О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 13 гр. София, 02 февруари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Ст.Атанасова като разгледа докладваното от съдия Вълкова наказателно частно дело №34/2021 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Районен съд-Варна. Постъпило е писмено становище на прокурор от ВКП, според което, делото е с предмет не само приложение на чл.68 от НК, но и определяне на общо наказание на осъденото лице С. Д. по чл.23-25 от НК, поради което компетентен да разгледа същото се явява Районен съд-Варна, постановил последния влязъл в сила съдебен акт съгласно чл. 39, ал. 1 НПК – одобрено споразумение от 27.08.2020 г. по н.о.х.д. № 260019/2020 г. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: С Решение №10320/04.11.2020г. по реда на Глава тридесет и трета НПК Софийският апелативен съд е възобновил н.о.х.д.№3734/2018г. на Софийския районен съд, отменил е Определение от 19.06.2019г, с което на основание чл.384, ал.1 НПК е одобрено споразумение за решаване на делото в частта, с която спрямо осъдения Д. на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение и отложеното по чл.66, ал.1 НК наказание четири месеца лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д №6841/2013г. по описа на РС-Варна и е върнал делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на СРС по реда на чл.306, ал.1 и т.3 НПК. С протоколно определение от 15.12.2020 г. състав на СРС е приел, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като от служебно изискана справка за съдимост установил, че спрямо осъдения Д. е налице още едно последващо осъждане – по н.о.х.д. №2840/2020г. по описа на РС-Варна, поради което прекратил производството и на основание чл. 39, ал. 1 НПК го изпратил по подсъдност на РС-Варна, приемайки, че последният влязъл в сила съдебен акт срещу осъдения Д. е споразумение от 27.08.2020 г. по н.о.х.д. № 2840/2020 г. на РС-Варна. От своя страна, с разпореждане №260085 от 06.01.2021 г. съдията – докладчик е прекратил образуваното пред РС-Варна н.ч.д. № 9/2021 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред касационната инстанция, тъй като е счел, че въпросът, който следва да се реши е по приложението на чл.68, ал.1 НК, но не и за определяне на общо наказание за няколко престъпления, извършени в условията на съвкупност по чл.306, ал.1, т.1 НПК, поради което е ирелевантно кой съд е постановил присъдата, която последна е влязла в сила в контекста на чл.39, ал.1 НПК. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано и решено по същество от РС-Варна. При постановяване на прекратителното разпореждане съдията-докладчик по ч.н.д. №9/2021г. на РС-Варна не е съобразил задължителните указания в ТР №3/2009г. по т.д. №3/2009г., ОСНК на ВКС и противно на данните по делото е приел, че въпросът, който следва да се реши е само за приложението на чл.68, ал.1 НК, но не и за определяне на общо наказание по чл.23-25 НК. Принципно след одобряване на споразумението съдът дължи приоритетно отговор на въпроса налице ли са основанията за групиране на наказанието по споразумението с тези по предходни осъждания по чл.25 НК и едва тогава разглежда въпроса за приложението на чл.68, ал.1 НК. Това следва от разпоредбата на чл. 383, ал.2 и ал.3 НПК, в която хронологично са посочени последиците от решаване на делото със споразумение, а именно съдът първо преценява налице ли са основанията за определяне на общо наказание по чл.25 НК по реда на чл.306, ал.1,т.1 НПК и след това по реда на чл.306, ал.1, т.3 НПК решава за евентуално приложение на чл.68, ал.1 НК. Видно от приложената справка за съдимост престъплението, за което Д. е осъден по възобновеното от САС н.о.х.д. №3734/2018г. на СРС, е извършено в реална съвкупност с извършеното от него на 08.02.2018г. престъпление, за което е осъден по н.о.х.д. №2840/2020г. на РС-Варна. Друго множество престъпления по смисъла на чл.25 вр. чл.23, ал.1 НК очертават обективираните в същата справка за съдимост предходни осъждания на Д. по н.о.х.д. №633/2014г. и н.о.х.д. №6841/2013г., двете на РС-Варна, тъй като тези две престъпления Д. е извършил преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Обстоятелството, че при одобряване на споразумението по възобновеното н.о.х.д. № 3734/2018г., СРС не е изпълнил задължението си по чл.383, ал.2 и ал.3 НПК да се произнесе по въпросите по чл.25 и чл.68 НК по реда на чл.306, ал.1, т.1 и т.3 НПК, не дава основание да се приеме, че този съд е компетентен понастоящем, тъй като съгласно ТР №3/2009г. на ВКС разпоредбата на чл.39, ал.1 от НПК е императивна и определя като компетентен по приоритетния въпрос по чл.25 НК съдът постановил присъдата, която последна е влязла в сила. В случая това е РС-Варна. Не би било законосъобразно и съответно на задължителните указания в ТР №3/2009г. на ВКС, нито процесуално икономично, въпросите по чл.68 от НК да се решат от СРС преди компетентният съд по смисъла на чл.39, ал.1 НК ( РС-Варна), да извърши преценка за пълното и цялостно групиране на наказанията по всички осъждания и да определи най-благоприятното за дееца съчетание на същите. Поради това и с оглед последното осъждане на лицето по споразумение по н.о.х.д. №2840/2020г. на РС – Варна, този съд следва да реши въпросите по чл.25 и чл.68 НК, тъй като разполага „с най-пълни данни за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало“ (вж. мотиви към т.3 от ТР №3/2009г. на ВКС). Според многократно цитираното ТР №3/2009г., което повдигащият спора за подсъдност съд не е съобразил, дори последното осъждане да е за престъпление, което е в рецидив спрямо предходните, това не променя компетентността на съда в производството по чл.306, ал.1,т.1 НПК, който трябва да е съдът, постановил последната влязла в сила присъда, а именно РС-Варна. Следователно производството по чл.306, ал.1, т.1 и т.3 НПК за последователно решаване на въпросите по чл.25 и чл.68 НК следва да се проведе пред РС-Варна, който е компетентен съд по правилата за родовата и местната подсъдност съгласно чл.39, ал.1 НК и ТР №3/2009г. по т.д. №3/2009г. на ВКС. Поради гореизложеното, ВКС приема, че компетентен да разгледа производството за определяне на общо наказание по чл.25 НК измежду наказанията, наложени на осъдения Д. с различни присъди/споразумения и приложението на чл.68, ал.1 НК е Районен съд – Варна, поради което и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА материалите за провеждане на производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т.3 НПК по отношение на осъдения С. П. Д. на Районен съд - Варна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Копие от настоящето определение да се изпрати на Софийски районен съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.