Ключови фрази
Неустойка * невиновна невъзможност за изпълнение * административна процедура * предварителен договор * неизпълнение на договор


- 9 -
РЕШЕНИЕ

№ 322

гр. София 04.04.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 07.12.2016 (седми декември две хиляди и шестнадесета) година в състав:

Председател: Борис Илиев

Членове: Димитър Димитров

Александър Цонев


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1410 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 161 001/28.12.2015 година, подадена от Б. И. Г. и И. М. Г., срещу решение № 7911/04.11.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9476/2012 година.
С подадената от Б. И. Г. и И. М. Г. касационна жалба с вх. № 161 001/28.12.2015 година решението на Софийски градски съд се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № І-026-68/14.05.2012 година на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 26-ти състав, постановено по гр. д. № 54 837/2011 година. С тази обжалвана част Б. И. Г. и И. М. Г. са били осъдени да заплатят на М. Р. Ж., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата 4889.14 лева, представляваща неустойка за забава по раздел VІ, т. 1.4, изр. І от предварителен договор за продажба на недвижим имот-апартамент, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху У. от 10.11.2008 година, за периода от 01.06.2010 година до 30.11.2010 година, заедно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 25.07.2011 година. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 289.30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4889.14 лева, за периода от 28.12.2010 година до 24.07.2011 година, и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 2758.00 лева, представляваща неустойка за забава по раздел VІ, т. 1.4, изр. ІІ от предварителен договор за продажба на недвижим имот и за прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху У. от 10.11.2008 г., за периода от 01.12.2010 година до 31.05.2011 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба 25.07.2011 година до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като това от своя страна е довело и до постановяването на решението в противоречие с материалния закон. Направено е искане решението на Софийски градски съд да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго, с което предявените срещу Б. И. Г. и И. М. Г. искове да бъдат отхвърлени.
Ответницата по касационната жалба М. Р. Ж. е подала отговор на същата с вх. № 17 461/10.02.2016 година и допълнителен такъв с вх. № 28174/29.02.2016 година, с които е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Третото лице помагач на страната на Б. И. Г. и И. М. Г., а именно [фирма] в несъстоятелност [населено място] не е подало отговор на касационната жалба и не е изразило становище по допустимостта и основателността й.
Б. И. Г. и И. М. Г. са били уведомена за обжалваното решение на 10.12.2015 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 161 001/28.12.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 647/24.08.2016 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това представлява ли основание за приложението на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД наличието на административна процедура, започнала с издадена след сключването на договор продажба на обект намиращ се в сграда в процес на строеж, в който има препращане към сключения между продавача и третото лице строител договор за строеж на сградата, в която се намира продавания обект заповед на Главния архитект за изготвяне на нови ПУП и ПРЗ за местността, в която се намира имота предмет на двата договора. Обжалването е допуснато поради това, че с влязлото в сила решение № 6598/28.09.2015 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-А състав, постановено по гр. д. № 20113/2014 година, което е такова по аналогичен случай като процесния, като разликата е само по отношение на лицето, което е било ищец в това производство, е прието, че в този случай е налице основание за освобождаването на Б. И. Г. и И. М. Г., което е в противоречие с приетото в обжалваното решение.
Отговорът на така поставения въпрос е в зависимост от това по какъв начин договорът за покупко-продажба препраща към договора за строеж. В случай, че в първия от договорите само е посочено, че по отношение на сградата има сключен договор за строеж между продавача и трето лице то започналата административна процедура за изготвяне на нови ПУП и ПРЗ за местността, в която се намира имота предмет на двата договора не представлява основание за приложението на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД и не освобождава продавача от задължението му да прехвърли правото на собственост и да предаде владението на обекта на купувача. Касае се до облигационно задължение, което не подлежи на спиране по реда на чл. 135, ал. 6 от ЗУТ и затова започналата административна процедура за изготвяне на нови ПУП и ПРЗ за местността, в която се намира имота предмет на двата договора няма отношение към договора за покупко-продажба. Същата има отношение към сключения между продавача и третото лице договор за строителство и би могла да доведе до невъзможност за изпълнение на този договор. Той обаче има различен предмет от договора за покупко-продажба, а и страните по двата договора са различни. Затова неизпълнението за задълженията на третото лице по договора за строеж, независимо от причините за това не може да освободи продавача от задълженията му по договора за покупко-продажба и от отговорността за неизпълнение на същите. В този случай за продавача ще възникне само възможността, в зависимост от причините за неизпълнение на договора за строеж от страна на третото лице да търси обезщетение за претърпените от това неизпълнение вреди. Различно би било положението, когато изпълнението на договора за покупко-продажба е обвързано изрично с изпълнението на договора за строеж, в смисъл, че ако третото лице се освобождава от отговорност за неизпълнение към продавача по силата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, то и продавача се освобождава от отговорност към купувача на същото основание. В този случай трябва да се преценява, че спирането по чл. 135, ал. 6 от ЗУТ се отнася до прилагането на действащите устройствени планове, а това кога същите са приложени е посочено в § 22 от ЗРЗУТ. Ако съобразно критериите на § 22 от ЗРЗУТ устройственият план вече е приложен, то започналата административна процедура за изготвяне на нови ПУП и ПРЗ за местността, в която се намира имота предмет на двата договора, е без значение, тъй като липсва предмет на спиране. В този случай не съществуват пречки за завършване на вече започналото строителство и наличието на процедурата не освобождава строителя, респективно продавача от отговорност за неизпълнение на договора. Такова основание ще е налице, ако в процеса на изпълнението на договора за строителство възникне необходимост от съпътстващо действие, което попада в обхвата на спирането по чл. 135, ал. 6 от ЗУТ. Ако необходимостта възникне в процеса на изпълнение на договора за строеж и същият не може да бъде изпълнен само поради тази причина то ще е налице основание за освобождаване на строителя, респективно на продавача от отговорност по реда на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД. Такова основание няма да е налице, ако необходимостта е възникнала след като строителят вече е бил в забава. Аналогичен е и случая, когато необходимостта е възникнала в кратък срок преди настъпването на забавата, но с оглед преценката на цялостното изпълнение на договора за строителство и причините за това е очевидно, че договорът няма да бъде изпълнен в установения срок и основната причина за това е поведението на строителя. В този случай прилагането на правилото на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД би освободило неоснователно неизправната страна от отговорност за собственото и виновно поведение.
С оглед на така дадения отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е правилно по следните съображения:
За да постанови решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че на 10.11.2008 година между страните по делото е бил сключен предварителен договор, с който Б. И. Г. и И. М. Г., в качеството им на продавачи и М. Р. Ж., в качеството й на купувач са се съгласили да сключат окончателен договор за посочения в договора недвижим имот. В същия договор е била постигната уговорка продавачите да предадат на купувача фактическата власт върху имота с приемо-предавателен протокол до 31.05.2010 година, след завършването строежа на сградата, в която се намира имота и получаването на разрешение за ползване в срок до 30.04.2010 година. При неспазването на срока продавачите са дължали неустойка в размер на 0.02% от заплатената от купувача цена за всеки просрочен ден, но не за повече от шест месеца. В случай че забавата продължи след изтичането на шестмесечния срок продавачите продължават да дължат неустойка, но размерът на същата вече се определя в размер на пазарния наем за имота, предмет на договора, определен като средно аритметично по данни на три агенции за недвижими имоти, две посочени от купувача и една от продавачите. На 19.12.2008 година е бил сключен окончателен договор, с който обаче не били променени условията на предварителния такъв. Съдът е приел, че Б. И. Г. и И. М. Г. били сключили договор за изграждане на сградата, в която се е намирал обекта предмет на договора им с М. Р. Ж., с [фирма] в несъстоятелност [населено място]. Тъй като дружеството не изпълнило задълженията си в установения в договора за строителство срок, това довело до невъзможност Б. И. Г. и И. М. Г. да изпълнят задълженията си към М. Р. Ж. по сключения договор за покупко-продажба. Затова за Ж. е възникнало правото да претендира предвидената в договора неустойка за забава. Предвид на това въззивният съд е счел, че предявените по делото искове по чл. 92, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са доказани по основание и ги е уважил до размера установен със заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. При това въззивният съд е приел, че твърденията на Б. И. Г. и И. М. Г. за това, че неизпълнението на задължението на третото лице [фирма] в несъстоятелност [населено място] не можело да им се вмени във вина и те не са били длъжни, нито са могли да предвидят, че дружеството няма да изпълни задълженията си по договора за строителство са неоснователни. За такива са приети и твърденията, че неизпълнението на договора за строителство съставлявало непреодолима сила, наличието, на която водело до автоматично продължаване на сроковете за изпълнение на задълженията на ответниците и че такава сила е налице и порази обстоятелството, че процедурите по одобряване и влизане в сила на ПРЗ и ПУП на района, в който се намира сградата не са приключили, което представлява пречка за приложение на предходните планове, а оттам и за довършването на сградата и въвеждането й в експлоатация. Въззивният съд е приел, че наличието на такава сила или случайно събитие е трябвало да възникне до падежа, за да е в състояние да освободи длъжника от отговорност, поради което наличието на административни пречки за осъществяването на строителните дейности трябвало да е възникнало до края на октомври 2010 година, а последващи обстоятелства, обуславящи непреодолима сила, могат да бъдат освобождаващи от отговорност само ако се представят доказателства, че кредиторът би претърпял вреди и при своевременно изпълнение, което не било направено.
С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че на 10.11.2008 година между Б. И. Г. и И. М. Г., в качеството им на продавачи и М. Р. Ж., в качеството й на купувач е бил сключен предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот-апартамент, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху У.. Окончателният договор за покупко-продажба е бил сключен на 19.12.2008 година, като е оформен с нотариален акт № **, том ****, рег. № ** ***, дело № 1356/2008 година на Р. Р.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. При сключването на окончателния договор страните по делото не са променяли установените в предварителния такъв уговорки и те са останали действащи, в частта им извън тези за прехвърлянето на правото на собственост. С предварителния договор Б. И. Г. и И. М. Г. са се задължили да предадат владението върху обекта, предмет на договора, на М. Р. Ж. в срок до 31.05.2010 година, след като сградата, в която той се намира бъде завършена и снабдена с разрешение за ползвате в срок до 30.04.2010 година, в уговореното в приложение № 1 към договора състояние. От тълкуването на тази уговорка следва, че Б. И. Г. и И. М. Г. са поели две задължения като първото от тях е строежът на сградата, в която се намира обекта да бъде завършен и сградата да бъде снабдена с разрешение за ползване до 30.04.2011 година, а второто е задължението за предаване на владението върху обекта на М. Р. Ж. до 31.05.2010 година.
Между страните в настоящето производство не съществува спор, че към момента на сключването на предварителния договор от 10.11.2008 година и на окончателния такъв от 19.12.2010 година сградата, в която се намира обекта, предмет на двата договора, е била изградена до положение на груб строеж. Б. И. Г. и И. М. Г. са учредили на [фирма] в несъстоятелност [населено място] правото на строеж върху собствения си поземлен имот срещу задължението на дружеството да извърши строежа на предвидената за него сграда, като са си запазили правото на собственост върху част от обектите в сградата. Договорът за учредяване на правото на строеж е оформен с нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело № 298/2007 година на В. М.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара. Строителството е трябвало да бъде извършено като сградата бъде снабдена с разрешение за ползване в срок до 31.03.2010 година. С писмо от 15.12.2009 година (лист 93-94 от първоинстанционното производство) Б. И. Г. и И. М. Г. са уведомили [фирма] в несъстоятелност [населено място], че при посещението си на строежа на 04.12.2009 година са установили, че не се извършват строително-монтажни работи, като това тази констатация е направена и при следващите им ежедневни посещения до 10.12.2009 година. Отбелязано е, че строежът не е завършен като предстоят множество довършително строително-монтажни работи, като наред с това не са довършени основни елементи, както по фасадата, така и вътре в сградата, така както са описани констативния протокол, който е неразделна част от акт образец № 15. В следващо писмо да [фирма] в несъстоятелност [населено място] от 09.01.2010 година (лист 102-103 от първоинстанционното производство) касаторите са посочили, че при посещението си на строежа на същата дата са установили, че не са извършвани никакви строително-монтажни работи и строежът е във вида, в който е бил и през декември 2009 година. Освен това твърдения за неизвършени строително-монтажни работи и неотстранени недостатъци в сградата се съдържат и в нотариална покана рег. № 667/24.01.2011 година на М. И.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара (лист 110-114 от първоинстанционното производство), която е връчена на [фирма] в несъстоятелност [населено място] на 26.11.2011 година, а също така и в писмо от 15.04.2011 година (лист 108 от първоинстанционното производство). В последното е поставен въпросът кога ще започне монтирането и изграждането на вътрешната газова инсталация-тръби, котлета и радиатори и затваряне на въздухопроводите и комините от вх. 1 и вх. 2. Така посочените доказателства съдържат изявления на Б. И. Г. и И. М. Г., като установяват неизгодни за тях факти, а именно, че не е спазен срока за извършването на строежа, като при това се касае до извършването на строително-монтажни работи, които са свързани със завършването на самата сграда и не са поставени в зависимост от тава дали е налице процедура за изменение или не на ПУП. Затова започналата такава процедура не може да освободи касаторите Б. И. Г. и И. М. Г. от отговорността им за забавеното изпълнение на тези строително-монтажни работи.
Видно от споразумение № 2 от 13.04.2010 година, към договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа № 50 048І51/23.10.2007 година, сключен между [фирма] [населено място] и [фирма] в несъстоятелност [населено място], с молба вх. № 159386/30.03.2010 година третото лице помагач е поискало и електроразпределителното дружество е предоставило оборудване за изграждането на необходимото за присъединяване на строежа към електроразпределителната мрежа съоръжение. С писмо изх. № ИКБ-70-00-833/11.10.2010 година на Н. при С. о. [фирма] в несъстоятелност [населено място] е уведомен за отказа от съгласуването и одобрението на проекта за изграждането на това съоръжение, тъй като обектът попадал в обхвата на нов ПЗР по чл. 16 от ЗУТ за местността „Камбаните”, който бил в процедура по одобряване. Поради това по силата на чл. 135, ал. 6 от ЗУТ било спряно приложението на предишните планове за територията. Същевременно с писмо изх. № СГ-ИД-131/31.01.2011 година [фирма] [населено място] е отговорило на запитване на [фирма] в несъстоятелност [населено място], че подаденото от него заявление за присъединяване към газопреносната мрежа, в поискания срок, като причината за това е процедурата по изменение на градоустройствения план в района на строежа. С оглед на дата и съдържанието на писмото е видно, че не се касае до посочения в заявлението за присъединяване към газопреносната мрежа № СФ-ДЬ-72/07.07.2009 година желан срок за това-януари 2010 година, тъй като процедурата по изготвяне на ПУП-ПЗР е започнала въз основа на заповед № РД-09-50-159/01.02.2010 година на Главния архитект на Столична община. От това следва, че [фирма] в несъстоятелност [населено място] е направило искане за присъединяване към газопреносната мрежа на по-късна дата, поради което и отговорът на [фирма] [населено място] е от посочената по-горе дата. Наред с това от доказателствата по делото следва, че [фирма] в несъстоятелност [населено място], респективно Б. И. Г. и И. М. Г. са узнали за процедурата по изготвянето на ПУП-ПЗР от писмата на [фирма] [населено място] и Н. при С. о.. Същевременно следва да се има предвид, че съгласно отменената Наредба № 7/09.06.2004 година за присъединяване към газопреносната и газоразпределителната мрежа, която е действала към онзи момент самото подаване на заявление за присъединяване не е пряко основание за това. Въз основа на него се сключва договор за присъединяване, в който се определят правата и задълженията на страните, като основното задължение на газоразпределителното дружество е да изгради съоръжението за присъединяване към разпределителната мрежа, а на потребителите да изградят собствените си съоръжения. Без да е направено последното то обектът не може да бъде присъединен към газоразпределителната мрежа. По същия начин в отменената Наредба № 6/09.06.2004 година за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи, която е действала към онзи момент, сключване на договора за присъединяване урежда правата и задълженията на двете страни, като потребителят може да поеме изготвянето на проектите за изграждането на присъединителното съоръжение и за изграждането на същото, какъвто с оглед на събраните по делото доказателства е и конкретния случай.
С оглед на всичко изложено Б. И. Г. и И. М. Г. не са изпълнили задължението си за предаването на обекта, предмет на сключения между тях и М. Р. Ж. договор, в предвидения за това срок и са в забава по отношение на него. Касаторите твърдят, че са освободени от това задължение по силата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е налице невъзможност да изпълнят задължението си по независещи от тях причини. Позовават се на чл. 2.1 от сключения с М. Р. Ж. предварителен договор съгласно, която страните се освобождават от санкция за неизпълнение на задълженията си по договора, ако неизпълнението се дължи на непреодолима сила и позоваващата се на това събитие страна е направила необходимото, за да уведоми другата страна за невъзможността да изпълни задълженията си. Под непреодолима сила страните по договора разбират събитие или обстоятелство, което е извън контрола им, настъпването, на което води до невъзможност или прави незаконно изпълнението на задълженията по договора. За периода на непреодолимата сила спират да текат предвидените в договора срокове. Нормативно определение на непреодолима сила е дадено в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ и според него това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което е пречка за изпълнение на задълженията на длъжника по договора. Започналата със заповед № РД-09-50-159/01.02.2010 година на Главния архитект на Столична община процедура по изработването на ПУП-ПЗР не е пречка за изпълнение на задълженията на касаторите по договора за покупко-продажба и не може да ги освободи от отговорност за неизпълнението на задължението им за предаване на продадения обект. Доколкото сключеният между касаторите и М. Р. Ж. договор е самостоятелен и има различен предмет от този сключен между касаторите и [фирма] в несъстоятелност [населено място], те ще носят отговорност за неизпълнение на първия от договорите, независимо от това дали е налице неизпълнение на втория договор и то се дължи на действията на строителя. Поради това неизпълнението или забавеното изпълнение на договора за строителство не представлява непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ по отношение да договора за покупко-продажба. Наистина в чл. 2.3 от последния е предвидено, че при забава или спиране на строителството, поради причини, които не могат да се вменят във вина на продавачите или на строителя, като природни бедствия, война, новоприети нормативни актове, административни актове на държавни и общински органи или закъснение от тяхна страна, неизпълнение на външни връзки и други, то срокът за строителство спира да тече до момента на отпадане или отстраняване на причините. В тези случаи срокът за получаване на разрешение за ползване и свързаните с него срокове за въвод във владение и прехвърляне на идеални части от правото на строеж върху земята се продължават автоматично с толкова, с колкото е продължила забавата или спирането, като страните могат да се договорят и за нов срок на строителство. Доколкото тази уговорка е свързана с договора за строителство то тя трябва да бъде преценявана с оглед на него. Поради това причината за спирането или забавата на строителството трябва да е настъпила преди изтичането на уговорения в него срок за изпълнение, а именно 31.03.2010 година. След тази дата строителят вече е в забава и не може да се позовава на освобождаващи го от отговорност клаузи-чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и чл. 306, ал. 1 от ТЗ. В случая от всичко изложено по-горе се установява, че забавата на [фирма] в несъстоятелност [населено място] се дължи на неговото поведение, а не на действия на трети лица или обективни причини. Започналата със заповед № РД-09-50-159/01.02.2010 година на Главния архитект на Столична община процедура по изработването на ПУП-ПЗР не води до друг извод. Дори и същата да по силата на чл. 135, ал. 6 от ЗУТ да спира прилагането на действащите устройствени планове, то това спиране не се отнася до довършването на вече започнатия строеж, по аргумент от § 22, ал. 1, т. 2 от ЗРЗУТ, тъй като в тази му част планът вече ще е приложен и не може да бъде спрян. Това спиране би имало значение за присъединяването на строежа към електро и газо разпределителните мрежи. [фирма] в несъстоятелност [населено място] е трябвало да изпълни задължението си по договора за строителства, включително и чрез въвеждането на сградата в експлоатация до 31.03.2010 година. При надлежното изпълнение на договора към момента на издаването и оповестяването на заповед № РД-09-50-159/01.02.2010 година на Главния архитект на Столична община процедура по изработването на ПУП-ПЗР сградата би била вече присъединена към електро и газо преносните мрежи или процедурата по това да е започнала, което би довело до невъзможност за спирането й. В случая невъзможността това да бъде направено се дължи на ненадлежното и забавено изпълнение на договора от страна на [фирма] в несъстоятелност [населено място], поради което и последвалия по-късно отказ за присъединяване е по негова вина и не може да освободи него, респективно Б. И. Г. и И. М. Г. от отговорност за неизпълнение на задълженията им по сключения с М. Р. Ж. договор, на основание чл. 2.3 от същия.
От горното следва, че изводът състава на Софийски градски съд, че е налице отговорност на Б. И. Г. и И. М. Г. за забавено изпълнение на задължението им да предадат на М. Р. Ж. обекта, предмет на сключения между тях договор до 31.05.2010 година е правилен. Поради това и тъй като в касационната жалба не са изложени други доводи, включително и за определяне на размера за неустойката или за нейното намаляване, обжалваното решение на Софийски градски съд трябва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода на делото Б. И. Г. и И. М. Г. ще трябва да бъдат осъдени да заплатят на М. Р. Ж. сумата от 250.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7911/04.11.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9476/2012 година.
ОСЪЖДА Б. И. Г. с Е. [ЕГН] и И. М. Г. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплатят на М. Р. Ж. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] сумата от 250.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Б. И. Г. с Е. [ЕГН] и И. М. Г. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] а именно [фирма] в несъстоятелност [населено място], [улица].

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.