Р Е Ш Е Н И Е № 181 С о ф и я , 26 октомври 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 с е п т е м в р и 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 826/2016 година. Касационното производство е инициирано с касационна жалба от подсъдимия И. Т. К. от Х., в момента в затвора в Стара Загора, против решение № 138 от 06.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 181/2016 г. от Пловдивския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за неговото намаляване или „отмяна изцяло”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение въззивното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимия К., лично и чрез защитника си адв.Ат.Я. от АК-Х. моли жалбата му да бъде уважена. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 11 от 11.03.2016 г. по НОХД № 89/2016 г. Хасковският окръжен съд, в процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК, е признал подсъдимия И. Т. К. от Х., в момента в затвора в Стара Загора за виновен в това на 12.06.2015 г. в Х., при условията на опасен рецидив, да е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „LG” на стойност 322 лева от владението на малолетната Я. И. Г. от Х., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване и на основание чл.199, ал.1, т.4 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер след съответната редукция от 8 години, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието е приспаднато предварителното му задържане по ЗМВР и по НПК, считано от 16.06.2015 г. до 01.02.2016 г. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които след влизане на присъдата в сила е постановено да бъдат унищожени като вещи без стойност. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 359,84 лв. Срещу присъдата е била подадена въззивна жалба от подс.К. с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за неговото намаляване до справедлив размер, но с въззивното си решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда изцяло. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка по чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Единственото ангажирано касационно основание е за явната несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание от 8 години лишаване от свобода с доводи за явното му несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, както и за постигане на целите на генералната превенция. Само този проблем е бил поставен и пред въззивния съд, който е изразил противоречиви съображения. Сред смекчаващите обстоятелства са поставени „слабият интензитет на приложената сила”, „въздържането от упражняване на друго насилие”, а в същото време като отегчаващи – „причинените болки на пострадалата при удара, продължилото упражняване на принуда след извършването на престъплението”. Също като отегчаващи обстоятелства са приети „проявената дързост по времето на извършването на проявата” (без да е изяснено какво точно се възприема като такава), „подбудата за обогатяване по незаконен начин” (като че ли всяко отнемане на вещи не е с такава цел), „липсата на трудови навици и квалификация” (без да е ясно на каква основа се прави такъв извод). Особено е бил впечатлен съдът, че след изтърпяване на предишните наказания при подс.К. липсвал „превъзпитателен ефект”, който е осъден да е извършил деянието при условията на опасен рецидив и след като за отегчаващо обстоятелство са приети осъжданията му, в повече от тези за постигнатата квалификация. При тези рамки съдът е приел, че наказанието му следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, съгласил се е то да е в размер на 12 години лишаване от свобода и прилагайки редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, е потвърдил наказанието от 8 години лишаване от свобода. Касационният състав не е солидарен с това решение. Вярно е, че деянието разкрива по-висока степен на обществена опасност поради посегателството над малолетно момиче, като начинът му на извършване не е над обичайното за такива случаи – и без нож момичето би било изплашено и поставено в подчинение, който е бил ползван за твърде кратък период от времето, през което подсъдимият е бил с пострадалата. С отнемане на владението над вещта с употребата на сила и заплашване и установяване на фактическата власт на дееца деянието е било довършено, като значението на последващото му поведение е надценено. Безспорно, то е сериозно морално укоримо, като последиците за пострадалото момиче, според изводите в СМЕ, не влияят върху квалификацията на деянието, включително и след освидетелстването й по СППЕ. За това си поведение подсъдимият е дал обяснения, които не са оборени както от показанията на малолетната, нито при разследването прокурорът е приел за установени данни за извършено друго посегателство над нея. Според ВКС, така очертани по вид и тежест, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства дават основание за определяне на наказанието му към средата на предвиденото в закона, а именно 10 години лишаване от свобода, което следва на основание чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира с 1/3 на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода. В този смисъл следва да се измени обжалваното решение на въззивния съд и се остави в сила в останалата част. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 138 от 06.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 181/2016 г. от Пловдивския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия И. Т. К., със снета по делото самоличност, наказание след редукцията му по чл.58а, ал.1 от НК от 8-осем години на 6-ШЕСТ ГОДИНИ И 8-ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :