Р Е Ш Е Н И Е № 244 София, 14.08.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 777 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат М.А. /назначен служебно по искане за осигуряване на адвокатска защита/ като процесуален представител на М. Г. Х., понастоящем в затвора Ст.Загора, срещу въззивното решение на СГС от 21.ІІ.2011г. по гр.д. № 6072/2010г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 300/08.03.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „дали по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си представлява дискриминация по признак лично или обществено положение по смисъла на чл.4 ал.1 ЗЗДискр.”. Ответникът по касационната жалба М. на п. /МП/ не е заел становище пред настоящата инстанция. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ счита следното: За да се гарантира целта на ЗЗДискр., установена с чл.2, а именно да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона и равенство в третирането, чл.4 ал.1 забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4 ал. 1 от посочения закон, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това понятие, съдържащо се в пар.1 т.7 ДР на ЗЗДискр., е всеки акт, действие, бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси. А според пар.1 т.8 ДР ЗЗДискр. изразът „на основата на признаците по чл.4 ал.1” означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по чл.4 ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно чл.6 ЗЗДискр. забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че по-неблагоприятно третиране или поставянето в по-неблагоприятно положение е обусловено от нарушаване по признаците по чл.4 ал.1 ЗЗДискр. на установени правила, предвиждащи права и свободи. С оглед на изложените съображения и тъй като по-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не представлява дискриминация по признак лично /при установяване във всеки конкретен случай на обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво/ или обществено положение. За да се произнесе по същество по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на Софийския районен съд от 05.ХІ.2009г. по гр.д. № 22262/2008г., с което са отхвърлени предявените от М. Г.Х. срещу МП искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ за установяване на нарушението – отказ на администрацията на Затвора Ст.Загора да изпраща по пощата молби и жалби на ищеца по чл.37 от ЗИН /отм./ поради неосигуряване от него на пощенски марки; за осъждане на ответника да преустанови нарушението, да възстанови предишното положение и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и за присъждане на 6666лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.VІІІ.2003г. – 06.VІІІ.2008г. За да постанови решението, СГС е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд, че връщането от затворническата администрация на кореспонденция по чл.37 от ЗИН /отм./ поради липса на пощенска марка не е дискриминационно отношение към ищеца, вкл. по признак „лично или обществено положение”. Осигуряването на пощенска марка е в интерес на потребителя и изпращача, поради което пощенската услуга следва да се заплати от него – чл.69 от Закона за пощенските услуги. Затворническата администрация няма нормативно вменено подобно задължение при действието на ЗИН /отм./ през процесния период. Практиката в затворите в София и П. служебно да осигуряват пощенски марки е въведена по преценка на техните ръководства и няма обвързващ администрацията на другите затвори характер. Такава практика не е налагана от упражняващия общо ръководство МП, обратното, от негово писмо от 24.Х.2006г. е видно, че лишените от свобода не са освободени от пощенски такси и администрацията няма задължение да им предоставя безплатни пликове и марки. От друга страна, по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказание не е сред някой от предвидените в чл.4 ал.1 от ЗЗД или друг нормативен акт признаци, а именно дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който РБ е страна. Освен това ищецът не е доказал да е претърпял твърдяните неимуществени вреди. Касационната жалба е неоснователна. С оглед отговора, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, законосъобразно въззивният съд е приел, че по-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение. Законосъобразен е и изводът, че не е налице дискриминация на ответника по посочените признаци връщането от затворническата администрация на затвора в Стара Загора на молби и жалби на ищеца поради липса на пощенска марка. Съгласно чл.23 ЗИН /отм./ лишените от свобода могат да се ползват от всички установени от закона права с изключение на правата, от които са лишени с присъда, които са им отнети или ограничени изрично със закон или друг нормативен акт и от правата, чието упражняване е несъвместимо с изпълнение на наказанието. С чл.37 ЗИН /отм./ е предвидено право на лишените от свобода да подават молби и жалби, които се изпращат незабавно до съответните органи. В този и в други закони, както и в други актове на органи на държавна власт, не е предвидено право на лишените от свобода молбите и жалбите им да бъдат изпращани до адресата за сметка на затворническото заведение. По силата на Закона за пощенските услуги /ЗПУ - чл.69/ такива услуги се предплащат от потребителите на пощенските оператори в брой, безкасово, чрез пощенска марка или по друг начин. Пратките на лишените от свобода, в т.ч. молбите и жалбите им, не са сред освободените от заплащане пощенски услуги, предвидени в чл.80 ЗПУ. При това положение за извършване на пощенската услуга пренасяне и доставяне на адресата на пощенска пратка лишеният от свобода следва да предплати на пощенския оператор съответната такса, в т.ч. и чрез пощенска марка. Правилно е приетото при това положение, че осигуряването на пощенски марки на лишените от свобода в затворите в София и в П. по преценка на техните ръководства, въпреки липсата на предвидено в нормативен акт такова право, не обуславя по-неблагоприятно третиране на ищеца по смисъла на чл.4 ал.2 ЗЗДискр. /ищецът не е основал претенциите си на твърдение за поставянето му в по-неблагоприятно положение по смисъла на чл.4 ал.3 ЗЗДискр./ на основата на признаците лично положение /ищецът не сочи и не установява обективен, същностен за личността му белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво/ и обществено положение. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав, от 21.ІІ.2011г. по гр.д. № 6072/2010г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: