Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                             № 989                                                   София   18.01.2010 г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА          ЧЛЕНОВЕ:   МАРИО ПЪРВАНОВ                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Райна Стименова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 3440 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290,във вр. с ч.291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от „М”О. гр. П.,което в хода на производството е заличено и съдът с определение от 15.12.2009г. конститиура на негово място-правопремника му- „М”АД гр. П.,представлявано от изпълнителния директор Т против въззивно решение № 1* от 2.07.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2007г.на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 189 от 29.12.1999г.по гр.д. № 1775/1999г. на Районен съд Пловдив/в невлязлата му в сила част/ и вместо това-за тази част е постановено друго,с което е осъдена „М”О. /а понастоящем- „М”АД /да отстъпи собствеността и предаде владението на Й. А. К.,М. В. Р.,И. В. К.,М. А. Х.,Й. А. Д.,А. Й. Д.,Р. Г. З.,Й. Г. З.,Д. Г. А. ,М. А. М. и Л. С. К.- в качеството им на наследници на Ф. Н. З. , върху частта от 790 кв.м.,върху която-след отчуждаването е изградена едноетажна полумасивна сграда-автосервизна работилница, със стругарна-№3 по скицата от 11.05.2006г. на в.л. Герасимов, която част от 790 кв.м. е разликата над 1 250 кв.м.до 2 040кв.м., /който имот от 2 040кв.м.е дворно място, част от имот с пл. № 1* в кв.2 по плана на Източна индустриална зона гр. П. от 1994г./,а за частта от 1 250кв.м., ограничена от линията на цифрите 1,2,3,7,6 и 1 на скицата от 11.05.2006г. на в.л. Герасимов, е налице влязло в сила на 31.10.2007г. решение. Постановено е скицата от 11.05.2006г. на в.л. Герасимов да се счита неразделна част от решението и са присъдени следващите се разноски. Касаторът счита,че описаният въззивен акт е постановен в противоречие със закона,поради което иска да бъде отменен и въпроса решен по същество като бъде отхвърлен предявения иск. С определение № 165 от 23.02.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,като е счел,че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по следния въпрос: при проведена реституционна процедура по чл.4,5 и 6 от ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС-по искане само от един от наследниците на собственика на имота към момента на отчуждаването му,то би ли могло да се приеме,че реституционния ефект е настъпил само в негова полза/до размера на полагащата му се идеална част от наследството/или реституционните последици са за всички наследници. В съдебно заседание страните не се явяват,но се представляват от процесуалните си представители,които представят и писмени становища. Според това на касатора,тъй като искането за отмяна на отчуждаването е направено само от един от наследниците на собственика,то собствеността е възстановена само по отношение на неговата идеална част. Останалата част-като държавна собственост е надлежно продадена на „М”О. ч. приватизационна сделка и на това основание ревандикационния иск е неоснователен. Становището на ответниците е,че въпросът във връзка с който е допуснато касационно обжалване не е от значение за настоящият случай,тъй като искането за отмяна на отчуждаването не е направено от един от наследниците,а от единственият наследник и на него е възстановена собствеността изцяло,а не в идеална част. Обстоятелството,че собствеността върху процесния имот принадлежи и на други наследници е установено по исков ред с влязло в сила съдебно решение. Отделно – настоящият спор е висящ за идеална част от възстановения имот/ от 790 кв.м./-като за другата му част от 1 250кв.м.вече е налице влязло в сила съдебно решение,с което съдът –въз основа на наличните доказателства и след обсъждането им в три инстанции- е признал собственическите им права. Отделно –относно изградената автотехническа работилница считат,че същата е незаконна временна постройка и за нея не съществуват нито правни,нито технически основания за търпимост. Поради изложените доводи- желаят решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендират направените по делото разноски. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция,след като с решение № 1* от 31.10.2007г.по гр.д. № 1390/06г.на ІVа отделение на ВКС - е частично отменено /съответно частично потвърдено/първоначално постановеното въззивно решение. Относно процесния имот от 2 040кв.м.,по отношение на който с решение по адм.д. № 2654/94г.н ПОС е отменено отчуждаването,извършено по ЗПИНМ- касационната инстанция е приела,че предявеният ревандикационния иск е основателен за 1 250кв.м.,а за останалите 790кв.м.е отменила постановения въззивен акт и е върнала делото за ново разглеждане с указания за преценка единствено на обстоятелството- дали изградената автотехническа работилница е била допустима по действащия към 1965г. градоустройствен план или по правилата и нормативите,действали към този момент. В постановения окончателен акт/с който е оставено в сила въззивното решение досежно частта от 1 250кв.м./ са разгледани възраженията,направени и пред настоящия състав от касатора във връзка с твърдението му за това,че имота е негова собственост,придобит от държавата ч. приватизационна сделка. Изрично е посочено,че –видно от актовете за държавна собственост теренът само е бил предоставен за управление на „М”гр. Пловдив,впоследствие „Х”ЕО. ,а приватизационната сделка е сключена след възстановяване на собствеността,т.е.след като държавата вече не е била собственик на терена. Въззивното решение е отменено с оглед необходимостта от преценка-дали изградената в терена от 790 кв.м.сграда не подлежи на запазване,което би било единствената пречка за ревандикация на прилежащия към нея терен. При новото разглеждане на делото в отменената част,след като е изпълнил указанията на ВКС –въззивният съд въз основа на заключенията на приетите като доказателство по делото експертизи и като е проследил предвижданията за имота по действащите планове/от 1955г.-за парк и от 1973г.и от 1994г.-за булевард и частично –за траурен парк/, е счел,че не се установява допустимост за траен статут на постройката. Като краен извод е счел,че дружеството няма противопоставими на наследниците права относно частта от процесния имот от 790 кв.м.,поради което и е уважил предявения иск по чл.108 от ЗС. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита,че не е налице надлежно възстановяване на собствеността по отношение на отчуждения през 1957г.процесен имот,първо-защото искането е направено само от един наследник и второ,тъй като към момента на възстановяване на собствеността през 1999г.имотът не е бил собственост на държавата/а на дружеството- вследствие на осъществена приватизационна сделка/. Твърди и че към момента на осъществяването му- строителството на автоработилница е било допустимо и същата е със статут на търпимост. Настоящият съдебен състав не споделя становището на касатора. Тезата на касатора, че към момента на постановяване на административното решение за възстановяване на собствеността имотът не се е намирал в патримониума на държавата или общината -вече е била обсъждана от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото,когато е била игнорирана като неоснователна. Невъзможността за повторно предявяване на същото оплакване,изключва новото му обсъждане при повторното касационно обжалване/ТР №2/2.07.2004г.на ОСГК и ТК/. Настоящото касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.2 от ГПК,във връзка с представени четири решения на ВКС/№ 52 от 6.02.1995г.по гр.д. № 2342/94г.,№ 320 от 15.03.1995г. по гр.д. № 595/94г.,№ 1* от 17.10.2003г.по гр.д. № 1803/02г.и № 1* от 22.07.1999г.по гр.д. № 1715/98г.на V отд./, в които е прието,че решението по чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС има вещноправно действие само по отношение на съсобствениците,предявили искане за отмяна на отчуждаване и до размера на идеалните им части от наследството. Посоченото в цитираните решения е правилно,но не е съотносимо към настоящия случай. Видно от материалите по адм.д. №2684 по описа за 1994г.на ПОС /а това е отразено и в мотивите на постановеното по делото решение от 17.11.1995г./ - искането за отмяната на отчуждаването и първоначалната жалба пред съда са били подадени от наследодателя на ищците по делото/сега ответници по касация/ Ф. Н. З. В случая-искането за възстановяване на собствеността и за отмяната на отчуждаването е направено от собственика и касае пълния обем права. Поради необходимост от доокомплектоване -съдът е върнал преписката на административния орган,като след изпълнение на указанията –е образувано ново дело, за което в мотивите на постановения акт, е прието,че е идентично с по-рано образуваното. В него са обсъждани предпоставките по ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ, ЗБНМ,ЗДИ и ЗС за целия имот и в размера,до който те са били налице –собствеността е възстановена. В мотивите на това решение не е обсъждан въпроса за това-кога е настъпила смъртта на първоначалния жалбоподател и кои са неговите наследници. Видно от постановеното решение- едва в диспозитива на същото е посочено,че собствеността се възстановява на „наследника му –Д. Аргиров”. Въпросите за наличието и на други наследници и за съответния им дял е разрешен по исков ред с влязло в сила на 18.09.1996г.решение от 5.08.1996г.по гр.д. № 2430/96г.на ПРС,с което е прието за установено,че „правото на собственост на наследниците на Ф. Н. З. 2040 кв.м.от имот пл. № 281 в кв.ІІ”И„по плана на гр. П. от 1957г./възстановен с решение от 17.11.1995г. по адм.д. №2684 по описа за 1994г.на ПОС/ е при наследяване както следва: Й. А. К.-собственик на 1/5ид.ч.от имот,М. В. Р.,И. В. К., Р. Г. З.,Й. Г. З., Д. Г. А. , М. А. М.-по 1/10ид.ч. и М. А. Х., В. А. Д. и Д. А. Д. 1/15ид.ч. Следователно не е налице хипотеза на направено искане за възстановяване на собствеността от един от наследниците и съответно на отмяна на отчуждаването до размера на неговата идеална част,за да са приложими горецитираните решения на ВКС. Не е налице противоречие между постановеното от тях и от въззивния съд,поради което, на основание чл.291 т.3 от ГПК-касационното решение следва да се постанови ч. тълкуване на закона,съобразно установените по делото обстоятелства. Правилни и съобразени с дадените указания на касационната инстанция са изводите на въззивния съд за това,че съгласно предвижданията на действащите планове не е възможно запазването на изградената в процесния терен от 790 кв.м.сграда. Касае се за сграда от 770 кв.м.,построена през 1965г., без за нея да са издавани строителни книжа, представляваща автосервизна работилница на един етаж със стругарна, с полумасивна конструкция-стени от винкел,тухли и стъкло,с височина около един метър. Видно от заключението на приетото при повторното разглеждане от въззивната инстанция заключение-същата е изградена в терен, отреден за ТПК”Възход,за който е това е било допустимо. По последващите планове и по действащия план е недопустимо всякакво застрояване с постоянен градоустройствен статут,тъй като тази територия попада в отреждане за булевард”Източен” и частично-в УПИ * Траурен парк „Централен”/съгласно плановете от 1973г.и 1994г/. Липсата в плана на отреждане за Автосервиз и недопустимостта на осъществяването на подобна дейност на това място– пред вид предвижданията на плана за булевард и гробищен парк,изключват възможността за запазване на изградената в процесния терен от 790 кв.м.сграда,тъй като за същата е невъзможно получаването на траен статут. В този смисъл настоящият съдебен състав приема изцяло изводите на въззивната инстанция относно липсата на противопоставими права от страна на касатора против установените с решението по адм.д. №2684 по описа за 1994г.на ПОС- вещни права в полза на физическите лица, С оглед направеното искане,изходът от делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК –в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение,които възлизат на 1 000лв./хиляда лева/. С оглед на изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 2.07.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2007г.на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА М. ”АД гр. П.,представлявано от изпълнителния директор Т със седалище и а. на управление: гр. П. ул.”Васил Левски” № 107 да заплати на Й. А. К.,М. В. Р.,И. В. К.,М. А. Х.,Й. А. Д.,А. Й. Д.,Р. Г. З.,Й. Г. З.,Д. Г. А. ,М. А. М. и Л. С. К. сумата от 1 000лв./хиляда лева/.,представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.