1 Р Е Ш Е Н И Е № 50094 гр. София, 06.12.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1576 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „ЗД „Бул И.“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ал. И. срещу решение № 393 от 21.03.2022 г. по в. гр. дело № 2812/2021 г. Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е потвърдено решение № 11 от 07.05.2021 г., допълнено с определение № 18 от 21.05.2021 г. по гр. дело № 394/2020 г. на Видински окръжен съд в частта, с която ответникът „ЗД „Бул И.“ АД е осъден да заплати следните суми: на Л. Г. И. сума в размер 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2016 г., при което е причинена смъртта на дядо й Л. Г. Г., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане; на адвокат С. Л. С. сума в размер 1 297,50 лв. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.; на Видински окръжен съд сума в размер 200 лв. - заплатена от бюджета на съда, и сума 1 200 лв. - държавна такса. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че ищцата има право на обезщетение. Този извод е в противоречие с действалото към датата на процесното ПТП и причиняване на вредите Постановление на Пленума на ВС № 2/1981 г. Касаторът излага доводи, че Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС не намира приложение за процесния случай, тъй като е прието след настъпване на пътно-транспортното произшествие. Поддържа становище, че дори да се приеме за приложимо посоченото Тълкувателно решение, по делото не е установено наличие на особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, не е налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия. Касаторът релевира и евентуални доводи за неправилно определяне на размера на обезщетението – несъобразяване с методиката, установена в разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ и чл. 493а КЗ. Ответницата Л. Г. И. /ищца в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да направи извод за основателност на предявения иск, въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ и че ищцата е активно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо Л. Г., загинал на 19.02.2016 г. при ПТП, настъпило в резултат от удар между управлявания от него велосипед и товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Б.“ с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от Карамфил Т. И.. По отношение на наличието на виновно противоправно деяние на водача на товарния автомобил съдебният състав се е позовал на влязлата в сила присъда по приложеното НОХД № 259/2016 г. на Видински окръжен съд. За установяване механизма на процесното ПТП въззивната инстанция е обсъдила заключенията на автотехническите експертизи и въз основа на тях е приела, че товарният автомобил се е движил по [улица]в [населено място] в средната пътна лента на булеварда със скорост от около 61 км/ч. при ограничение на скоростта до 50 км/ч. Водачът на автомобила е предприел изпреварване на движещ се пред него автомобил, при което изцяло навлязъл в лявата пътна лента. В десния край на тази пътна лента, на около 2,3 м. вдясно от левия край на платното се е намирал велосипедът, управляван от Л. Г.. Водачът на товарния автомобил възприел велосипедиста на около 36 м. преди мястото на удара, предприел аварийно спиране с изнасяне в ляво, но поради недостиг на път и време не успял да спре и ударил с предния калник и предната странична част на бронята велосипеда в областта на левия педал. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза въззивният съд е приел, че смъртта на Л. Г. е настъпила при процесното ПТП в резултат на тежка съчетана травма, като водещи са закрита черепно-мозъчна и гръбначна травми, получени при блъскане на велосипедиста от товарен автомобил и последващо падане на твърда повърхност. За да направи извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер 50%, съдебният състав се е позовал на заключенията на автотехническите експертизи и е приел, че с поведението си велосипедистът сам се е поставил в опасност да стане жертва на ПТП, тъй като не е спазил изискването на чл. 80, т. 2 ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, в който случай удар не би настъпил, а се е движил по средата на лявата /скоростна/ лента на пътното платно на централен градски булевард с натоварено движение и не е проявил дължимото внимание към идващите зад него автомобили. Въззивната инстанция е констатирала наличие на застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП по отношение на товарния автомобил - застрахован за риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното застрахователно дружество. За установяване на наличието на особено близка връзка между починалия и ищцата и причинените й неимуществени вреди, въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели Л. Г. /съпруга на загиналия и баба на ищцата/ и Жени П. /съседка на семейството/ и е приел, че поради раздялата на родителите на ищцата, ищцата е отглеждана основно от своите баба и дядо от 2-3-годишна възраст, като основните грижи е полагал дядото, който е поел ролята на родител и повече от 10 години се е грижил за внучката си всекидневно. Към момента на смъртта на Л. Г. ищцата е била на 12 години, плачела, била неспокойна, станала по-затворена и необщителна. Съдебният състав е направил извод, че отношенията между внучката и дядото са надхвърляли обичайните връзки на обич и привързаност между дядо и внуче. Мъката от загубата на дядото надвишава нормалната такава при загуба на близък родственик и скръбта на ищцата не е отзвучала въпреки изминалите години от смъртта на Л. Г.. За да определи дължимото обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо в резултат на процесното ПТП в размер 60 000 лв., въззивният съд е съобразил преживяната от ищцата силна скръб от загубата на любимия дядо, отражението на тази загуба върху психиката на 12-годишното момиче и продължаващото страдание от липсата на човека, който е бил най-силната опора за ищцата. Възражението на застрахователното дружество за приложимост на разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, която ограничава обезщетенията до 5 000 лева - до приемането на методиката по чл. 493а КЗ е прието за неоснователно по съображения, че цитираното ограничение противоречи на правото на Европейския съюз и практиката на С., обективирана в решение на С. по дело С-277/12. С оглед на отчетеното съпричиняване 50 %, е направен извод, че застрахователното дружество следва да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лв. По релевантния материалноправен въпрос относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.: С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че възможността за обезщетяване на други лица извън изброените в двете постановления следва да се допусне по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. ВКС е разяснил, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите внуци, баба/дядо или братя/сестри. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В различни решения ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между баба/дядо и внук/внучка е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук/внучка от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка на родителите е изградила връзка, наподобяваща връзката родител – дете. За установяване на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. Обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик /напр. баба или дядо/ следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. По правилността на решението: Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната задължителна съдебна практика и е неправилно. Изводът, че е налице критерият „изключителност“, въведен с цитираното Тълкувателно решение, е необоснован. Въззивният съд е направил този извод въз основа на събраните по делото свидетелски показания относно съществувалата между ищцата и нейния дядо близка житейска връзка и претърпените от ищцата душевни страдания от загубата на нейния дядо. Независимо, че са изградени върху непосредствени възприятия свидетелските показания не установяват отношения между ищцата и починалия й дядо, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество отношения между дядо и внуци. Поемането на грижите за ищцата след раздялата на родителите й от дядото /правене на закуска, водене на разходка като малка, а след това на училище, вземане от училище, водене на лекар/ поради това, че баба й се грижила за болни хора, а майка й работила на две смени, са израз на нормалното и загрижено участие на бабите/дядовците в отглеждането и възпитанието на внуците, но не разкриват изключителност на съществувалата емоционална връзка между ищцата и починалия й дядо. От показанията на свидетелите Л. И. Г. и Жени А. П. се установява изградена между ищцата и дядо й привързаност, взаимна обич и разбирателство, които са традиционни за съществуващите в българското общество отношения между членовете на едно семейство, внуци/внучки и баби/дядовци. Възникналата между ищцата и дядо й близост, топлота и уважение е характерна за българската традиция, тъй като обикновено бабите и дядовците оказват необходимата помощ за отглеждането на своите внуци, в чести случаи ежеседмична или ежедневна, както в хипотезата на раздяла или развод на родителите, така и при работещи родители. По делото е установено, че през първите две-три години от живота си ищцата е живяла заедно с родителите си при баба си и дядо си /родители на майката на ищцата/, а след раздялата на родителите на Л. И. същата е продължила да живее с майка си при баба си и дядо си. Ищцата е обичала много дядо си, с когото е изградила силна емоционална връзка на обич и привързаност. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че майка й не се е дезинтересирала от детето си, а е работила, за да осигурява икономическата издръжка на семейството в широк смисъл. Установеното от свидетелката Жени А. П. обстоятелство, че майката на ищцата отишла да живее при приятеля си шест месеца преди съдебното заседание, т. е. през м. септември 2020 г., респ. четири години след смъртта на Л. Г. Г., не обосновава извод, че е отсъствала или се е дезинтересирала от грижата за детето си, което да е наложило поемане изцяло на грижите и възпитанието на внучката от дядото. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че ищцата не е провела пълно и главно доказване за съществуването на такава трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, създаваща по изключение активна материалноправна легитимация за нея да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия й дядо. Установените по делото житейски ситуации не обосновават извод за наличие на отношения между внучка и дядо, надхвърлящи обичайните връзки на обич и привързаност между дядо и внуче, както неправилно е преценил въззивният съд. Необоснован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила е и изводът на въззивната инстанция, че претърпените от ищцата морални болки и страдания от смъртта на Л. Г. надвишават нормалните болки и страдания при загуба на близък родственик. От свидетелските показания се установява, че ищцата е понесла тежко смъртта на дядо си и продължава да страда от неговата загуба – разстроила се много, плачела и викала дядо си, станала неспокойна, по-странна, необщителна и затворена, искала да ходи с баба си на гробищата. Свидетелските показания, установяващи, че ищцата започнала да получава припадъци, баба й я водила на прегледи при лекари в [населено място] и [населено място] не са обсъдени в съвкупност с останалите събрани относими доказателства, а именно с представените медицински документи – амбулаторен лист № 901/19.04.2017 г., издаден от д-р Д. К., амбулаторен лист № 192/20.04.2017 г., издаден от д-р С. М. и фактура № [ЕГН]/26.06.2017 г., издадена от МБАЛНП „Св. Н.“ ЕАД, [населено място]. Въз основа на анализа на свидетелските показания в посочената им част заедно с относимите медицински документи настоящият съдебен състав приема, че през м. април 2017 г. ищцата е получила припадъци, направено й е ЕЕГ изследване, но не й е назначена терапия, а на 26.06.2017 г. й е проведен консултативен преглед в МБАЛНП „Св. Н.“ ЕАД, [населено място]. По делото липсват данни, че получените през м. април 2017 г. припадъци и проведения през м. юни 2017 г. консултативен преглед са в причинно-следствена връзка със смъртта на Л. Г., настъпила при процесното ПТП на 19.02.2016 г., нито е установено какво лечение е проведено. Предвид изложените съображения се налага изводът, че претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на нейния дядо, както и страданията, които продължава да изпитва, не надхвърлят като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпи внучка/внук по повод загубата на обичан от нея/него дядо. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищцата не е от кръга лица, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на нейния дядо, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: Предвид изхода на спора, обжалваемия правен интерес и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да плати на ответника по иска /настоящ касатор/ разноски по делото за трите инстанционни производства в общ размер 4 370 лв., както следва: сума в размер 630 лв. - разноски за касационното производство /държавна такса/; сума в размер 2 150 лв. - разноски за въззивното производство /държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение съразмерно на редуцирания от въззивния съд размер/; сума в размер 1 590 лв. – разноски за първоинстанционното производство /възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение/. Разноски на ищцата /ответник по касационната жалба/ не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 393 от 21.03.2022 г. по в. гр. дело № 2812/2021 г. Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение № 11 от 07.05.2021 г., допълнено с определение № 18 от 21.05.2021 г. по гр. дело № 394/2020 г. на Видински окръжен съд, в частта, с която „ЗД Бул И.“ АД е осъдено да заплати следните суми: на Л. Г. И. сума в размер 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2016 г., при което е причинена смъртта на дядо й Л. Г. Г., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане; на адвокат С. Л. С. сума в размер 1 297,50 лв. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.; на Видински окръжен съд сума в размер 200 лв. - заплатена от бюджета на съда, и сума 1 200 лв. - държавна такса, и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Г. И. срещу „ЗД Бул И.“ АД иск за заплащане на сума в размер 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2016 г., при което е причинена смъртта на дядо й Л. Г. Г., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Л. Г. И. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на „ЗД Бул И.“ АД, ЕИК [ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 4 370 лв. /четири хиляди триста и седемдесет лева/, представляваща направени разноски за трите инстанционни производства. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.