Ключови фрази
Откриване на производство по несъстоятелност * договор за наем * неустойка * прекомерност на неустойка * нищожност-накърнавяне на добрите нрави


Решение по търг.д. №486 /2010 на ВКС-ТК-ІІ ро отд.

Р Е Ш Е Н И Е

№168

гр. София, 12.10.2010


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и девети септември , две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря И. В., като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №486/09 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Р. П. И. ЕГН: xxxxxxxxxx от гр. В. срещу въззивно решение № 15 от 05.03.2010 г.на Варненски апелативен съд по гр.д. №69/2010 г. , с което е потвърдено решението на Варненски окръжен съд № 521 от 18.12.2009, постановено по т.д. №379/09 по описа на съда, с което е отхвърлена молбата на касатора по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „М. 1713”ЕООД със седалище гр. В. на основание неплатежоспособност. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно, както и потвърденото с него първоинстанционно решение и да се уважи молбата по чл.625 от ТЗ.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно решаващият съд е приел, че клаузата за дължимостта на неустойка за забава от страна на ответното дружество като страна по договор за наем с молителя е нищожна, поради това, че с оглед прекомерно високия размер и липсата на краен предел тази уговорка накърнява добрите нрави - чл.26 ал.1 от ЗЗД. Излагат се доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд, че договорената неустойка за забава на плащането на наемната цена е прекомерна по размер само поради това, че надвишава два пъти и половина размера на дължимия наем за съответния период и че е уговорена без краен срок.
Ответникът по касационната жалба „М. 1713” ЕООД-гр. В. чрез своя процесуален представител изразява становище в отговор на касационната жалба, че решението е правилно и следва да се потвърди.
С определение №344 от 10.06. 2010 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 от ГПК по значимия за делото правен въпрос, дали уговорката за неустойка за забава при двустранна търговска сделка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, с оглед прекомерността на размера и липсата на краен срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
Касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което се потвърждава решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност срещу „М. 1713”ЕООД, апелативният съд е приел, че клаузата за дължимостта на неустойка за забава от страна на ответното дружество като страна по договор с молителя е нищожна, поради това, че с оглед прекомерно високия размер и липсата на краен предел тази уговорка накърнява добрите нрави - чл.26 ал.1 от ЗЗД. Като такава същата не поражда действие и доколкото твърдяната неплатежоспособност на ответното дружество се основава само на вземането за неустойка на молителя-касатор към него, то липсва изискуемо парично задължение по търговска сделка на молителя към ответника като предпоставка за състоянието на неплатежоспособност по чл.608 от ТЗ, от което следва, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е неоснователна. За да достигне до тези изводи, решаващият въззивен състав на ВАпС е счел, че вследствие на договорената между страните като наемодател и наемател по договор за отдаване под наем от 26.03.2003 г. –т.5 неустойка за забава в размер на 1 % за всеки просрочен ден до окончателното изплащане на сумата /наемната цена/ се е натрупало задължение на това основание в размер на 86 520 лева, което превишава два пъти половина задължението за просрочени наемни вноски в общ размер на 36 000 лева. Въпреки, че е отчел принципно присъщата на всяка неустойка санкционна функция, съдът е преценил че така полученото надвишаване излиза извън нея, поради което се касае за нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД с последици нищожност на самата уговорка за неустойка.
По правния въпрос от значение за спора е налице задължителна по смисъла на чл.280 ал.1 , т.1 от ГПК практика на ВКС: ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 по тълк.дело №1/2009 г., в което тълкувателно решение в т.3 ОСТК е даден ясен отговор, че не е нищожна клауза за неустойка в търговски договора, какъвто е процесният договор за наем , с оглед качеството търговец на ответното търговско дружество, само поради това, че е уговорена без краен предел и фиксиран срок . Подобно клауза е нищожна поради накърняване на добрите нрави само, ако е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценката се прави винаги за всеки конкретен случай и към момента на сключването на договора.
При съпоставянето на съдържанието на процесната клауза за неустойка с така очертаните критерии за нищожност поради накърняване на добрите нрави в цитираното ТР става ясно, че договорената между страните по договор за отдаване под наем от 26.03.2003 г. –т.5 неустойка за забава в размер на 1 % за всеки просрочен ден до окончателното изплащане на сумата /наемната цена/ няма как да е нищожна. Към датата на сключването на тази клауза в рамките на свободата на договаряне /чл.9 ЗЗД/ и по волята на страните същите са я формулирали по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на наемателя за заплащане на наемната цена /обезпечителна функция/, да осигури обезщетяването на наемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение/ обезщетителна функция/ , както и евентуално да санкционира неизправния наемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна / санкционна функция/ . Към момента на сключването на договора не би могло да се приеме, че се накърняват добрите нрави и принципа на справедливостта чрез уговарянето на неустойка от 1 % за просрочен ден, тъй като сключването на договора предполага намерение на страните да го изпълняват точно / арг. от чл.20а ЗЗД/, което правомерно поведение в унисон с със съответните уговорки в договора от своя страна изключва задействането на неустоечната клауза. Обстоятелството, че се е натрупало задължение за заплащане на неустойка от страна на неизправния наемател в размер на 86 520 лева, което превишава задължението за просрочени наемни вноски два пъти и половина е последица именно от продължителното виновно неизпълнение от страна на последния на неговото задължение за заплащане на падежа на дължимите наемни вноски към наемодателя , а не от начина, по който е уговорена самата неустойка. Именно за това и високият размер на дължимата неустойка не е могъл да бъде известен на страните още при сключването на договора за наем с клауза за неустойка, тъй като той е следствие единствено и само от последващо неправомерно поведение на длъжника-наемател . Следователно липсва основание да се приеме, че процесната неустойка е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а от тук и че е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
От така изложеното следва, че обжалваното решение противоречи на материалния закон / императивната правна норма на чл.26 ал.1 от ЗЗД/ и е необосновано-основания за касационно обжалване, съгласно чл.281 т.3 от ГПК и като такова следва да се отмени.
За да е налице неплатежоспособност като основание за откриване на производство по несъстоятелност , обаче, са необходими освен наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка, каквото вземането за неустойка в настоящия случай представлява, още и обективно състояние на невъзможност да се изпълни същото, което е в зависимост от финансовото състояние на длъжника към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и с оглед задълженията му към останалите кредитори /така Решение №115/25.06.2010 г. по т.дело №169/2010 на ВКС, ТК, ІІ т.о. и цит. В него практика на ВКС/.
Ето защо и доколкото по делото пред първата инстанция е изслушана икономическа експертиза и са събрани данни за това по баланса към 31.12.2008 г., то след отмяна на въззивното решение преписката следва да се върне на основание чл.293 ал.3 от ГПК за събирането на доказателства за финансовото състояние на длъжника към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 15 от 05.03.2010 г.на Варненски апелативен съд по гр.д. №69/2010 г..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.