученото от Б. допълнително тримесечно възнаграждение. Направен е извод, че за тази част от исковия период липсва както договорно, така и законово основание за плащане на допълнителното възнаграждение. Поради това и позовавайки се на експертно заключение на в.л. А., съдът е постановил връщане от страна на ответника на получената за периода преди подписването на Анекс № 3 сума в размер на 2 299.45 лв. Като неоснователни са преценени възраженията за действието на Инструкция № 1/11.03.2002 г. на МНЗ, предвид липсата на норма, предвиждаща задължително допълнително възнаграждение от вида на уговореното в чл.3 от процесния анекс, както и възражението за изтекла тригодишна погасителна давност, с оглед неприложимостта на чл.111, б.”в” ЗЗД. При произнасяне по този иск, въззивният съд е счел за неоснователни доводите на ищеца за нищожност на Анекс № 3, тъй като не е подписан лично от кмета на общината, както и доводите, свързани с тълкуване на чл.17, ал.4 от договора за възлагане на управлението на болницата в смисъл, че допълнителното възнаграждение по този текст би следвало да е дължимо само с оглед изпълнените лично от ответника клинични пътеки като специалист – невролог.
По поставения материалноправен въпрос и съобразно правомощията си по чл.293 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, приема следното:
Сключеният между Община А., като едноличен собственик на капитала на М. – А.” ЕООД, и Ж. Б. договор от 03.07.2001 г., по силата на който му е възложено управлението на болницата, е граждански договор. По правна характеристика той е вид договор за поръчка, поради което и уговореното в договора възнаграждение е дължимо за определен трудов резултат. Докато правото и задължението на управителя да представлява дружеството произтича пряко от решението на едноличния собственик на капитала за избора му/определянето му за управител, то договорът за възлагане на управлението е вторично облигационно правоотношение. Търговският закон определя писмена форма на договора за възлагане на управлението на дружеството с ограничена отговорност/ чл.147, във вр. с чл.141/.Постигнатите договорености касаят ръководството на цялостната дейност на дружеството, при спазване на стандартите за лечение и правилата на добрата медицинска практика и правата и задълженията на управителя във връзка с тази дейност. Основното възнаграждение на управителя на болницата, платимо от паричните средства на дружеството, е определено въз основа на цитираното в чл.17, ал.1 от договора решение на Общински съвет – А., в размер на 280% от средната месечна брутна работна заплата за лечебното заведение. Допълнителното възнаграждение на управителя по чл.17, ал.2 от договора, в размер на 50% от средната месечна брутна работна заплата за лечебното заведение, е обусловено от изпълнението от управителя на клинична медицинска консултативна дейност като невролог в „М. –А.” ЕООД. С Анекс от 24.08.2001 г. е предвидено правото на управителя на допълнително възнаграждение за продължителна работа, като по отношение размера и времето, което се зачита за трудов стаж, е налице препращане към КТ. С последващ Анекс от 13.09.2002 г. към договора за възлагане на управлението на лечебното заведение, на управителя са вменени задължения във връзка с Инструкция № 1/11.03.2002 г. издадена от министъра на здравеопазването, за образуване на средствата на работната заплата в търговските дружества – лечебни заведения с над 50 на сто държавно или общинско участие, през 2002 г. , отговорността му при превишаване на средствата за работна заплата спрямо образуваните, при спазване на Инструкцията, средства, като е предвидено и право на управителя да получава допълнително тримесечно възнаграждение от приходите по договор с Н. за изпълнени клинични пътеки в размер по схемата за лекарите, определена от В.те правила за разпределение на тези средства на лечебното заведение. Утвърдените от управителя на „М. – А.” ЕООД, на 16.04.2002 г. , В. правила за разпределение на работната заплата, определят брутната месечна работна заплата като двукомпонентна величина: 1. постоянна компонента – основна заплата, допълнително възнаграждение за продължителна работа и други възнаграждения по КТД и 2. променлива компонента – допълнително възнаграждение, главно за сметка на приходите от Р. от изпълнение на клинични пътеки по договор с Р., което за всяко тримесечие е в зависимост от финансово икономическото състояние на дружеството. Разпределението на 40-те процента от приходите по договора с Р. между лекарите, медицинския, административния и помощния персонал на лечебното заведение е регламентирано в чл.18 от В.те правила, като 60% от общата сума е предвидена за лекарите, управителя на дружеството, главната медицинска сестра, гл.счетоводител и ръководителя „АСД”.
Въз основа на посочените В. правила за разпределение на работната заплата в лечебното заведение, съобразени с Инструкция № 1/11.03.2002 г. на МЗ, в сила от 01.01.2002 г. касаторът е получил за периода преди сключване на анекса от 13.09.2002 г. сумата 2 299.45 лева като допълнително възнаграждение от приходите на болницата по договори с Н./Р. за изпълнение на клинични пътеки. И. от въззивния съд становище, че тази сума е получена без правно основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, следва да се приеме за правилно, по следните съображения:
Инструкция № 1/11.03.2002 г., издадена от министъра на здравеопазването, на която е придадена обратна сила – считано от 01.01.2002 г., съответно обратно действие на правните норми, регламентира условията, реда и начина на образуване на средствата за работна заплата през 2002 г. в търговските дружества – лечебни заведения с над 50 на сто държавно или общинско участие. При условията на чл.4, ал.1 от Инструкцията е предвидена възможност за увеличаване на разчетните средства за работна заплата за съответното тримесечие с 40 на сто от приходите по договори с Н. за изпълнени клинични пътеки и съответно възможност за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения по заварените трудови правоотношения в посочените дружества. С разпоредбата на чл.7, ал.3 от Закона за нормативните актове инструкцията е регламентирана като нормативен акт. Нейни крайни, преки нормени адресати са посочените лечебни заведения, респективно работещите по трудов договор в тези заведения. Правните норми на Инструкцията нямат обаче непосредствен регулиращ ефект спрямо заварените към 01.01.2002 г. трудови правоотношения в лечебните заведения, тъй като пораждането на правото за получаване на посоченото допълнително трудово възнаграждение е обусловено не само от предвидените в чл.2 от Инструкцията предпоставки за образуване на средствата за работна заплата в съответствие с финансово-икономическото състояние на дружеството и получените приходи, но и от необходимостта от изрична регламентация за начина на разпределение на тези допълнителни средства по договори с Н. за изпълнение на клинични пътеки и съответно изменение на индивидуалните трудови правоотношения. Относно управителите на посочените лечебни заведения, макар и да не са преки адресати на посочената Инструкция, предвид липсата на трудово правоотношение с лечебното заведение, принципно не е отречена възможността да получават посоченото допълнително възнаграждение. В тази насока следва да се имат предвид вменените задължения по договора за възлагане на управлението на търговското дружество, чието изпълнение е насочено пряко към осигуряване изпълнение на договорените клинични пътеки и осигуряване на добро финансово състояние на дружеството. За реализирането на възможността за получаване на допълнително възнаграждение въз основа на Инструкция № 1 и възникване на правото на такова възнаграждение е необходимо не само регламентация във В.те правила за разпределение на работната заплата, но и изменение/ допълнение на сключения договор за възлагане на управлението. Доколкото изменението на този договор е осъществено с чл.3 от Анекс от 13.09.2002 г., подписан между кмета на Община – А. и касатора, то от този момент е възникнало правото на касатора да получава допълнително възнаграждение от средствата по договора с Н. за изпълнени клинични пътеки.
Като неоснователен следва да се прецени поддържаният в инстанционното производство довод на касатора за тълкуване на отразеното в анекса от 13.09.2002 г. , че той „става неразделна част от основния договор”, в смисъл, че анексът произвежда действие от датата на сключване на самия договор за управление, но не по-късно от 01.01.2002 г., когато влиза в сила Инструкция № 1 , на основание на която са приети измененията с анекса. Действително, допълнителните договорености между страните по договора за възлагане на управлението на лечебното заведение, обективирани в анекс от 13.09.2002 г., са основани на променения начин за образуване на средствата за работна заплата. Правото на касатора да получава допълнително възнаграждение за изпълнени клинични пътеки всъщност допълва променливата компонента на уговореното с договора възнаграждение, като останалите клаузи на основния договор запазват своето действие. Страните по анекса не са договорили, че това право на касатора следва да се обвърже с влизането в сила на Инструкция № 1, т.е. не е предвидено обратно действие на анекса, което води до извод за приложението му след 13.09.2002 г., в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съдебен състав.
Предвид изложените съображения, следва да се приеме, че основанието за получаване от управителя на М. на допълнително тримесечно възнаграждение от приходите по договори с Н. за изпълнени клинични пътеки и за определянето на неговия размер, е наличието на изрична договореност с едноличния собственик на капитала на търговското дружество. След като тази договореност е обективирана в подписан на 13.09.2002 г. анекс към договора за възлагане на управлението, то от този момент се дължи и тази част от променливата компонента на възнаграждението на управителя. Отговорът на поставения материалноправен въпрос в този смисъл, обуславя правилността на въззивното решение в обжалваната осъдителна част и то следва да се остави в сила, на основание чл.293, ал.1, предл.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 20.05.2009 г. по гр.д. № 35/2009 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е уважен предявеният от „М. – А.” ЕООД срещу Ж. П. Б. иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата 2 299.45 лв. - неоснователно получено допълнително възнаграждение от приходите на болницата по договори с Н. за изпълнени клинични пътеки за периода от 01.01.2002 г. до 13.09.2002 г., ведно със законната лихва от 16.05.2007 г., както и в частта за присъдените разноски.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: