Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 15 февруари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Данова ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова Даниел Луков при участието на секретар Ил.Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Н. Панчева, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 1004/2022 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. Й. срещу въззивно решение № 142 от 30.09.2022г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 201/2022г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се явна несправедливост на наложеното му наказание, тъй като същото е прекомерно завишено от решаващите съдебни инстанции. Акцентира се, че обществената опасност на дееца е по-ниска от обичайните случаи-млад човек, без криминални прояви, трудово ангажиран, студент. При определянето на наказанието му не били отчетени от съдилищата по фактите подбудите за извършване на престъплението. Били са подценени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, включително и са били надценени отегчаващите такива, което довело до налагане на наказание в максималния предвиден размер. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Подсъдимият Й. и неговият защитник адв. Ст. Д. поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 6 от 04.05.2022г., постановена по нохд № 85/2022г., Окръжен съд – Шумен признал подсъдимия Г. Й. за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 54 от НК, като му наложил наказание от двадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи от него при първоначален строг режим. Със същата присъда е признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК. Било му е приспаднато времето, през което е бил задържан под стража от така наложеното му наказание лишаване от свобода. В тежест на подсъдимия са били възложени разноските по делото, като съдът се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства. С атакуваното сега решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Не е било допуснато релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК не разкрива белезите на явна несправедливост на същото по отношение на неговия размер. Това основание за изменение на решението би било налице, когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства е очевидно и това налага то да бъде намалено или увеличено. Липсват обстоятелства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които да обуславят допълнително смекчаване на наложеното на подсъдимия наказание. Престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, е изключително тежко, като сериозно накърнява защитените обществени отношения, свързани с опазването на човешкия живот. Начинът, средствата и мотивът за осъществяване на престъпното посегателство срещу живота на неговите баба и дядо правилно са били оценени от инстанциите по фактите като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Съставът на контролирания съд е оценил личната степен на обществена опасност на дееца като висока, като е отчел наличните по делото специфични характеристики на дееца, подробно описани в мотивите към обжалваното решение-лице с несъответна ранно накърнена самооценка, с липсваща самокритичност, прикрива интраличностни проблеми, склонен да избягва отговорност, с чувство за вътрешна празнота и безсмислие. Поведението на подсъдимия също е било подложено на внимателен анализ и е отчетено, че и с нисък фрустрационен праг, с неустойчиво, непредсказуемо и неуравновесено поведение, лишен от емоционална свързаност с другите, от чувство за вина и съжаление. При определяне на размера на наложеното му наказание съдът е отчел и обстоятелството, че жертвите на престъплението са близки родственици на подсъдимия-негови родни баба и дядо, отчетена е била както възрастта на жертвите и тяхното здравословно състояние, но също и отнемането на вещи от дома на пострадалите след извършване на престъплението. Правилно от кръга на смегчаващите отговорността обстоятелства е бил изключен реда за протичане на производството пред първата инстанция, а именно по чл. 371, т.1 от НПК. В случая съдът не е допуснал отклонение от ръководните указания в тази насока, дадени с ТР № 1 от 06.04.2009г., постановено по т.д. 1/2008г. ОСНК на ВКС. При определянето на вида и размера на наложеното му наказание съдилищата са отчели и наличните смекчаващи обстоятелства и същите не са били подценени. Като такива правилно са приети младата му възраст, съдействието в хода на досъдебното производство, без криминални прояви, трудово ангажиран, студент, с чисто съдебно минало и много добри характеристични данни. Съпоставени с приетите отегчаващи обстоятелства правилно са довели инстанциите по фактите на извод, че най-подходящото наказание, измежду трите предвидени за това престъпление алтернативи, се явява наказанието лишаване от свобода. В рамките на този вид наказание правилно същото е било определено в неговия максимален размер от двадесет години, като решаващо значение тук имат приетите обстоятелства, изведени от заключението на назначената по делото комплексна СППЕ по отношение на подсъдимия-налице е необходимост от интензивна и продължителна работа за постигане на ролята на специалната превенция за него. От друга страна, по този начин ще се изпълнят и целите на генералната превенция, налагаша наказанието да има своето оптимално отражение спрямо обществото и да изиграе своята предупредително-възпираща роля. Така е постигнато едно съответствие в целите на наказанието по чл. 36 от НК. При това положение наложеното на подсъдимия Й. наказание от двадесет години лишаване от свобода, което е в горната граница на предвиденото най-леко от трите алтернативни наказания по чл. 116, ал. 1 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Въпреки младата възраст на подсъдимия Й., проявената от него по-висока степен на агресия и бруталност към жертвите, както и данните за неговата личност, дават основание настоящият касационен състав да се съгласи с инстанционните съдилища, че така наложеното наказание за убийството се явява съответно на извършеното, поради което не е явно несправедливо и допълнителното му намаляване, както настоява касационният жалбоподател, е неоснователно в контекста на чл. 54 от НК. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 142 от 30.09.2022г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 201/2022г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: