Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр. София, 31.01.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2997 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №195 от 23.06.2015 г. по в.т.д. №266/2015 г. на АС Варна, с което след отмяна на решение №100 от 10.02.2015 г. по т.д. № 1584/2014 г. на ОС Варна, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма], искове: за сумата от 59 858.84 лв., представляваща получени от ответника на отпаднало основание суми по фактури за периода 18.09.2012 г. – 30.06.2013 г. за цена на достъп до електроразпределителната мрежа и за сумата от 6 815.33 лв., обезщетение за вреди от забава за периода 23.07.2013 г. – 04.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска и в полза на ответника са присъдени разноски по делото. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като се иска отмяната му, уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски. С определение №686 от 05.08.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса: Когато размерът на паричната престация по договор се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната суми по договора. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за достъп на ищеца [фирма] до електроразпределителната мрежа на ответника, което правоотношение не е прекратено и по което ищецът е дължал заплащане на цена за достъп. Посочил е, че задължението за заплащане на цена е елемент от съдържанието на договора, а само нейният размер подлежи на регулация от административния орган ДКЕВР /сега КЕВР/, като издаденият от комисията административен акт, обективиращ решението й, не съставлява основание за заплащането на цената за достъп, респективно отмяната на този акт, не заличава с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за плащане на цената за достъп. В този смисъл и тъй като въпросът дали заплащането на цена за достъп е довело до неоснователно разместване на блага, ще може да се реши едва след вземане на решение от административния орган за окончателна цена и след преценка на предвидени по чл.32, ал.4 от ЗЕ компенсаторни мерки, които производства не са приключили с влязъл в сила индивидуален административен акт, съдът е намерил предявените искове за неоснователни. След допускане на въззивното решение до касационен контрол, е постановено решение по т.д. №332/2015 г. на ВКС, ТК, I ТО, с което е даден следният, споделян и от настоящия състав отговор на правния въпрос, по който обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване: Отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР, сега КЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, на операторите на електроразпределителни мрежи, временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Въззивното решение е постановено в отклонение както с даденото разрешение, така и с разрешенията, възприети с решение №28/ 28.04.2016 г. по т.д.№353/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение №104/27.06.2016 г. по т.д.№1610/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение №126/16.08.2016 г. по т.д.№1592/2015 г. на ВКС, ТК, I ТО и мн.др., според които конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение за отмяна по реда на АПК на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратна сила – към момента на издаването на индивидуалния административен акт. В този смисъл обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а с оглед липсата на необходимост от повтарянето или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество. Установява се, че ищцовото дружество, в качеството си на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, е заплатил на ответника сума в общ размер от 59 858.84 лв. – фактурирана по десет броя фактури цена за достъп до мрежата на ответника, по временни цени, определени с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, отменено по реда на АПК, с влязло в сила решение. С отмяната на индивидуалния административен акт последиците от него отпадат с обратна сила, като ответното дружество дължи връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД на заплатената като цена за достъп, сума от 59 858.84 лв., а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД заплащане и на обезщетение за забава за периода от изтичане на срока, даден в покана за изпълнение на задължението за връщане на заплатената сума – 23.07.2013 г., до датата на исковата молба – 04.09.2014 г., което е в размер на 6 815.33 лв. С оглед изложеното, исковете по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло, като предвид изхода на правния спор ответникът дължи на ищеца направените разноски пред касационната инстанция в размер на 2833.48 лв. и направени разноски пред първоинстанционния съд в размер на 5196.97 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №195 от 23.06.2015 г. по в.т.д.№266/2015 г. на АС Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на [фирма],[ЕИК], сумата от 59 858.84 лв. представляваща заплатена за периода 18.09.2012 г. - 30.06.2013 г., цена за достъп до мрежата на ответника на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 04.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 6 815.33 лв., обезщетение за забава за периода 23.07.2013 г. - 04.09.2014 г. ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на [фирма],[ЕИК] на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2833.48 лв., разноски пред ВКС и сумата от 5196.97 лв., разноски пред първоинстанционния съд. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.