Р Е Ш Е Н И Е № 230 София,16.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2710 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Ц. Ф. У., Т. К. У. и Ф. Р. У. срещу решение №504 от 06.11.2014г. по гр.д.№984/13г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените по реда на чл.346 ГПК претенции по сметки за извършени подобрения в допуснатия до делба имот. Ответниците в производството Л. Р. И. и Е. Р. У. не вземат становище по жалбата. С определение №432 от 03.07.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Може ли въззивният съд да се произнася по жалба срещу липсващо решение на първата инстанция, както и да отменя решение в необжалваната му част и 2. Как се разпределя отговорността за заплащане на суми за извършени подобрения в съсобствен недвижим имот. Обжалването е допуснато и служебно поради съмнение за допустимостта на въззивното решение в частта по предявените от Ф. У. и Т. У. претенции за присъждане на стойността на извършени от тях и от техния наследодател Р. У. подобрения в делбения имот. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: По първия въпрос: В решение №230 от 10.11.11г. по гр.д.№307/11г. на ВКС, ІІ ГО е прието, че въззивният съд дължи произнасяне с решението си само в пределите на въззивната жалба, с която е сезиран и върху предмета на първоинстанционното решение, т.е. той може да се произнася само по онези части на първоинстанционното решение, които са били обжалвани с въззивната жалба, съответно не може да разглежда доводи и искания, които не са разгледани от първата инстанция. Прието е също, че когато няма съответен диспозитив на първата инстаниця, който да може да бъде предмет на обжалване, въззивната жалба е без предмет. В решение №69 от 18.05.10г. по т.д.№693/09г. на ІІ ТО е прието, че липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по един от предявените искове води до недопустимост на произнасянето по него и от въззивния съд. Тези разрешения следва да се приложат и по настоящото дело. Когато първата инстанция уважи частично един паричен иск, но пропусне да постанови отхвърлителен диспозитив за разликата до пълния предявен размер, въззивният съд не може да разглежда жалба срещу липсващата отхвърлителна част на първоинстанционното решение и за първи път да уважава иска в пълен размер. В случай, че е налице такова произнасяне, въззивното решение е процесуално недопустимо поради липса на предмет на въззивната жалба. Такава жалба следва да се разглежда или като молба по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, или като молба по чл.250 ГПК за допълване на основното решение, в зависимост от случая. Въззивният съд не може да отменя първоинстанционното решение в необжалваната му част. В случай, че стори това, решението му ще бъде процесуално недопустимо. По втория въпрос В т.І.5. на ППВС №6/1974г. е прието, че ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията им за подобренията се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС. Същото е прието и в решение №140 от 24.03.2011 по гр.д.№373/2010г. на ВКС, І ГО. Даденото разрешение следва да намери приложение и по настоящото дело. В чл.30, ал.3 ЗС е предвидено, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Това означава, че за извършени от него подобрения в общия имот той има право да търси от другите съсобственици само припадащите им се части от стойността на подобренията според квотите им в съсобствеността. По съществото на касационните жалби: По жалбата на Ф. У. и Т. У. срещу въззивното решение в частта по претенцията на Ц. У. за подобрения в делбения имот: Ц. Ф. У. е предявил по реда на чл.346 ГПК срещу останалите съделители претенция за извършени подобрения в общия имот на стойност 7892лв. По тази претенция районният съд с основното си решение е осъдил Ф. У. да заплати сумата от 1680лв., като не е постановил отхвърлителен диспозитив за разликата до пълния предявен размер от 7892 лв. С решението си по чл.247 ГПК районният съд е отстранил очевидна фактическа грешка, като е променил осъденото лице – вместо Ф. У. е осъдил Т. У.. Отново не е постановил отхвърлителен диспозитив за разликата до 7892 лв. Ц. У. е обжалвал първоинстанционното решение в няколко части, включително и в частта, с която „ е отхвърлена частично претенцията на доверителя ми по сметки за направени от него в имота подобрения – в отхвърлителната му част”. По тази жалба въззивният съд е постановил решение, с което е отменил несъществуващ диспозитив на първата инстанция – за осъждане на Ф. У. да заплати сумата от 1680 лв. за извършени подобрения в делбения имот. Постановил е и нов диспозитив, с който е осъдил Ф. У. да заплати на Ц. У. сумата от 7892 лв., представляващи направените от него подобрения в приземния етаж и първия етаж от процесната жилищна сграда и подобрения по изграждане на склад за битови нужди. С оглед дадения от ВКС отговор на първия правен въпрос, въззивното решение е недопустимо в частта за разликата над 1680 лв. до 7892 лв., която е присъдена от въззивния съд. След като за тази разлика няма първоинстанционно решение, въззивната жалба няма предмет. Тя е следвало да бъде разгледана от въззивния съд като молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка и да бъде изпратена за произнасяне на надлежния съд, доколкото в мотивите на решението на първата инстанция има изразена воля за отхвърляне на претенцията на Ц. У. за разликата до пълния предявен размер, но тази воля не е намерила израз в диспозитива на съдебния акт. Едва след отстраняване на очевидната фактическа грешка от районния съд въззивният съд би могъл да се произнесе по жалбата на Ц. У. в тази част и да формира свои изводи относно основателността на претенцията за подобрения в пълния и размер. Като се е произнесъл по въззивна жалба, която няма предмет, Пазарджишкият окръжен съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази част и делото да се върне на районния съд с указания за отстраняване на очевидна фактическа грешка, след което делото да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по жалбата на Ц. У. по паричната му претенция за подобрения. Въззивното решение е процесуално недопустимо и в частта, с която Ф. У. е бил осъден да заплати сумата от 1680 лв. по претенцията за подобрения, направени от Ц. У.. По отношение на присъдената сума от 1680 лв. не е имало въззивна жалба и в тази част първоинстанционното решение, с което е постановен осъдителен диспозитив за тази сума по отношение на Т. У., е влязло в сила. Неоснователно е другото оплакване на жалбоподателя, че е осъден да заплати на ищеца два пъти стойността на извършените от него подобрения – веднъж като част от сумата за уравнение на дяловете и втори път при уважаване на претенцията по сметки. Обстоятелството, че жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца на основание чл.349, ал.2 ГПК определена сума за уравнение на дела му в процесния имот не изключва задължението му да заплати и съответната припадаща се част от подобренията, направени от ищеца в имота. Това не е двойно плащане на подобренията. С осъждането му да заплати на ищеца припадащата се част от стойността на подобренията жалбоподателят заплаща увеличението на стойността на собствения си дял вследствие на тези подобрения, а с осъждането му да заплати сума за уравнение на дела на ищеца жалбоподателят заплаща реалната стойност на дела на ищеца, тъй като при възлагането получава този дял в натура. По жалбата на Ц. У. срещу въззивното решение в частта по претенцията на Т. У. и Ф. У. за подобрения в имота: Жалбата е допусната до разглеждане от ВКС служебно, съобразно предвидената за това възможност в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение в тази част. Т. У. и Ф. У. са предявили по реда на чл.346 ГПК претенции за извършени от тях и от техния наследодател Р. У. подобрения в общия имот. Общата сума на претендираните подобрения е 8730лв. В подадената до съда молба те не са уточнили срещу кого насочват претенциите си – само срещу Ц. У., или и срещу другите съделители Л. И. и Е. У.. Двете предходни инстанции не са отстранили тази нередовност на молбата по чл.346 ГПК, в резултат на което за цялата сума на подобренията е осъден единствено Ц. У., който притежава само ½ от съсобствеността в делбения имот. Не е отстранена и друга нередовност на молбата по чл.346 ГПК. Съдът не е указал на молителите да уточнят дали посоченото от тях подобрение „масивна едноетажна пристройка – склад за битови нужди” съвпада с посоченото от Ц. У. в неговата молба по чл.346 ГПК подобрение – „склад за битови нужди, представляващ едноетажна масивна пристройка към жилищна сграда” или се касае за две различни сгради. Уточнението е необходимо предвид обстоятелството, че до делба е допусната само една пристройка, свидетелските показания са също за една пристройка, а в експертизата на вещото лице фигурират две оценки за пристройка – веднъж като подобрение, извършено от Ц. У., веднъж като подобрение, извършено от Т. У. и Ф. У.. Като се е произнесъл по нередовна молба по чл.346 ГПК, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд и постановяване на общо решение по двете претенции за подобрения – на Ц. У. от една страна и на Ф. У. и Т. У. от друга, след отстраняване на очевидната фактическа грешка по първата претенция по сметки, допусната от първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази разясненията по втория правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която Ф. У. е осъден да заплати сумата от 284лв. държавна такса върху насрещната претенция за подобрения на Ц. У.. По въпроса за дължимите държавни такси върху претенциите за подобрения въззивният съд следва да се произнесе при постановяване на ново решение по съществото на тези претенции. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №504 от 06.11.2014г. по гр.д.№984/13г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените по реда на чл.346 ГПК претенции по сметки на Ц. У., на Т. У. и на Ф. У. за извършени подобрения в допуснатия до делба имот. ОТМЕНЯ решение №504 от 06.11.2014г. по гр.д.№984/13г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която Ф. У. е осъден да заплати сумата от 284лв. държавна такса върху насрещната претенция за подобрения на Ц. У.. ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за постановяване на общо решение по същество в обезсилените части, след отстраняване нередовността на претенцията по сметки на Т. У. и Ф. У. и след отстраняване на очевидната фактическа грешка в първоинстанционното решение в частта по претенцията на Ц. У.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: