Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * принцип на равенство на страните * принцип на съзтезателно начало


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 211

София, 14.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2853/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 262 от 20.05.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2499/ 12.12. 2012 г. по гр.д.№ 537/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което исковете на К. К. и Д. К. за признаването им за собственици и предаване владението на ½ ид.ч. от жилище на първия етаж в [населено място], бул. С., № 27, ведно с 1/6 ид.ч. от дворното място, от вилно място и сграда в [населено място], м.”В.” и от жилищна сграда в с.гр., [улица], № 4 са отхвърлени .
За да постанови този резултат въззивният съд се е позовал на завещанието, оставено от В. В., според което универсален наследник след неговата смърт остава майка му И. К.. В резултат на завещанието отпадат правата на Неделя И., респективно на касаторите, които са нейни частни правоприемници.
Завещанието е представено пред въззивния съд в последното съдебно заседание в отсъствие на касаторите, поради което жалбата им е допусната до разглеждане по въпроса дали този начин на процедиране съставлява нарушение и дали възивният съд е действал в противоречие с чл. 4, ал.2 ГПК / отм./ и чл.9 и чл.8, ал.3 от ГПК, които установяват принципите на равенство на страните и на състезателното начало на процеса.
В касационната жалба се поддържа, че тези норми са нарушени, тъй като касаторите не са имали възможност да се запознаят с представеното завещание и да организират защитата си съобразно с това ново доказателство и основаното на него възражение срещу правата им.
Ответниците оспорват жалбата, като изтъкват, че въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като касаторите са били уведомени за съдебното заседание, но не са се явили нито лично, нито чрез упълномощените представили, поради което не може да се счита, че са били изненадани и е нарушено правото им на защита.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С оглед на представеното в последното съдебно заседание саморъчно завещание, което е предопределило изхода на спора, и на което страната се е позовала при провеждане на устните състезания, следва да се приеме, че възивният съд е действал в противоречие с постоянната съдебна практика, свързана с принципа за осигуряване на равенство на страните в процеса. Така в р.№ 147/ 23.01. 2012 г. по гр.д.№ 861/ 2010 г., І-во т.о. е прието, че ако съдът е обсъдил в решението и счел за основателно правопогасяващо или правоизключващо възражение или довод на една от страните, без да се предостави възможност на противната страна да вземе становище и евентуално да ангажира доказателства, е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Аналогично е разрешението, което се дава и когато възражението се направи за първи път в писмените бележки, представени след даване ход на делото по същество пред въззивния съд- р.№ 435/ 17.05. 2010 г. по гр.д.№ 749/ 2009г., І г.о., като и в този случай според състава на ВКС на другата страна е следвало да се даде възможност да вземе становище и евентуално да ангажира доказателства. В същия смисъл е и р.№ 176/ 8.06.2011 г. по гр.д.№ 1281/ 2010 г., ІІІ г.о., в което се посочва, че въззивният съд не може да постанови акта си въз основа на доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК и представляват задължителна за съдилищата практика по разрешения с тях правен въпрос относно приложението на чл.4, ал.2 ГПК / отм./, респ. чл. 9 и чл.8, ал.3 от действащия ГПК.
В настоящия случай съгласно постановката на т.6 и т.7 от ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК но ВКС и тъй като производството се е движело по реда на отменения ГПК, приемането на новото писмено доказателство е било допустимо, но доколкото въз основа на него при провеждане на устните състезания са противопоставени и нови правоизключващи възражения и те са се оказали решаващи за крайния изход на делото, на противната страната е следвало да се даде възможност да вземе становище и евентуално да ангажира доказателства, независимо че е била редовно призована за съдебното заседание, на което е представено завещанието.
Водим от горното следва да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика , поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане във връзка противопоставеното от ответника възражение, че е собственик на имотите на основание универсално завещание, оставено от брат му в полза на тяхната майка И. В. К..
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 2499/ 12.12. 2012 г. по гр.д.№ 537/2012 г. на Варненски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: