О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 08.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.03 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №1208/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Н. П. М., чрез адвокат И. Ю., с вх.№1318/06.02.2013 г. на Софийския апелативен съд, срещу определение №130 от 17.01.2013 г. по ч.гр.д.№4530/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено Определение от 19.11.2012 г. по преписка вх. №1217/09.05.2011 г. на Софийския окръжен съд, ТО, ІІІ ти състав, с което е оставена без разглеждане молбата на настоящата частна жалбоподателка с правно основание чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срок. С определение от 07.06.2012 г. по преписка вх №1217/09.05.2011 г. на Софийския окръжен съд, ІІІ-ти състав на настоящата жалбоподателка й е наложена глоба в размер на 1000 лв. на основание чл.91, ал.2 във вр. с чл.88, ал.1 ГПК за нарушаване своевременното връщане на разписките за връчване на съдебните книжа. Същата е подала молба с вх.№8018000№ТХС/25.06.2012 г. с правно основание чл.92, ал.І ГПК за отмяна на наложената й глоба. С Разпореждане от 28.06.2012 г. на съдията докладчик по същата преписка са й дадени указания за отстраняване нередовността на тази й молбата с оглед липсата на представителна власт на адвокатката, която я е изготвила. Съобщението за това разпореждане е получено лично от жалбоподателката на 09.07.2012 г. След изтичане на дадения й едноседмичен срок за отстраняване нередовностите на молбата с правно основание чл.92, ал.1 ГПК, с Разпореждане от 23.08.2012 по преписка с вх.№1217/09.05.2011 г. на СОС е разпоредено издаване на изпълнителен лист на основание влязлото в сила определение с правно основание чл. 91, ал.2 във вр. с чл.88, ал.1 ГПК. С молба от 02.11.2012 г. жалбоподателката Н. М. е поискала на основание чл.64, ал.2 ГПК да й бъде възстановен срокът за отстраняване нередовността на молбата й с правно основание чл.92, ал.1 ГПК. С определение от 19.11.2012 г. по същата преписка Софийският окръжен съд е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателката Н. М. с правно основание чл.64, ал.2 ГПК, поради изтичането на срока по чл.64, ал.3 ГПК. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е възприел изводите на Софийския окръжен съд, че молбата на жалбоподателката М. за възстановяване на срока за отстраняване нередовността на молбата й с правно основание чл.92, ал.1 ГПК, е просрочена, като е приел, че едноседмичният срок по чл.64, ал.3 ГПК е започнал да тече от 09.07.2012 г., датата на съобщаването й на разпореждането на съда от 28.06.2012 г., с указания за отстраняване нередовностите на молбата й с правно основание чл.92, ал.1 ГПК.
Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с чл.64, ал.3, изр.първо ГПК, съгласно което молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като формулира следния правен въпрос: „Кога започва да тече и кога изтича срокът по чл.64, ал.3, изр.първо ГПК, в случаите, когато срокът, чието възстановяване се иска, е бил предоставен със съдебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което съдът няма задължение да го връчва на страните по делото, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 ГПК”.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд ще следва да се допусне до касационен контрол. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос за приложението на чл.64, ал.3 ГПК е от значение за изхода на делото. Налице е и подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като поставеният правен въпрос за началото на срока по чл.64, ал.3 ГПК е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и задължителна такава, формирана по реда на чл.274,ал.3 ГПК, съгласно която началният момент на срока за възстановяване е узнаването на пропускането на срока. Освен посочената от жалбоподателя съдебна практика в същия смисъл е и служебно известното на съда Определение №18 от 07.01.2011 г. по ч.гр.д.№615/2010 г. на ВКС, ІV Г.О.
Частната касационна жалба е основателна.
Неправилно Софийският апелативен съд е приел, че едноседмичният срокът за подаване на молба за възстановяване е започнал да тече от изтичането на срока, чието възстановяване се иска. Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Законът разграничава началния момент на срока за подаване на молбата за възстановяване от изтичането на срока, чието възстановяване се иска. Настоящият състав споделя трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.64, ал.3 ГПК, съгласно която правнорелевантният начален момент за подаването на молбата за възстановяване, е узнаването за пропускането на срока. Когато срокът, чието възстановяване се иска, е предоставен с необжалваем съдебен акт, узнаването може да се изведе от връчването на съобщения за последващи съдебни действия. Или на поставения въпрос следва да се отговори, че срокът по чл.64, ал.3, изр.първо ГПК, в случаите, когато срокът, чието възстановяване се иска, е бил предоставен със съдебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което съдът няма задължение да го връчва на страните по делото, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 ГПК, срокът за възстановяване започва да тече от узнаването за пропускането на срока.”
В случая пропускането на срока, даден с определение от 28.06.2012 г. на Софийския окръжен съд, не е съобщен на жалбоподателката. За пропускането на срока за отстраняване нередовността на молбата й по чл.92 ал.1 ГПК тя е узнала едва със съобщаването на 27.11.2012 г. на разпореждането за връщането на молбата й за възстановяване на срока, спрямо която дата молбата за възстановяване на срока от 02.11.2012 г. очевидно е подадена в едноседмичният срок по чл.64, ал.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съдО П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №130 от 17.01.2013 г. по ч.гр.д.№4530/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено Определение от 19.11.2012 г. по преписка №1217/09.05.2011 г. на Софийския окръжен съд, ТО, ІІІ ти състав.
ОТМЕНЯ определение №130 от 17.01.2013 г. по ч.гр.д.№4530/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, и потвърдено с него Определение от 19.11.2012 г. по преписка №1217/09.05.2011 г. на Софийския окръжен съд, ТО, ІІІ ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийския окръжен съд за произнасяне по молбата на Надежа П. М. от 02.11.2012 г. с правно основание чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока, даден й с разпореждане от 28.06.2012 г. по преписка вх.№1217/09.05.2011 г. на Софийския окръжен съд, ТО, ІІІ ти състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |