О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                 № 403                                          София, 21.11.2008 г.                                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети наември, две хиляди и осма година в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЯ ЗЯПКОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ:   ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                                                                                                                             МАРИО ПЪРВАНОВ   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Богданова ч. гр. дело № 1510/2008 г.   Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. М. А., чрез процесуалният й представител-адв. Н. М. срещу определение № 291 от 28.05.2008 г. по гр.дело № 255/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решението/ имащо характер на определение/ от 4.02.2008 г. по гр.д. № 885/2007 г. на Смолянския районен съд за прекратяване на производството по иска за установяване правото на възстановяване собствеността върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. М., Смолянска обл.: гора в ревир “К” с площ от 6.0 дка, гора в ревир “Б” с площ от 22.100 дка и гора в ревир “Г” с площ от 20.500 дка. Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона - основание за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Това е така, защото съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на производства или се прегражда тяхното развитие, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значечие за точното прилагане на закона. В разглеждания случай повдигнатият процесуално правен въпрос за допустимостта на иска по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е съществен, поради което частната жалбаследва да се допусне до касационно разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение е прието, че не е налице отрицателната процесуална предпоставка за допустимостта на иска- пропускане на срока за подаване на заявление за възстановяване правото на собственост върху процесните имоти, тъй като от представената в производството пред първата инстанция преписка вх. № 1329/1999 г. на ОбСЗ и приложеното към нея заявление се установявало, че жалбоподателката, като наследник на М. Х. М. заявила за възстановяване 16 имота с обща площ 12.1 дка между които гора от 0.5 дка в м.”К”, гора от 0.5 дка в м.” Имането” и гора от 0.5 дка в м.”Г”, а от събраните по делото доказателства не можело да се прецени дали заявените за възстановяване имоти са част от процесните. Обжалваното определение е незаконосъобразно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по чл.13, ал.1 от закона установяват с иск срещу съответната общинска служба по земеделие правото да възстановят собствеността си върху горите и земите от горския фонд. Легитимирани да установят правото да възстановят собствеността си върху тези имоти с иск са лицата по чл.3 ЗВСГЗГФ, които са пропуснали в срока по чл.13, ал.1 от закона да подадат заявление до ОбСЗ. Жалбоподателката е обосновала иска с обстоятелството, че наследодателят й е бил собственик на посочените в исковата молба гори, които пропуснала да заяви за възстановяване пред ОбСЗ в срока по чл.13, ал.1 ЗВЗГЗГФ. При формиране на становището си относно недопустимостта на иска въззивният съд е допуснал смесване на преценките касаещи допустимостта и основателността на предявеният иск с правно основание чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ. Вярно е, че липсата на заявление до общинската служба по земеделие за възстановяване на горите – предмет на иска с правно основание чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ е процесуална предпоставка за неговата допустимост. Вярно е също така, че при наличието на решение на общинската служба по земеделие, касаещо възстановяването на собствеността на дадени гори, претенция с посоченото правно основание недопустима. В случая обаче от представената преписка на общинската служба по земеделие е установено, че са заявени и възстановени гора от 0.5 дка в м.”К”, гора от 0.5 дка в м.” Имането” и гора от 0.5 дка в м.”Г”. Твърдението по исковата молба е, че наследодателя е притежавал процесните гори, които не са били предмет на депозираното вече заявление. Неправилно, съдът е допуснал смесване на допустимостта с основателността на претенцията. Дали действително в патримониума на наследодателя са съществували и други земи, извън вече заявените е въпрос на основателността на претенцията т.е. на съществото на спора. Преценката на въззивния съд, че жалбоподателката не е установила, че процесните гори не са заявени за възстановяване, поради което искът по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ е недопустим е неправилна т.к. изводът относно допустимостта се основава на доказателствата по делото, касаещи съществото на спора. Това налага отмяна на обжалваното определение и оставеното с него в сила определение на първата инстанция и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.       О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 291 от 28.05.2008 г. по гр.д. № 255/2008 г. на Смолянския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 291 от 28.05.2008 г. по гр.дело № 255/2008 г. на Смолянския окръжен съд и оставеното в сила с него решение /имащо характер на определение/ № 38 от 4.02.2008 г. по гр.д. № 885/2007 г. на Смолянския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. ВРЪЩА делото на Смолянския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.