Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр.София, 05.06.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми май, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 967/ 2011г. по описа на ВКС. Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 05.01.2011г. по гр.д.№ 446/ 2010г., с което АС Велико Търново, е отхвърлил предявения от К. И. К. иск срещу О. Д. на МВР Р. и П. на РБ с правно основание чл..49 ЗЗД. С определение от 13.02.2012г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за точното тълкуване на понятието „законност” на действия при изнасяне на документи от служебния архив на нотариус в изпълнение разпореждане на прокурор с оглед разпоредбата на чл.28, ал.3 и 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, по който липсва съдебна практика. Жалбоподателят – К. И. К., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддръжа , че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено като бъдат уважени предявените от него искове. Ответникът - П. на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът О. д. на МВР Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна. Постъпили са и частни жалби от К. И. К. и П. на РБ, които обжалват определението за изменение решението в частта му, относно присъдените разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от К. К. иск срещу О. Д. на МВР Р. и П. на РБ. Съдът е приел за установено, че не се установява противоправност в действията на прокурор К. извършени на 12.02.2004 г. в кантората на ищеца-жалбоподател в настоящето производство. Прието е, че същата е действала в кръга на законоустановените й правомощия като е посетила кантората на ищеца и му е връчила писмено искане за предоставяне на заверено копие от регистър във връзка с конкретно посочена в писмото нотариално заверена на декларация на лице, с която то се отказва от показания по наказателно дело и действията й са били в резултат на служебна необходимост, за да се представи доказателство по наказателно дело, по което се е провело съдебно заседание същия ден, с оглед оспорване промяната на показанията на основни свидетели, не от личното й отношение към жалбоподателя. Изложени са съображения за това, че действията й не са в противоречие с разпоредбата на чл.28 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, след като ал.3 на чл.28 ЗННД допуска да се предоставят преписи от документи от служебния архив на нотариуса по нареждане на прокурор, каквото е било и искането на прокурор К.. Съдът е приел, че не се установява от доказателствата по делото при посещението си в кантората на нотариус К. К. да е крещяла и да е имала арогантно поведение. Съдът е изложил съображения за това, че когато прокурор К. е възразила на доводите на нотариуса, че не може да й предостави исканото копие, позовавайки се на Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за личните данни, това и поведение не е било неправомерно. Прието е за недоказано и твърдението на жалбоподателя, че К. е употребила интриги и лъжи за да мотивира районният прокурор С. да изпрати следователя Б. да вземе копието, тъй като поведението на жалбоподателя, който не е поискал да предостави исканото копие е мотивирало прокурор К. да потърси съдействие от прокурор С.. Съдът е изложил съображения и затова, че и за прокурор С. и следователя Б. не е доказано да са извършили противоправни действия по отношение на жалбоподателя, същите са действали по служба и не са нарушили нормативен акт. Прокурорът е изпратил следователя да вземе исканото копие, след като е разбрал от прокурор К., че той отказва да го издаде, позовавайки се на Закона за личните данни и Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Посочено е, че разпорежданията на прокурор С. са в съответствие с чл.133 и чл.135 от НПК/отм./. Съдът е приел за установено, че и действията на следователя Б. са законосъобразни. При отиването си в кантората на жалбоподателя - ищец Б. отново е поискал да се предостави копието съобразно писмото на прокуратурата. Такова не е било подготвено, а и не е имало данни, че нотариус К. е готов да го предостави. В този случай законосъобразно следователят Б. е заявил, че ще се извърши претърсване и изземване на регистъра - способ за събиране на доказателства, предвиден в чл.135 НПК/отм./ Изложени са съображения и за това, че служителите на МВР също не са извършили виновни и противоправни действия, от които да са настъпили вреди за ищеца. За прекратяване на неправомерните действия на ищеца, целящи да осуетят следственото действие, се е наложило полицейските служители да използват физическа сила спрямо него. Прието е, че използването на физическа сила в конкретния случай е правомерно, тъй като е за оказване на съдействие на следователя, с оглед на това, че ищецът му е попречил да изпълни задълженията си. Същите са действали в рамките на правомощията си по чл.78 т.4 от ЗМВР/отм./ Прието е за неоснователно и твърдението за причинени на ищеца вреди от незаконен арест, тъй като по отношение на ищеца - жалбоподател такъв не е осъществен видно от данните по делото. Придружаването му до книжарницата от полицейски служители не е имало характер на задържане. С оглед на това, че не се установява някой от посочените от жалбоподателя служители, работещи при ответниците, да са извършили спрямо него виновни и противоправни действия, от които да са настъпили вреди, съдът е приел, че искът по чл.49 от ЗЗД по отношение на всеки един от двамата ответници се явява неоснователен и го е отхвърлил. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване за точното тълкуване на понятието „законност” на действия при изнасяне на документи от служебния архив на нотариус в изпълнение разпореждане на прокурор с оглед разпоредбата на чл.28, ал.3 и 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейноснастоящия състав намира, че следва да се даде следния отговор : При преценката дали намесата на властите е необходима винаги, когато се поставя въпрос за нарушение на право, защитено от закон, следва да се търси справедлив баланс между изискванията на обществото и изискванията на основните права на човека. Преценката се прави според конкретните обстоятелства на отделния случай, така че не е възможно пропорцията между интересите на обществото и защитените индивидуални права да е винаги една и съща. Следва да се има предвид, че когато се установи в конкретен случай, че обществените интереси натежават, намесата в упражняването на правата ще е необходима и обратно. След като конкретиката на отделно взетия случай от практиката определя рамката на преценката дали намесата на властите е необходима, то от тази гледна точка законността на действията на органите, представляващи тази власт, с оглед спазване разпоредбите на чл.28, ал.3 и ал.4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, изискващи изнасянето на дела и документи от служебния архив на нотариуса извън нотариалната кантора да се извършва само въз основа на писмено разпореждане (определение, разпореждане, заповед) на съдия или прокурор, като преписите се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в разпореждането длъжностно лице, както и че оригиналите на съхраняваните в служебния архив документи могат да се изнасят извън нотариалната кантора в случаите на изрично разпореждане по ал. 3 лично от нотариуса, ще е налице при наличие на преценка за значимост или неотложност на обществения интерес, предизвикал тази намеса. С оглед на така дадения отговор на поставения в определението за допускане на касационното обжалване въпрос настоящия състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. В случая съдът правилно е приел, че действията на органите на прокуратурата и МВР, при извършената намеса в работата на нотариус К., за снабдяване с данни за наличието на нотариално заверена декларация на лице, с която то се отказва от показания по наказателно дело, за да се представи като доказателство по същото наказателно дело, разглеждано този ден, са били в резултат на служебна необходимост. Действията са били неотложни, тъй като основанията за тяхното извършване са станали известни същия ден и забавянето е криело опасност да бъде пренебрегната значимостта и неотложността на обществения интерес – провеждания наказателен процес, за нуждите на който е изискан процесния документ. В случая е налице оправдавдана намеса на властите в интерес на обществото, а и същинско изземване не е било извършено, тъй като нотариусът е присъствувал при ксерокорипирането на съответния регистър и сам е предал копието. При така установените обстоятелства по делото настоящия състав намира, че въззивният съд правилно е приел в обжалваното решение, че длъжностни лица на ответниците не са извършили спрямо жалбоподателя виновни и противоправни действия, от които да са настъпили вреди, поради което исковете му по чл.49 ЗЗД по отношение на всеки един от двамата ответници са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С определение от 03.05.2011г. по гр.д.№446/2010г. на АС Велико Търново е оставена без уважение молба на П. на РБ за изменение на основание чл.248 ГПК на постановеното решение в частта му, досежно присъдените разноски. Прието е, че с въззивното решение са присъдени поисканите разноски от тази страна, но такива, в размер на адвокатско възнаграждение за юрисконсултско представителство не се дължат на П. на РБ, тъй като тя не е представлявана по пълномощие от лице посочено в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Със същото определение жалбоподателя К. К. е осъден да заплати на О. Д. на МВР сумата 1036,75 лева юрисконсултско възнаграждение, тъй като са налице предпоставките на чл.78, ал.8 ГПК. Това определение е обжалвано с частни жалби от К. И. К. и П. на РБ. Частните жалби са неоснователни. С обжалваното определение при точно спазване разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК съдът е изменил решението в частта му относно присъдените разноски и е осъдил жалбоподателя да заплати на О. Д. на МВР сумата 1036,75 лева юрисконсултско възнаграждение и е отказал присъждането на такова на П. на РБ. Видно от протокола за проведеното на 05.10.2010г. съдебно заседание само О. Д. на МВР е представлявана по делото от юристконсулт. Законът не предвижда възможност, когато юридическото лице се представлява пред съд не от юрисконсулт, а от друг служител с юридическа правоспособност / чл.32, т.3 ГПК/, на последното да се заплаща адвокатско възнаграждение. Неоснователно е оплакването на К. К., че О. Д. на МВР не е поискала да се измени решението, в частта му за разноските, тъй като такова искане е направено с молба от 17.01.2011г. По направеното искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 ГПК такива се дължат на О. Д. на МВР в размер на 1036,75 лева и не следва да се присъждат на П. на МВР, тъй като по отношение на този ответник по жалба не са налице предпоставките на чл.78, ал.8 ГПК, тъй като помощник прокурорът няма качество на юрисконсулт с оглед разпоредбата на чл.245 от Закона за съдебната власт, а както бе посочено по-горе законът не предвижда възможност, когато юридическото лице се представлява пред съд не от юрисконсулт, а от друг служител с юридическа правоспособност / чл.32, т.3 ГПК/, на последното да се заплаща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.01.2011г. по гр.д.№ 446/ 2010г. на АС Велико Търново. потвърждава определение от 03.05.2011г. по гр.д.№446/2010г. на АС Велико Търново. осъжда К. И. К. да заплати на О. д. на МВР Р. сумата 1036,75 лева юрисконсултско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: