Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 132/2018 г.
София, 06.02.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5049 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:


Производство по чл. 290-293 ГПК.
Търговско дружество „Агро - Бел 2001“ ЕООД с.Брест, община Гулянци представлявано от П. С. С., чрез процесуалния представител адв. М. М. АК- В. обжалва и иска да бъде отменено въззивно Решение Nо 333 от 03.08.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 428/2017 година на ОС-Плевен, в частта на уважените обективно и субективно съединени искове по чл. 108 ЗС срещу търговското дружество, както и в частта по отхвърления, заявен по реда на чл. 225 ГПК, положителен установителен иск за собственост на дружество. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуалните правила и е необосновано.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по процесуално-правни въпроси за обвързаността на приобретателя на правото на собственост върху недвижим имот от правните последици на извършени срещу праводателя му процесуални действия, при прехвърляне на спорното право преди вписване на исковата молба в хипотезата на чл. 226 ал.3 ГПК; за процесуалната допустимост главно встъпилото лице да бъде конституирано и като ответник по първоначалните искове чрез изменението им със замяна на ответника по реда на чл. 228 ал.3 ГПК и продължава ли в този случай производството по предявените при главното встъпване искове и ако не, длъжен ли е съдът да се произнесе с изричен съдебен акт за прекратяването им.
Защитата на ответниците по касация Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д., и тримата от [населено място] чрез процесуалния им представител- адв.И. М.- АК Р., възразява, че касационната жалба е неоснователна, тъй като изложените твърдения не кореспондират с доказателствата по делото. Претендират се разноски за производството.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания и в правомощията по чл. 290-293 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година, намира :
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил на основание чл. 270, ал.3 ГПК Решение № 14 от 16.02.2017 година, постановено по гр.д. № 575/2012 година на РС Никопол, в частта, с която на основание чл. 108 ЗС по отношение на „Агро-Бел 2001“ ЕООД е признато за установено, че Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д., и тримата от [населено място] са собственици на основание наследяване над 1/2 идеална част от описаните в 5 пункта земеделски имота, находящи се в землището на [населено място] , Община Г.,а именно : 1. нива с площ от 10.011 дка. ЕКАТЕ: *, в м.”Д.”, трета категория, имот Nо *, по плана за земеразделяне, при посочените граници и съседи; 2. нива с площ от 9.991 дка. ЕКАТЕ: *, в м.”П. к.”, четвърта категория, имот Nо *, по плана за земеразделяне, при посочените граници и съседи; 3. нива с площ от 16.128 дка. ЕКАТЕ: *, в м.”З. с.”, четвърта категория, имот Nо *, по плана за земеразделяне, при посочените граници и съседи; 4. нива с площ от 16.173 дка. ЕКАТЕ: *, в м.”Т. д.”, четвърта категория, имот Nо *, по плана за земеразделяне, при посочените граници и съседи и 5. лозе с площ от 3.197 дка. ЕКАТЕ: *, в м.”Б.”, четвърта категория, имот N *, по плана за земеразделяне, при посочените граници и съседи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и е бил изцяло уважен иска по чл. 108 ЗС.
Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция, в частта, с която на основание чл. 108 ЗС по отношение на „Агро-Бел 2001“ ЕООД е признато за установено, че Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д., и тримата от [населено място] са собственици на основание наследяване на 1/2 идеална част от описаните в 5 пункта земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], община Г., възстановени по реда на ЗСПЗЗ и е уважен иска по чл. 108 ЗС в този обем права.
Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която завеният от „Агро-Бел 2001“ ЕООД по реда и на основание чл. 225 ГПК – при условията на главно встъпване иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС на процесните земеделски земи срещу страните по първоначалния иск- Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д./ ищци/ и Светослав Божидаров Илчовски с фирма ЕТ“Светослав Илчовски“ гр.Кнежа /ответник/, придобити на основание придобивна давност, е отхвърлен като неоснователен.
За да разгледа по същество и отхвърли положителния иск за собственост на „Агро - Бел 2001“ ЕООД, заявен при условията на чл. 225 ал.1 ГПК, въззивният съд е приел имплицитно, че страните по делото са законосъобразно конституирани, а по същество искът е неоснователен тъй като не са налице предпоставките на чл. 79 ЗС.

По изведените правни въпроси
На поставения правен въпрос за обвързаността на приобретателя на правото на собственост върху недвижим имот от правните последици на извършени срещу праводателя му процесуални действия, при прехвърляне на спорното право преди вписване на исковата молба в хипотезата на чл. 226 ал.3 ГПК следва да се даде отговор само в конкретната хипотеза на висящ исков процес по спор за собственост, заявен от лице, което поддържа теза, че е собственик на спорния недвижим имот ( предмет на делото) по причина, че сключена от негово име разпоредителна сделка е недействителна на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, поради което и няма правоприемство на вещни права срещу лицето „приобретател“, което лице с последваща сделка, сключена преди вписване на исковата молба, се е разпоредило със „собствеността“‚ в полза на трето лице. Частният правоприемник ( приобретател) на вещни права, придобити по силата на валидно сключена разпоредителна сделка се счита за собственик на разпореденото в негова полза имущество, но само и доколкото неговият праводател е притежавал разпореденото вещно право. Лице, получило собствеността на недвижим имот по силата на нищожна разпоредителна сделка, не придобива вещното право поради липсата на основание за транслиране на същото от патримониума на праводателя в патримониума на приобретателя. Правният спор относно не действителността на прехвърлителната сделка на основание чл. 26 , ал.2 ЗЗД, не е от категорията дела, подлежащи на вписване, поради което за липсата на транслиране на вещни права при последваща „прехвърлителна сделка“ няма отношение към вписване на исковата молба. „Приобретателят“ по една недействителна сделка не придобива вещното право, поради което и не може валидно да го прехвърли на друго лице. Инициираният исков процес за разкриване на недействителността на сделката, от която „приобретателят - последващ прехвърлител “ черпи правото си на собственост може да бъде от значение от гл.т. на датата на образуване на исковия процес по чл. 26, ал.2 ЗЗД, само в случай на своевременно заявено възражения за придобивна давност като евентуално придобивно основание на спорното вещно право.
Главното встъпване по висящ исков процес по естеството си съставлява последващо обективно съединяване на искове, при които едно трето за висящия спор лице, претендира за себе си спорното материално право, като по заявения от него иск ответници са и двете страни по първоначалния иск. По висящия исков процес се обособяват няколко спорни правоотношения, различни по заявената форма на защита, поради което и не може да се отрече допустимостта, в резултат на изменение на иска от гл.т. на страната - ответник по главното правоотношение, да се стигне до хипотезата на чл. 228, ал.3 ГПК като „главно стъпилото лице“ бъде конституирано и като ответник по първоначалните искове, считано от датата на изменението. В този случай производството по предявените от главно встъпилото лице искове не се прекратяват по силата на закона нито служебно от съда. По отношение на страната –ищец по първоначалния иск, след изменението на иска чрез конституиране на нов ответник, ще е налице хипотеза, аналогична на обективно съединяване на главен ( първоначален) и насрещен иск, с предмет едно и също спорно материално право, претендирано от всяка от насрещните страни на заявеното правно основание. Висящността на процесуалното правоотношение главно встъпило лице срещу ответника по първоначалния иск не се прекратява. Изменението на първоначалния иск с конституиране на нов ответник и оттегляне на иска по отношение на първоначалния ответник от страна на ищеца по първоначалния иск, засяга висящността само на това правоотношение. Ако липсва произнасяне от страна на съда по висящото спорно правоотношението главно встъпило лице - ответник по първоначалния иск ( заличен), то този спор не засяга валидността и допустимостта на произнесеното решение по първоначалния спор дори и да се касае до отношение на преюдициалност, тази липсата може да бъде преодоляна по реда и условията на чл. 250 ГПК.

По основателността на касационната жалба
С оглед на изложените съображения, касационната жалба на дружеството „Агро - Бел 2100“ ЕООД се явява неоснователна.
С Решение Nо 9000/ 06.06.1999 г. на ПК- гр.Гулянци, на наследниците на Г. Д. С., б.ж. на [населено място] по реда на ЗСПЗЗ е възстановена собствеността на именно : 1. нива с площ от 10.011 дка. ЕКАТЕ: *, в м.”Д.”, трета категория, имот Nо *, по плана за земеразделяне, при посочените граници и съседи; 2. нива с площ от 9.991 дка. ЕКАТЕ: *, в м.”П. к.”, четвърта категория, имот Nо *, по плана за земеразделяне, при посочените граници и съседи; 3. нива с площ от 16.128 дка. ЕКАТЕ: *, в м.”З. с.”, четвърта категория, имот Nо *, по плана за земеразделяне, при посочените граници и съседи; 4. нива с площ от 16.173 дка. ЕКАТЕ: *, в м.”Т. д.”, четвърта категория, имот Nо *, по плана за земеразделяне, при посочените граници и съседи и 5. лозе с площ от 3.197 дка. ЕКАТЕ: *, в м.”Б.”, четвърта категория, имот N *, по плана за земеразделяне, при посочените граници и съседи.
Ищците по делото Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д.,, понастоящем ответници по касация са поддържали (след направено изменение на иска в с.з 10.03.2014 година), че като наследници на починалия през 2003 година Л. Г. Д. (син на общия наследодател) по реда на наследяването се легитимират за собственици на 1/2 идеална част на спорните земеделски земи, като първоначално насочения иск срещу ответника ЕТ“Светослав Илчовски “ гр.Кнежа е изменен чрез замяна на ответника като искът е предявен единствено срещу търговското дружество „Агро - Бел 2001“ ЕООД с.Брест, община Гулянци, което е във владение на тези имоти.
Като последица на предприетото изменение на иска за собственост по чл. 108 ЗС, предявеният при условията на главно встъпване иск на „Агро - Бел 2001“ЕООД по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС , е останал висящ по отношение на ищците-физически лица под формата на насрещен иск за собственост на същите недвижими имоти, наред с иска за собственост по чл. 108 ЗС.
Искът на главно встъпилото лице е останал, като положителен установителен иск, висящ и по отношение на заличения по първоначалния иск ответник ЕТ“Светослав Илчовски“ , но липсата на произнасяне по този иск е извън предмета на спора по иска по чл. 108 ЗС и чл. 124 ,ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС , заявен от търговското дружество срещу наследниците на реституираните имоти, по които искове е произнесеното въззивно решение, което се обжалва пред касационния съд. Доколкото е налице процесуално нарушение по иска на „Агро - Бел 2001“ ЕООД срещу ЕТ“Светослав Илчовски“ по чл. 124 , ал.1 ГПК поради липсата на произнасяне, както бе посочено с мотивите по-горе, това нарушение може и следва да бъде отстранено по реда на друго съдебно производство, но не и чрез обжалване на постановеното въззивно решение по исковете между главно встъпилото лице и ищеца по първоначалния иск. Ето защо наведените в тази насока доводи за допуснати процесуални нарушения, касаещи обжалваното въззивно решение, не са основателни.
Не може да се приемат за основателни наведените доводи за допуснати нарушения на материални закон – чл. 79, ал.1 и ал.2 ЗС .
Изводите на въззивния съд, че ищците - физически лица по заявения от тях ревандикационен иск са собственици на 1/2 идеална част от спорните земеделски земи, тъй като сделката покупко-продажба по НА Nо 133/2008 г., сключена от името на техния наследодател Л. Г. Д. чрез „пълномощника С. Т.“ , действал по силата на Пълномощно Nо 0153/31.01.2007 година е нищожна на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД- поради липса на съгласие, са изцяло съобразени със закона и практиката по приложението му.
По делото е установено, че наследодателят на ищците по главния иск Л. Г. Д. е син и наследник на Г. Д. С.- поч. 1989 година, на чието име като правоимащо лице по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ е възстановена собствеността на процесните земеделски земи. Доколкото няма спор по факта, като наследник Л. Д. е собственик на 1/2 идеална част от възстановените през 1999 година земеделски имоти, както и същият е починал 2003 година, то даденото от негово име Пълномощно Nо 0153 от дата 31.01.2007 година обективно не може да съдържа волеизявление за валидно разпореждане с вещни права, които към този момент принадлежат на неговите наследници.
Наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на изводите на съда относно вида на недействителността на сключената от „пълномощника Т.“ разпоредителна сделка по НА Nо 133/ 2008 година, възможността същата да бъде потвърдена по чл. 42, ал.2 ЗЗД и поради несъблюдаване на задължителната съдебна практика по ТР 5/2014 година на ОСГТК на ВКС, са несъстоятелни в контекста на установените факти.
Към датата на сключване на сделката по цитирания нотариален акт от 2008 година, собственици на имотите по силата на настъпилото универсално правоприемство – наследяването, са наследниците на Л. Д. в обема права, наследени от Г. С.. „Пълномощникът „ Т. е действал от името на Л. Г. Д. - лице , която не е съществувало като такова поради смъртта си 4 години по рано, както и поради факта, че вече не е бил собственик на разпоредените земеделски земи до обем на 1/2 идеална част, поради което и не може да се поставя изобщо въпроса за т.е. мнимо представителство и да се иска прилагане на правните последици при такава хипотеза.
Нищожната сделка не прехвърля вещни права, а осъщественото владение по силата на нищожната сделка винаги е недобросъвестно. Последващите разпоредителни сделки, след първоначално сключената нищожна сделка по НА 133/2008 година, макар и да могат да бъдат годно правно основание за придобиване на права, не могат и не са годно правно основание за транслиране на вещни права. Тези сделки нямат желания и целят прехвърлителен ефект по отношение на собствеността на процесните земеделски земи, тъй като никой не може да прехвърли повече права от тези, които има. При тези данни собствеността върху земята е останала в патримониума на наследниците на Г. Д. С., а в патримониума на ЕТ „Светослав Илчовски“ по силата на частното правоприемство не е преминала собствеността на спорните земеделски земи.
Законосъобразни са изводите на съда, че искът по чл.225 от ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС се явява неоснователен и недоказан, тъй като не се установява наличието на оригинерен или вторичен способ на придобиване правото на собственост върху имотите от страна на „Агро - Бел 2001” ЕООД макар и не изцяло по изложените от въззивния съд съображения.
Изводите, че в полза на дружеството, дори и да се приеме присъединяване на владението към това на всички предходни купувачи по нотариалните актове, не е изтекла нито кратката придобивна давност, нито по-дългата по чл. 79 ЗС следва да се споделят по принцип.
Първата разпоредителна сделка, от името на Л. Д. в полза на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ София е извършена на 17.04.2008 г. и дори и да се приеме, че срокът на владение е от този момент, то до датата на конституиране на „Агро - Бел 2001“ ЕООД като ответник с дата 10.03.2014 г. не е изтекъл 10-годишния срок на придобивната давност, тъй като владението установено от лицето-приобретател на основание нищожна сделка е винаги недобросъвестно – арг. чл.70, ал.1 ЗС .
Първоначалният приобретател „Адванс Терафонд“АДСИЦ София не е добросъвестен владелец, доколкото и черпи права от нищожната правна сделка. По силата на договора за покупко-продажба по НА 152/ 2012 година, приобретателят ЕТ “Светослав Илчовски“ може да се приеме, че е добросъвестен владелец, доколкото не е знаел, че купува от несобственик, но на правното основание- договорът за покупко-продажба което е валиден и правно основание, което може да прехвърли собственост, макар и в случая да няма транслиране на вещните права. Владението, което присъединява търговското дружество- настоящ касатор като приобретател на приобретателя ЕТ“Светослав Илчовски “ може да се приеме за добросъвестно едва след сключването на посочената разпоредителна сделка от 04.10.2012 година. До датата на предявяване на иска срещу „Агро - Бел 2001“ ЕООД от страна на ищците-наследници на реституираните земеделски земи – 10.03.2014 година също не може да се приеме, че е изтекъл краткия 5-годишен давностен срок по чл. 79, ал.2 ЗС, тъй като срокът на добросъвестно владение не може да се присъедини към изтеклия срок на недобросъвестно владение, т.е. като в случая се зачете срока на осъществено владението от „Адванс Терафонд“ АДСИЦ София за времето 30.04.2008 година – 20.12.2012 година.
След като не може да се приеме, че са налице основания за касиране на въззивното решение, в обжалваната му част, настоящият състав приема, че на основание чл. 293 ал.1 ГПК въззивният съдебен акт следва да бъде потвърден в посочената му част.
По направеното искане за присъждане на разноски за защита пред касационния съд от страна на ответниците по касация: Искането е основателно с оглед на изводите за неоснователност на касационната жалба и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК. Искането се явява доказано в размер на сумата от 800 лв. (осемстотин лева), предвид на представения писмен Договор за правна защита и съдействие от дата 10.11.2017 година (л. 31).
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 333 от 03.08.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 428/2017 година на ОС-Плевен, в частта на уважените обективно и субективно съединени искове по чл. 108 ЗС на Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д., и тримата от [населено място] срещу търговското дружество „АГРО - БЕЛ 2001“ ЕООД ЕИК 114547023 със седалище и адрес на управление с.Брест 5971, община Гулянци, област Плевен, както и в частта по отхвърления, заявен по реда на чл. 225 ГПК във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 79 ЗС положителен установителен иск за собственост на дружество срещу лицата Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д., и тримата от [населено място].
ОСЪЖДА търговско дружество „АГРО - БЕЛ 2001“ ЕООД ЕИК114547023 със седалище и адрес на управление с.Брест 5971, община Гулянци, област Плевен да заплати на Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д., и тримата от [населено място] сумата от 800 лв. (осемстотин лева), разноски по делото за защита пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :