РЕШЕНИЕ № 187 София, 28.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА и с участието на прокурора , като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1585 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по молба (вх. № 6797/4.VII.2016 г. по описа на ВКС) на А. Н. Б. от [населено място], съдържаща искането му по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила на 3.V.2016 г. решение № 222 от тази дата на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, постановено по т. д. № 3471/2014 г., с което - на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ГПК - той е бил осъден да заплати на ищцовото [фирма]-София сума в размер на 39 600 лв., представляваща разлика между присъдената на ищеца-търговец сума от 3 710 лв. и пълния предявен размер на иска - 40 610 лв., получени от Б. за периода от м. януари' 2009 г. до месец април'2012 г. над уговореното негово възнаграждение в трите процесии договора за управление на това акционерно д-во от датите 15.Х.2004 г., 15.Х.2007 г. и 15.Х.2010 г. и ведно със законната лихва върху тази главница от датата на завеждане на делото (12.Х.2012 г.) и до окончателното й изплащане, както и на същото правно основание да заплати на търговеца сума в размер на 9 964 лв., представляваща получени възнаграждения за извънреден труд в периода 28.IV.2010 г. - 20.V.2012 г., вкл. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото (12.Х.2012 г.) и до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 75.93 лв., дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху втората главница за периода от 15.IX.2012 г. и до 12.Х.2012 г., а също и сума в размер на 4 517.29 лв., дължима на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и представляваща направените от търговеца ищец разноски по водене на делото в трите съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от неговите три обективно кумулативно съединени осъдителни иска. С настоящата молба подателят й А. Н. Б. поддържа чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че били открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които при решаването му той не бил в състояние да се снабди, а ответната страна, в чието държане били всички писмени документи, не представила исканите от него писмени доказателства „в пълнота” и така създала пречка за събиране на относими към спора доказателства, „кореспондиращи с новооткритите документи”. Тези новооткрити доказателства представлявали четири анекса към договори за управление съответно от 1998 г., от 2004 г., от 2007 г. и от 2010 г. Във връзка с тях в настоящата молба се инвокират доводи, че в осъдителната си част по исковете с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-ео ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, решението на ВКС, чиято отмяна се претендира, представлявало „нарушение на правото на възнаграждение за труд, получено добросъвестно и на законово основание” и затова връщането му следвало „да се коментира при условията на чл. 271, ал. 2 КТ, а не като неоснователно обогатяване, каквото не се доказва”, докато решаващият правен извод на касационната инстанция в решението й по чл. 290 ТПК бил в нарушение на съдопроизводствените правила, ограничавал правото на ответника по тези искове на защита и затова същото решение било „не само незаконосъобразно и несправедливо, но и дискриминационно”. В откритото съдебно заседание пред ВКС молителят Б. поддържа искането си за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, постановено в пр-во по реда на чл. 290 ТПК, претендирайки присъждането на разноски в размер на сумата от 10 883.48 лв., от която 383.48 лв. - държавна такса, 4 000 лв. изплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. 3471/2014 г. по описа на ВКС, а разликата от 6 500 лв. - изплатена като хонорар за един негов адвокат от САК за настоящето извънинстанционно производство. Подробни съображения в подкрепа на искането си за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, постановено в пр-во по чл. 290 ГПК, молителят е изложил и в свои писмени бележки по делото. Редовно призовано за същото открито съдебно заседание пред ВКС, ответното по тази молба за отмяна [фирма]-София не е било представлявано и не е ангажирало становище нито по допустимостта й, нито по нейната основателност. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Молбата на А. Н. Б. от [населено място] за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила на 3 май 2016 г. решение № 613/24.IV.2008 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, постановено по т. д. № 3471/2014 г. в пр-во по чл. 290 ГПК, е неоснователна. Решение № 222/3.V.2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по т. д. № 3471/2014 г., се ползва със сила на пресъдено нещо само в осъдителната си част - по обективно кумулативно съединените искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Затова само в тази си част то може да бъде предмет на молба за отмяна, а не и в частта, с която делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съгласно чл. 190 ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора, а непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161 от процесуалния закон, като - с оглед обстоятелствата по делото - за доказани може да се приемат фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В тази връзка не се констатира в раздела „Доказателствени искания по претенциите на [фирма]” от писмения отговор по исковата молба на търговеца (с вх. № 323683/18.X..2012 г. по описа на ОС-Пловдив) ответникът настоящ молител да е искал от първостепенния съд да се задължи ищцовото дружество да представи намиращи се в негово държане анекси към приложените договори за управление от датите 15.Х.2004 г., 15.Х.2007 г. и 15.Х.2010 г. Ето защо, при съобразяване на съдопроизводственото правило на чл. 131, ал. 3 in fine ГПК, тази процесуална възможност за Б. ще следва да се счита преклудирана още към датата на с.з. от 21.V.2013 г., проведено пред Пловдивския ОС по гр. дело № 3147/2012 г., когато той е депозирал свои „Допълнителни уточнения по делото и въпроси към вещото лице”. Напротив, възползвайки се от същата процесуална възможност, настоящият молител е ограничил искането си до задължаване на ищцовото д-во да представи: „решенията на Надзорния съвет, взети на основание Вътрешните правила за организация на работната заплата и нормативните документи за индексация на работната заплата от 2010 г., таблици за отчитане явяването и неявяването на работа за месеца, протоколните книги на Управителния съвет и на Надзорния съвет и техните решения в края на всяко тримесечие, с анализ на производствения и финансов резултат, дейността на д-вото, извънредния, труд и заплати и др.” Ето защо в процесния случай по необходимост се налага извод, че представените от Б. с настоящата молба писмени доказателства /три анекса от датите 15.Х.2004 г., 15.Х.2007 г. и 15.Х.2010 г./ към договор за управление с монтанското [фирма] нямат качеството на новооткрити доказателства, с които тази ответна по спора страна да не е могла да се снабди своевременно: по реда на чл. 190-във вр. чл. 131, ал. 3 ГПК. Тези доказателства не са и от съществено значение за решаване на делото, след като предпоставят наличието на съответни /предхождащи и последващи сключването на анексите/ решения на Надзорния съвет на монтанското [фирма] от датите 12.Х.2004 г., 16.Х.2008 г. и 22.X..2010 г., всички те в обсега на първоначалното доказателствено искане на Б.. В заключение, представянето в приложение към настоящата молба и на анекс към договор за управление от 15.Х.1998 г. е самоцелно, тъй като спорът по делото не касае взаимоотношенията между страните за 6-годишния период, предшестващ датата 15.Х.2004 г. При този изход на делото в настоящето извънинстанционно пр-во по реда на чл. 307, ал. 2, изр. 2-ро ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на молителя А. Н. Б.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение РЕШИ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. Н. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН], МОЛБА (вх. № 6797 от 4.VII.2016 г. по описа на ВКС) ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила на 3.V.2016 г. решение № 222/3.V.2016 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, постановено по т. д. № 3471/2014 г., с което - на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД - той е бил осъден да заплати на ищцовото [фирма]- София суми в размер на 36 900 лв. и на 9 964 лв., вкл. ведно със законната лихва върху тези главници от датата на завеждане на делото (12.Х.2012 г.) и до окончателното им изплащане, както и сума в размер на 75.93 лв. - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху втората главница за периода от 15.IX.2012 г. до 12.Х.2012 г., а също и сума в размер на 4 517.29 лв. - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща дължими на ищцовото [фирма]-София разноски за трите инстанции, съразмерно на уважената част от неговите три обективно кумулативно съединени осъдителни иска. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: