6 Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр. София, 11.02.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1090/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Г. от [населено място] срещу решение № 396 от 19.07.2011 г., постановено по т. д. № 388/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 30 от 27.01.2011 г. по т. д. № 54/2010 г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 16 000 евро - неустойка за неизпълнение на задължение по т.ІІ от договор за покупко - продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 69, рег. 14024, дело № 1241 от 04.12.2008 г. на нотариус С. К., и за сумата 16 000 евро - неустойка за неизпълнение на задължение по т.ІІІ от същия договор, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника в размер на 9 082 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за уважаване на исковете, ведно с разноските. К. поддържа, че въззивният съд е основал решаващите си изводи за отсъствие на виновна забава в поведението на ответника на обстоятелства, които не са въведени чрез твърдения и възражения на ответната страна в предвидените от процесуалния закон срокове. Навежда оплакване, че за да приеме за своевременно изпълнението на поетото от ответника задължение по т.ІІ от договора, съдът се е позовал на констативен протокол обр.15 от 08.01.2009 г., който не е представен и приет като доказателство по делото, и не е обсъдил приети доказателства, установяващи по несъмнен начин неизпълнението на задължението за предаване на закупената жилищна сграда в завършен вид с разрешение за ползване до изтичане на договорения срок. Излага доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон на направените от въззивната инстанция изводи относно действителното съдържание на поетите от страните права и задължения по договора, предпоставките за освобождаване на неизправния продавач от отговорност за неизпълнение на уговорените в т.ІІ и т.ІІІ задължения и правото на купувача да търси изпълнение и неустойка в случай на неизпълнение на задължението по т.ІІІ от договора. Ответникът [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор по чл.287 ГПК. Третото лице - помагач на ответника Е. Г. А. от [населено място], обл. П., не заявява становище по жалбата. С определение № 431 от 14.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по значимите за изхода на делото процесуалноправни въпроси за допустимостта съдът да основе решението си на обстоятелства, които не са въведени с възражения на ответника в предвидените от закона процесуални срокове, и на документи, които не са приобщени като доказателства по делото, и за задължението на съда да обсъди всички доказателства, относими към релевантните за правния спор факти. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да отмени решението на Пловдивски окръжен съд и да отхвърли предявения от Д. Г. против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 16 000 евро, претендирана поради забава в изпълнението на поетото от ответника задължение по т.ІІ от сключен между страните договор за покупко - продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 69 от 04.12.2008 г., а именно - задължение за извършване на всички довършителни работи в продадения имот /еднофамилна жилищна сграда, построена в груб строеж в поземлен имот № 47295.52.42 по кадастралната карта на [населено място], обл. П./ и за предаване на имота с надлежно разрешение за ползване в срок най-късно до 20.12.2008 г., Пловдивски апелативен съд е приел, че не е налице виновна забава на ответника - продавач, пораждаща основание за плащане на уговорената в т.ІІ от договора неустойка. След преценка на заключението на съдебно - техническата експертиза и на показанията на свидетеля Д. Г. въззивният съд е счел за установено, че към датата на сключване на договора за продажба имотът не се е намирал в състояние на груб строеж, както е отразено в нотариалния акт, а е бил в напълно завършен вид, с изградени електрическа, газова и В и К инсталации, изключващи необходимостта от извършване на довършителни работи. Като допълнителен аргумент за степента на завършеност на сградата към датата 20.12.2008 г. е посочен съставеният на 08.01.2009 г. констативен протокол обр.15, установяващ завършването и годността за приемане на строителството на сградата, който не е представен като доказателство по делото, а само е цитиран в удостоверение № 152/18.12.2009 г. на Община „Р.” - [населено място] за въвеждане на строежа в експлоатация. При така възприетата фактическа обстановка съдът е изложил съображения, че след като към 20.12.2008 г. сградата е била завършена до степен на годност за въвеждане в експлоатация и от датата на сключване на договора за продажба - 04.12.2008 г., ищецът - купувач е придобил качеството на възложител по смисъла на чл.161 ЗУТ, от този момент предприемането на действия за съставяне на констативен протокол обр. 15 и за издаване на разрешение за въвеждане на сградата в експлоатация е зависело и от неговата воля, а не само от поведението на продавача [фирма]. Поради това и предвид уредените в чл.3, ал.1 от Наредба № 2/31.07.2003 г. права на възложителя е направен решаващият извод, че неизпълнението на поетото задължение за снабдяване на купувача с удостоверение за въвеждане на жилищната сграда в експлоатация в срок до 20.12.2008 г. не може да се вмени във вина на ответника и да послужи като основание за санкционирането му с предвидената в т.ІІ неустойка, тъй като след 04.12.2008 г. самият ищец е разполагал с правото да поиска издаване на разрешение за ползване на сградата. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и вторият обективно съединен иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 16 000 евро за неизпълнение в срок до 20.12.2008 г. на поетото от ответника задължение по т.ІІІ от договора за завършване на вертикалната планировка и на цялостната инфраструктура на затворения комплекс от еднофамилни къщи, в който е построена закупената сграда, и за организиране на пропускателен режим в комплекса с поддръжка на вътрешния ред и на зелените площи в него. Отхвърлянето на иска е мотивирано с отсъствието на материалноправна легитимация за ищеца да претендира изпълнение и неустойка за неизпълнение на задължения на продавача по изграждане на инфраструктурата и поддръжката на общите площи, без да е собственик на другите индивидуално обособени обекти в жилищния комплекс. Освен посоченият мотив, въззивният съд е акцентирал и върху приетия за установен факт, че към момента на сключване на договора и съставяне на протокол обр.15 за сградата не е имало незавършени и подлежащи на извършване от ответника допълнителни работи по инфраструктурата и цялостната визия на комплекса. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК задължава съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Значимите за всяко дело обстоятелства зависят от неговия предмет, а съгласно закрепения в чл.8 ГПК принцип на диспозитивното начало предметът на делото се определя от страните. Всяка от страните в процеса посочва релевантните за правния спор факти и обстоятелства, на които основава исканията и възраженията си, и в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК ангажира доказателства, необходими за тяхното установяване. В изпълнение на правомощията си, произтичащи от принципа на служебното начало - чл.7 ГПК, съдът съдейства на страните за събиране на поисканите доказателства и за изясняване на делото от фактическа и правна страна, след което се произнася по съществото на спора в неговите предметни предели, очертани от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на молбата, а в случаите на въззивно обжалване - и с въззивната жалба /чл.269 ГПК/. При изграждане на своите фактически и правни изводи съдът е ограничен от исканията и възраженията на страните, както и от събраните с тяхно участие доказателства, които е длъжен да обсъди при постановяване на решението си, съгласно чл.236, ал.2 ГПК. Спазването на изискванията за постановяване на съдебното решение въз основа на въведените от страните факти и обстоятелства и след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, имащи значение за правилното разрешаване на спора, обезпечава правилността на решението, поради което е съблюдавано последователно в константната и в задължителната практика на ВС и ВКС. В отклонение от цитираната в определението по чл.288 ГПК задължителна практика на ВС и ВКС Пловдивски апелативен съд е отхвърлил предявените от касатора искове с правно основание чл.92 ЗЗД като се е позовал на обстоятелства, които не са релевирани от ответника нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. В депозираните пред първоинстанционния съд първоначален и допълнителен отговор на искова молба ответникът [фирма] е оспорил исковете за заплащане на неустойка единствено с възражения за нищожност на договора за покупко - продажба на основание чл.40 ЗЗД и отделно на съдържащите се в него клаузи за неустойка. При обосноваване на тезите за нищожност ответникът е навел твърдения, че към датата на сключване на договора за покупко - продажба не са били извършени значителна част от довършителните работи в закупената от ищеца жилищна сграда и като цяло в инфраструктурата на комплекса от еднофамилни къщи, поради което не е било възможно поетите с т.ІІ и т.ІІІ договорни задължения да бъдат изпълнени до изтичане на уговорения срок /20.12.2008 г./. Аналогична защита е поддържана и пред въззивната инстанция с депозираната срещу първоинстанционното осъдително решение въззивна жалба. В нито един момент от развитието на процеса ответникът не е противопоставял като причина за неспазване на срока бездействието на купувача Д. Г., изразяващо се в непредприемане на действия за съставяне на констативен протокол обр.15 за сградата и за издаване на разрешение за въвеждането й в експлоатация, респ. липсата на активна материалноправна легитимация за последния да иска изпълнение на задължението по т.ІІІ от договора. Въпреки това, вместо да обсъди въведените с отговорите и с въззивната жалба твърдения и възражения за недължимост на претендираните неустойки, въззивният съд е извел служебно недължимостта на неустойките от поведението на ищеца като купувач и възложител по договора за продажба. Изводът на решаващия въззивен състав, че след датата на сключване на договора ищецът е имал правото и възможността да поиска издаване на разрешение за ползване на сградата до изтичане на срока по т.ІІ и т.ІІІ от договора, е в противоречие с процесуалната позиция на самия ответник, който чрез възраженията си за нищожност на договора косвено е признал, че състоянието на сградата към 20.12.2008 г. не е позволявало тя да бъде използвана според нормално присъщото й предназначение /за жилищни нужди/, а съответно и да бъде въведена в експлоатация по предвидения в чл.177 ЗУТ ред. Като е основал решението си на факти и обстоятелства, които не са въведени състезателно от страните, а не е обсъдил релевираните срещу исковете твърдения и възражения на ответника, въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила на чл.235, ал.2 ГПК във вр. с чл.236, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК и по този начин служебно е подменил предмета на спора, с който е бил сезиран. Основателни са и оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на процесуалния закон при обсъждането и преценката на доказателствата. За да мотивира извода, че всички довършителни работи в сградата и по инфраструктурата на комплекса са били завършени до датата 20.12.2008 г., въззивният съд се е позовал на констативен протокол обр.15 от 08.01.2009 г. за установяване годността за приемане на строежа. Данни за съставянето на констативен протокол обр.15 от 08.01.2009 г. се съдържат в заключението на съдебно - техническата експертиза и в представеното от ищеца удостоверение № 152/18.12.2009 г. за въвеждане на сградата в експлоатация, но самият документ не е представян и не е приеман като доказателство по делото. След като не е приобщен към доказателствения материал, протоколът не би могъл да служи като източник на фактически изводи за състоянието и степента на завършеност на сградата към момента, посочен от ищеца като начало на забавата при изпълнение на поетите от ответника договорни задължения. Същевременно съдът не е обсъдил приети и неоспорени писмени доказателства - договор от 13.03.2009 г. за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на [фирма] и удостоверение № 152/18.12.2009 г. на Община „Р.” - [населено място], от съдържанието на които е видно, че ответникът е предприел присъединяване на жилищната сграда към електроразпределителната и към водопроводната и канализационна мрежи едва през м. март 2009 г., съответно м. ноември 2009 г., т. е. значително време след изтичане на уговорения в договора срок за предаването й с разрешение за ползване. Преценени във връзка с клаузите на т.ІІ и т.ІІІ от договора и с издаденото на 18.12.2009 г. разрешение за въвеждане на сградата в експлоатация, необсъдените доказателства разколебават изводите на въззивната инстанция, че към 20.12.2008 г. сградата се е намирала в състояние, позволяващо използването й по предназначение с необходимите за нормалното й функциониране електрически, водопроводни и канализационни инсталации и съоръжения, и че не е налице виновна забава на ответника при изпълнението на обвързаните с неустойка договорни задължения. Констатираните процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение са опорочили неговата правилност и налагат отмяната му на основание чл.293, ал.2 ГПК. Естеството на нарушенията е такова, че е довело до провеждане на въззивно производство, несъобразено с действителния предмет на делото и със съдържанието на подадената от ответника [фирма] въззивна жалба. Поради това, след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд, който в съответствие с правомощията по чл.269, ал.1 ГПК да се произнесе по исковете с правно основание чл.92 ЗЗД в очертания от страните предмет на спора и след обсъждане на събраните с тяхно участие доказателства. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да разпредели и отговорността за разноските в настоящото производство, съгласно правилото на чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 396 от 19.07.2011 г., постановено по т. д. № 388/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :