О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 11 гр. София, 06 януари 2023 г Върховният касационен съд на Република България, III НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар при становището на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА частно наказателно дело № 996 по описа за 2022 г Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 2501 от 19.12.2022, по НОХД № 5386/22 по описа на Софийски градски съд е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност с Пловдивски окръжен съд. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Пловдивски окръжен съд. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано на 16.05.2022 г в Специализирания наказателен съд като НОХД № 1548/22 по обвинителен акт на Специализираната прокуратура срещу И. А. П., Т. Н. Т. и К. П. А. за престъпления по чл. 321и чл. 159 г НК. С разпореждане № 1199 от 25.05.2022 г съдията-докладчик е насрочил делото в разпоредително заседание, което да бъде проведено на 15.06.2022 г. На посочената дата е имало процесуална пречка и ход на делото не е даден, като съдът е уведомил страните, че при последващо отлагане ще приложи разрешението по дело № С-688 от 2018 г на Съда на Европейския съюз, съгласно което може да бъде даден ход с участието на явилите се лица, които да вземат отношение по въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1 НПК, а след изразяване на становище и на останалите страни, ще бъде постановено определение по чл. 248, ал. 5 НПК. Съдебното производство е отложено за 23.06.2022 г. На посочената дата ход на делото отново не е даден и съдебното производство е отложено за 28.06.2022 г. Ход на делото е даден в съдебно заседание, проведено на 28.06.2022 г, когато са изслушани явилите се лица по въпросите, залегнали в чл. 248, ал. 1 НПК, а делото е отложено за датите: 18.07.2022 г, 19.07.2022 г, 20.07.2022 г и 21.07.2022 г. В съдебно заседение от 18.07.2022 г съдът не е дал ход, а е посочил, че с оглед предстоящото закриване на специализираните съдилища, съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт / ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г /, считано от 28.07.2022 г, делото следва да бъде изпратено по подсъдност на съответния окръжен съд, който, в случая, се явява Пловдивски окръжен съд. Изложеното е мотивирало съдебния състав да постанови определение, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 1548/22 по описа на Специализирания наказателен съд и делото е изпратено по компетентност на Пловдивски окръжен съд. В Пловдивски окръжен съд е образувано НОХД № 1419/22, насрочено за 27.10.2022 г, когато е проведено разпоредително заседание. Съдът е изслушал становището на страните по чл. 248, ал. 1 НПК и е приел, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в изготвяне на обвинителен акт, който не отговаря на процесуалните изисквания. Изложеното е мотивирало съда да прекрати съдебното производство и да върне делото на Пловдивска окръжна прокуратура. Срещу определението за прекратяваве на съдебното производство е постъпил протест и делото е пренесено в Пловдивски апелативен съд, където е образувано ВЧНД № 480/22. С определение № 453 от 5.12.2022 г съставът на въззивния съд е отбелязал, че съдията-докладчик от Пловдивски окръжен съд неправилно е решил въпроса за подсъдността на делото, като е приел, че то е подсъдно на Пловдивски окръжен съд. В тази насока е отбелязано, че е приложим параграф 50 ПЗР ЗИД ЗСВ, с оглед на това, че пред Специализирания наказателен съд е даден ход на разпоредително заседание, което следва да се счита проведено, независимо от обстоятелствоот, че съдът не се е произнесъл с определение по чл. 248, ал. 5 НПК. Изложеното е мотивирало въззивния съд да отмени разпореждането на съдията-докладчик № 1062 от 11.08.2022 г, с делото е прието по подсъдност от Пловдивски окръжен съд, както и определението № 1391 от 27.10.2022 г, с което е прекратено съдебното производство, и е приложен параграф 50 ПЗР ЗИД ЗСВ, въз основа на който делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. В Софийски градски съд е образувано НОХД № 5386/22. С разпореждане № 2501 от 9.12.2022 г съдията-докладчик е изложил съображения, че делото не му е подсъдно, тъй като, независимо от положените усилия по НОХД № 1548/22 по описа на Специализирания наказателен съд, разпоредително заседание не е проведено, доколкото само част от страните са взели становище по въпросите, залегнали в чл. 248, ал. 1 НПК, в която хипотеза съдът не е разполагал с правомощие да се произнесе с определение по чл. 248, ал. 5 НПК. Изложеното е мотивирало докладчика да приеме, че не са налице процесуалните основания за разглеждане на делото от Софийски градски съд, а са налице предпоставки за прекратяване на съдебното производство и повдигане на спор за подсъдност с Пловдивски окръжен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. По тези съображения, с цитираното разпореждане е прекратено съдебното производство по НОХД № 5386/22 по описа на Софийски градски съд, повдигнат е спор за подсъдност с Пловдивски окръжен съд и делото е изпратено на настоящата инстанция за произнасяне, по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд, по следните съображения: На първо място, следва изрично да бъде отбелязано, че в производство по проверка на прекратително определение на първоинстанционния съд, в което въззивният съд е дължал произнасяне по законосъобразността на прекратяване на съдебното производство, контролният съд е надхвърлил своите правомощия, като се е занимал с въпроси, извън предмета на висящото пред него производство. Такива са въпросите относно подсъдността на делото пред първата инстанция и преценката на компетентния съд, който да разгледа делото. Вместо да провери дали Пловдивският окръжен съд законосъобразно е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществнени процесуални нарушения, въззивният съд се е занимал с въпроса дали делото е подсъдно на Пловдивски окръжен съд или то следва да бъде разгледано от Софийски градски съд, съобразно регламента на параграф 50 ПЗР ЗИД ЗСВ. В същото време, при изпращане на делото в Софийски градски съд, съдията-докладчик е имал задължение да се произнесе по въпроса дали делото му е подсъдно, и като е изложил съображения, че е приложим параграф 49 ПЗР ЗИД ЗСВ, съгласно който делото е подсъдно на Пловдивски окръжен съд, то не е имало друга процесуална възможност освен да бъде прекратено съдебното производство и да бъде повдигнат спор за подсъдност с другия първоинстанционен съд / в случая, Пловдивски окръжен съд /. Настоящата инстанция намира, че дължи произнасяне по съществото на спора за подсъдност, доколкото процесуалното развитие на делото предполага да бъде определен кой е компетентия съд, който да се произнесе като първа инстанция. В параграф 50 ПЗР ЗИД ЗСВ изрично е посочено, че при проведено разпоредително заседание от Специализирания наказателен съд, делото се разглежда от Софийски градски съд, а в обратната хипотеза, от съответния окръжен съд / параграф 49 ПЗР ЗИД ЗСВ /. ВКС намира за правилно становището на съдията-докладчик от Софийски градски съд, че пред Специализирания наказателен съд не е проведено разпоредително закседание, въпреки положените в тази насока усилия, доколкото е взето становището на част от страните по чл. 248, ал. 1 НПК. Вярно е, че е даден ход на разпоредително заседание, но е вярно и това, че то не е било приключено с определение по чл. 248, ал. 5 НПК, тъй като е имало процесуална пречка, изводима от липсата на становище на всички страни по въпросите, залегнали в чл. 248, ал. 1 НПК. Не може да бъде възприето становището на Пловдивския апелативен съд, че даването на ход на разпоредително заседание има същия правен ефект като провеждане на такова заседание, тъй като това би означавало да се постави знак на равенство между започнала процедура, която не е финализирана по установения ред, и такава, която е започнала и е приключила съобразно правилата на НПК. Ето защо, в случая, не е налице хипотезата на проведено разпоредително заседание от Специализирания наказателен съд по смисъла на параграф 50 ПЗР ЗИД ЗСВ, в която хопотеза делото не е подсъдно на Софийски градски съд, а на съответния окръжен съд, който, в случая, е Пловдивски окръжен съд. Доколкото в процедура по чл. 44, ал. 1 НПК, настоящата инстанция не разполага с правомощие да отмени определението на въззивния съд, с което са отменени актове на първата инстанция, каквито са разпореждане № 1062 от 11.08.2022 и определение № 1391 от 27.10.2022 г, а единствено може да се произнесе кой съд следва да разгледа делото като първа инстанция, то при изпращане на делото в Пловдивски окръжен съд, следва да бъдат отново извършени съответните действия на съдията-докладчик и на съдебния състав, обхванати от отменените актове, след което делото да продължи своя процесуален развой. С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд, а делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Пловдивски окръжен съд, който следва да съобрази спецификата на процесуалното развитие на делото, обсъдена в обстоятелствената част на настоящето определение. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА НОХД № 5386/22 по описа на Софийски градски съд за разглеждане от ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. Копие от определението да се изпрати на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: