О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 89 София, 04.03.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2852/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 104 от 24.03.2021 г. по в.гр.д. № 1263/2020 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 1267 от 17.07.2020 г. по гр.д. № 1253/2018 г. на Районен съд Сандански, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. С. Т. против Х. К. С. и Д. Г. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат незаконна постройка с идентификатор ....по КККР на [населено място], със застроена площ 21 кв.м, с предназначение-гараж, дело, хангар, построена в поземлен имот с идентификатор ....., и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствената на ищеца 1/3 ид. част от поземления имот, в който е построен гаража, за времето от 01.10.2013 г. до предявяване на иска. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищеца В. Т.. В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е подходил формално при преценка на събраните по делото доказателства, кредитирал е заключение на вещото лице, което не е обективно, в резултат на което е направил необоснован извод, че не е установено с поведението си ответниците да са засегнали правото на собственост на ищеца, така, както се твърди в исковата молба. Считат, че необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че не е установено ответниците да са ползвали процесния гараж и земята, върху която е построен. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси, за които жалбоподателят поддържа да са обусловили изхода по делото: 1. В производството по предявен иск по предявен иск по чл. 109 ЗС следва ли да се доказва точно и конкретно с какво незаконният строеж пречи на собственика на имота да ползва същия по предназначение, след като този незаконен строеж е извършен от лице, което няма право /да строи в чужд имот/, или без съгласие на собственика. 2. Достатъчно ли е наличие на неоснователни действия от несобственик, изградил незаконен обект в чужд имот, който пречи на собственика да упражнява правото си на собственост, за да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС. 3. Като се има предвид, че незаконното строителство в имота е пречка за одобряване на ПУП и издаване на разрешение за строеж, може ли в този случай да се приеме, че нарушението на ответниците е от такова естество, което предполага пречене и е достатъчно за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. В изложението се поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В отговор на касационната жалба ответниците Х. К. С. и Д. Г. С. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на основание договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ... г. на нотариус с рег. № 197 по регистъра на НК, ищецът В. С. Т. е придобил правото на собственост върху 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], с площ 2271 кв.м. Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е приел, че върху този имот има изградена едноетажна масивна сграда с обособени самостоятелни клетки, представляващи гаражни клетки, офиси и други помещения, свързани с обща носеща стоманобетонова конструкция, която е идентична с групата от 20 бр. сгради, отразени като съществуващи самостоятелни обекти в приложената по делото скица № 285 от 08.01.2013 г. От тези гаражни клетки 14 бр. попадат в имота на ищеца, а останалите 6-в съседния от север имот. Предмет на предявения негаторен иск е седмата поред гаражна клетка, която попада в североизточната част на имота на ищеца. За нея съдът е направил извод, че не представлява отделна постройка, а е самостоятелно обособен обект в такава. От север тя граничи със самостоятелен обект, който попада в друг поземлен имот, а от юг-със самостоятелен обект, който попада в имота на ищеца. Доколкото по делото не е установено, а и липсват твърдения останалите самостоятелни обекти в сградата, която е в имота на ищеца, да са предмет на други искови производства по чл. 109 ЗС, или техните ползватели или ищецът да са предприели действия по премахването им, въззивният съд е намерил за недоказано твърдението на ищеца, че процесният гараж засяга правата му и създава пречки за упражняване на правото му на собственост по начина, описан в исковата молба. Според съда, житейски и юридически е необосновано да се иска премахване само на един самостоятелен обект от незаконно построена сграда с твърдението, че той препятства реализирането на инвестиционите намерения в имота на ищеца, при положение, че този обект не е краен, а е разположен в средата на сграда, от която е част. По тези съображения съдът е отхвърлил предявеният иск по чл. 109 ЗС за премахване на гаража. С оглед така изложените от въззивния съд решаващи мотиви, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, които обобщени и уточнени от ВКС съобразно разясненията на правомощията му, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и спецификата на случая, се свеждат до това следва ли ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС да доказва с какво конкретно му пречи да упражнява правото си на собственост незаконен строеж, изграден в собствения му имот от лице, което няма право да извършва такова въздействие. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос с разясненията в т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, на които се позовава жалбоподателя. Касационната жалба в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Т. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Цената на този иск / 3 500 лв./ е под предвидения в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК минимален размер за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения, постановени по граждански дела. Не е налице и предвидената в .разпоредбата връзка на обусловеност на иска по чл. 109 ЗС от иска по чл. 59 ЗЗД, при която допустимостта на касационното обжалване по облигационния иск не се влияе от цената на същия. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадена от В. С. Т. чрез неговия пълномощник адв. С. П. касационна жалба срещу въззивно решение № 104 от 24.03.2021 г. по в.гр.д. № 1263/2020 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1267 от 17.07.2020 г. по гр.д. № 1253/2018 г. на Районен съд Сандански, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. С. Т. против Х. К. С. и Д. Г. С. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 24.03.2021 г. по в.гр.д. № 1263/2020 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1267 от 17.07.2020 г. по гр.д. № 1253/2018 г. на Районен съд Сандански, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. С. Т. против Х. К. С. и Д. Г. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. и в същия срок да представи в деловодството на съда доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: