8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София, 20.05.2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 54 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. С. чрез адв. С. П. от АК - Пловдив, против въззивно решение №115/12.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №1489/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260291/11.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 754/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. К. С. против „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон Павел Баня обективно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда: за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с ответника за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването на ищеца на заеманата от него допреди уволнението му длъжност „барман“, както и за присъждането на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение за период от шест месеца, считано от 03.08.2020 г. в размер на 3879,60 лв.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Когато при сключване на трудовия договор работникът или служителят изначално не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае, но въпреки това го назначава на работа, може ли в последствие да го уволни на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ?“; По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: ТР 4/01.02.21 на ВКС по тълк.д.№.4/17 на ОСГК; Решение № 207/02.10.2014г. по гр.д. №2355/2014г. на ВКС, III г.о. 2. „Налице ли е „злоупотреба с право“, когато работодателят приема на работа работник или служител, който не притежава определените от самия него изисквания за образование и квалификация, а в последствие променя длъжностната характеристика и въвежда изискване за образователен ценз и прекратява трудовия договор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ?“. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Определение № 60596/26.07.2021 г. по гр.д. № 857/2021 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 119 от 10.06.2021г. по гр.д. № 2759/2017г. на ВКС, III г.о. и др.; и 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички релевирани от страните факти и обстоятелства, както и всички приети по делото доказателства?”. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 212/01.02.2012г. на ВКС II т. о. по дело № 1106/2010г.; Решение № 815/15.02.2011г. по гр.д. № 1713/2009г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009г. на IV г. о.; Решение № 334/23.04.2010г. по гр.д. № 427/2009 г. на IV г. о. и др.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон Павел Баня е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима.
По делото е установено, че между „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон Павел Баня и Г. К. С. е било налице трудово правоотношение въз основа на сключения между страните безсрочен писмен трудов договор №39/16.01.2018 г. /и 2 бр. допълнителни споразумения №177 от 25.04.2018 г. и №23/16.01.2020г./, за изпълнение на длъжността „барман“, с работно място бар „Оазис“. Със Заповед №25/31.07.2020 г., връчена на ищеца на 03.08.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, считано от 03.08.2020 г., с посочени мотиви в т.ч. че „работникът не притежава средно професионално образование с придобита специалност “барман“, въведено като изискване в длъжностната характеристика, връчена му на 30.07.2020 г. Към момента на сключване на трудовия договор с Г. К. С. /притежаващ диплома за завършено средно професионално образование, със специалност „спорт“/, въведените от работодателя изисквания за образование за заемане на длъжността са били за средно образование /съгл. длъжностна характеристика на длъжност „барман“, подписана от С. на 17.01.2018 г./. С длъжностната характеристика длъжност “барман“, връчена на С. на 30.07.2020 г., работодателят е въвел изискване за длъжността образователно квалификационно ниво- средно професионално образование с придобита специалност “барман“ и специални умения: владеене на чужд език- английски език: писмено и говоримо. В декларация от 03.08.2020 г. ищецът е заявил, че не притежава средно професионално образование с придобита специалност “барман“ и владее писмено и говоримо английски език. В конкретния случай новите завишени изисквания за образование и квалификация не са нормативно установени, а са били въведени от самия работодател с новата длъжностна характеристика.
Тъй като в случая е било налице несъответствие между текстовата част на процесната заповед и нейното цифрово изражение въззивния съд е определи действителното основание за уволнение- чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, въз основа на мотивационната част от акта на работодателя.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос не може да се определи като обусловил правните изводи на съда и изхода на делото. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция. Сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност. Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Ето защо, юридическият факт като основание за прекратяване на трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на работника при уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на вътрешните си правила за изискуемите образование и професионална квалификация, чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”, поради което следва да бъде отречено. В тези хипотези, прекратяването на трудовия договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание минимални изисквания за образование и квалификация, които с приемането на работа, двете страни по договора са се съгласили, че не представлява обективна пречка за изпълняваната работа. Работодателят няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на тяхната липса, като обективна пречка, която не позволява на работника или служителя да изпълнява заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за това (напр. при постъпване на работа не са били представени документи за притежаваното от работника или служителя образование и/или професионална квалификация съгласно Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими при сключване на трудов договор). В този случай, липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.
Настоящия случай обаче не попада в горепосочената хипотеза, тъй като изискванията за заемане на длъжността „барман“ не са нормативно определени, поради което работодателят „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон Павел Баня законосъобразно ги е определил с длъжностната характеристика при сключването на трудовия договор. Последващата промяна в тези изисквания също не е обусловена от въвеждането на нормативни изисквания, поради което законосъобразно работодателя е въвел с новата длъжностна характеристика различно изискване за образователно- квалификационна степен. При проверка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по целесъобразност - с оглед нуждите на работата - трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност - това което е приел и въззивния съд в обжалваното решение.
Вторият въпрос също не може да се определи като обусловил правните изводи на съда и изхода на делото. В случая въззивния съд е приел, че в случая въззивникът не твърди и не доказва конкретни факти, които да установяват превратното упражняване от страна на работодателя „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон Павел Баня на правото му да промени изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността „барман“, като предвиди изискване за наличието на по-тясна специализация в областта на туризма и общественото хранене, с оглед повишаване на своята конкурентоспособност. Следва да се посочи, че работодателят има право да променя със щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с тях. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. В множество съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК е изяснено, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ, /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено.
За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба /в т. см. решение № 239/2012 г. по гр.д. № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС/. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя /в този см. и решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. № 781/2010 г. на ІV ГО на ВКС/. Разрешението дадено от въззивната инстанция не противоречи на даденото по-горе тълкуване.
Поставения трети въпрос е обусловил правните изводи на съда, но същия не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС /включително цитираната от касатора/ относно задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните. Въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и е изложил собствени мотиви за неоснователността на предявените искове и обосновано е приел, че допълнителните изискванията за образование и специалност, са определени и въведени от работодателя с новата длъжностна характеристика, след сключване на трудовия договор и тези изисквания за образование в част специалност, са последващо въведени за нуждите на работата при работодателя. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 1560 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба; договореното адвокатско възнаграждение е в размер 1560 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие; същото е реално изплатено съобразно приложеното платежно нареждане. Тази сума следва да бъде присъдена на ответната страна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №115/12.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №1489/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА Г. К. С. от [населено място] [улица] вх.а ет.2 ап.6 с ЕГН-[ЕГН], да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон Павел Баня, [населено място], с ЕИК-1215770130109, деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 1560 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |