Р Е Ш Е Н И Е №. 50120 гр. София, 25.01.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1233 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ /КТБ АД /н/ и на синдика на „Сана Спейс хотел Хисаря“ АД /н/ срещу решение №10044 от 14.01.2021 г. по т.д.№1721/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №2076 от 20.11.19 г. по т.д.№2688/2018 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от „КТБ“ АД /н/ срещу „Сана спейс хотел Хисаря“ АД /н/ и „Ливия спа“ ЕООД, иск по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ за обявяване на относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Сана спейс хотел Хисаря“АД на договор от 18.02.2016 г. за учредяване в полза на „Ливия спа“ ЕООД на договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ УПИ II-3071, 1052 от кв.98 по ККР на [населено място], ведно с построените в него хотел, трафопост и помпена станция и е разпределена отговорността за разноските. В жалбите се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че плащанията по договора за заем, осъществени преди учредяване на ипотеката, не попадат в изключението по чл. 646, ал. 6, т. 1 от ТЗ, а последващите такива са единствено разходи за учредяване на самото обезпечение, като е необходимо да се прави и разграничение между плащанията, извършени в полза на Агенция по вписванията и нотариуса, от плащанията, извършените преди тях и приети от съда за необезпечени. Поддържа се, че въззивният съд е следвало да разгледа поотделно за всяко вземане дали възниква преферентен ефект вследствие на учредената като обезпечение ипотека, като за всички вземания, възникнали преди учредяване на ипотеката е настъпил преферентният ефект. Ответниците по касация „Сана Спейс хотел Хисаря“ АД /н/ и „Ливия спа“ ЕООД не заявяват становище. С определение №278 от 04.05.2022 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Може ли да се обяви за относително недействителна на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, учредена в предвидените в тази норма срокове, договорна ипотека по отношение на обезпечени с нея вземания, възникнали до учредяването й, ако ипотеката обезпечава вземания, възникнали преди и след учредяването й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че на 09.02.2016 г. ответниците са сключили писмен договор за паричен заем, в който са уговорили „Ливия спа“ ЕООД да предостави на „Сана спейс хотел Хисаря“ АД парични суми до максималния размер от 5 500 000 лв., като един от начините за изпълнение задължението на заемодателя е чрез директно заплащане по нареждане на заемателя на ликвидни и изискуеми задължения на последния към трети лица. Посочил е, че е била предвидена изрична клауза, задължаваща заемателя в срок до 01.03.2016 г., в обезпечаване на предоставените в заем суми, да учреди в полза на заемодателя ипотека върху недвижими имоти в [населено място], като срокът за връщане на заетите средства е определен на 31.12.2016 г., а впоследствие е изменен с анекс на 01.07.2016 г. Установил е, че по издадено от заемателя нареждане за плащане от 10.02.2016 г. заемодателят е превел на 12.02.2016 г. по банков път в полза на [община] суми в общ размер 13 509.30 лв., представляващи задължения на „Сана спейс хотел Хисаря“АД за такса битови отпадъци, данък недвижими имоти и туристически данък, вкл. банкови такси; по нареждане от 12.02.2016 г. „Ливия спа“ ЕООД е превело с платежно нареждане на 15 и 16.02.2016 г. в полза на [община] и ТД на НАП сума в общ размер 92 916.18 лв. за погасяване на задължения на „Сана спейс хотел Хисаря“АД за такса битови отпадъци, ДОО, ДДС и ДОД, вкл. банкови такси; по нареждане от 17.02.2016 г., също по банков път, ответникът – заемодател е превел на 18.02.2016 г. в полза на Агенция по вписванията сума в размер на 5 502.10 лв., представляваща такса за вписване на ипотеката и банкова такса, а по нареждане от 22.02.2016 г. – с разходен касов ордер от 23.02.2016 г. по сметка на нотариуса, изповядал сделката, е платена такса в размер на 7 224 лв., като общата сума на плащанията е 119 157.88 лв., а тази на преводите, извършени преди 18.02.2016 г., възлиза на 106 431.78 лв. Приел е, че на посочената дата и след нея са предоставени в заем по посочения в договора начин средства в общ размер 12 726.10 лв., като на същата дата /18.02.2016 г./ с нотариален акт е учредена в полза на ответника – заемодател договорна ипотека върху недвижимите имоти, индивидуализирани изрично в договора за заем от 09.02.2016 г., която обезпечава всички вземания на „Ливия спа“ ЕООД до размер на уговорения лимит от 5 500 000 лв. Посочил е, че спорен между страните е въпросът, въведен с възражение от ответниците, дали даденото от длъжника с учредяването на ипотеката обезпечение е авансово, респ. симултанно спрямо възникнало в негова тежест задължение по договора за заем или последното представлява стар, предходно и изначално породил се като необезпечен дълг, който по-късно е обезпечен с ипотеката в полза на кредитора-ответник и във вреда на останалите кредитори на масата на несъстоятелността. Изложил е съображения, че следва да се проследят обстоятелствата около възникването на правоотношението между ответниците, пораждащо задължението на несъстоятелния търговец, като се държи сметка за неговия характер. Установил е, че между двете дружества е сключен на 09.02.2016 г. писмен договор, имащ характер на обещание за заем по смисъла на чл.241 от ЗЗД, съдържащо приложими към договора за заем предварително уговорени между страните условия, при които той ще бъде сключен и като се има предвид реалния характер на последния, следва да се приеме, че на 12-ти, 15-ти, 16-ти, 18-ти и 23.02.2016 г. между страните са възниквали самостоятелни заемни правоотношения, но свързани помежду си, доколкото всички те произтичат от обещанието на „Ливия спа“ ЕООД да предостави на „Сана спейс хотел Хисаря“АД заемни средства до размер на определената в него максимална сума от 5 500 000 лв. Към всяко от тези правоотношения са приложими условията на договора, уговорени в писменото съглашение от 09.02.2016 г., включително поетото от заемополучателя задължение в обезпечение на вземанията на заемодателя до този общ размер да учреди в определен сравнително кратък срок /до 01.03.2016 г./ договорна ипотека върху конкретни и предварително индивидуализирани в съглашението свои недвижими имоти в полза на заемодателя. Приел е, че видно от описаните в приложение към нотариалния акт за договорна ипотека документи, представени при изповядването на сделката на 18.02.2016 г., още на 11.02.2016 г. , което е преди предоставянето на първия транш от заемни средства по възприетия в споразумението начин – чрез погасяване на публични задължения на заемателя, страните са предприели действия по организиране на следващите се правни стъпки за осъществяването на поетото от заемателя задължение за предоставяне на уговореното обезпечение, като на посочената дата е обективирана волята на двете дружества чрез решения на едноличния собственик на капитала на „Ливия спа“ ЕООД и на СД на „Сана спейс хотел Хисаря“ АД за учредяване на ипотеката /т.13 и т.14 от представените пред нотариуса документи/. В този смисъл и тъй като е ноторно, че учредяването на договорна ипотека /за което законодателят е въвел изискване за форма за действителност/ е свързано с определени технически действия по набавяне на документи и насрочване на дата и час за изповядване на сделката пред нотариус, е достигнал до извод, че е допустимо да се получи известно разминаване между датите, на които възникват задълженията на заемателя със сключването на реалния договор за заем /датите на предоставянето на средствата/ и тази, на която формално се учредява обезпечението - в случая първото задължение по договорите за заем е възникнало на 12.02.2016 г. /петък/, следващите две – на 15 и 16.02.2016 г. /понеделник и вторник/, а нотариалният акт е съставен и вписан на 18.02.2016 г. /четвъртък/, а останалите две вземания са възникнали на същата и след последната дата /на 18.02.2016 г. и на 23.02.2016 г./. Изразил е становище, че разглеждани в съвкупност, обсъдените по-горе доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства при изложените съображения налагат единствено възможния извод за изначално възникване на задълженията на ответника по заемните правоотношения като обезпечени с ипотеката върху недвижимите имоти, обект на атакуваната сделка и доколкото волята на страните по същата заемодателят да придобие качество на привилегирован кредитор за вземанията си е формирана преди тяхното пораждане, а самата ипотека е учредена само в рамките на четири работни дни след датата на първия превод на заемни средства, следва да се заключи, че е налице едновременност по смисъла на чл.646, ал.6, т.1 от ТЗ, което от своя страна изключва възникването на предполагаемия от законодателя преферентен ефект на ипотечната сделка. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав се е произнесъл в решение №1 от 19.04.2022 г. по т.д.№2503/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Съгласно поддържано и понастоящем разрешение, възприето в цитираното решение, когато е учредена ипотека от длъжника за множество вземания, преценката дали са налице предпоставките на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ се прави за всяко вземане по отделно, съобразявайки самостоятелността на основанието и датата на възникване на всяко вземане. Ипотеката е неделима само по отношение на всяко отделно вземане и по отношение на недвижимия имот, за който е учредена. Когато ипотеката обезпечава вземания, възникнали на отделни основания, за всяко вземане поотделно се извършва преценка, дали са налице предпоставките, предвидени в чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, съответно изключенията, предвидени в чл.646, ал.6, т.1 от ТЗ. Съдът обявява за относително недействителна учредената ипотека само за тези вземания, за които се установи, че са налице предпоставките на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ и не е налице изключение съгласно чл.646, ал.6 от ТЗ. При изследване предпоставките на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, от значение е датата на възникване на всяко вземане, както и датата на учредяване на ипотеката, определящи дали вземането е било обезпечено до този момент. Когато датата на възникване вземането предхожда датата на учредяване на ипотеката, вземането ще е необезпечено към момента на възникването му и от значение за основателността на иска ще бъде срокът, предвиден в чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ. От предвиденото потестативно право в полза на кредиторите е налице изключение, установено в разпоредбата на чл.646, ал.6, т.1 от ТЗ, съгласно която не може да е относително недействителна ипотека, когато е учредена преди или по време на предоставяне на кредита на длъжника. Ако обезпечението е и за стар необезпечен дълг, искът по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, ще бъде основателен за стойността на обезпечения стар дълг, защото в тази част не е налице изключението по чл.646, ал.6, т.1 от ТЗ. С оглед отговора на поставения по делото въпрос, настоящият състав приема, че крайните изводи на въззивния съд са частично неправилни. Установено е, както е приел и въззивният съд, че на 09.02.2016 г. между „Ливия спа“ ЕООД и „Сана спейс хотел Хисаря“ АД е сключен писмен договор, имащ характер на обещание за заем по смисъла на чл.241 от ЗЗД, съдържащо приложими към договора за заем предварително уговорени между страните условия, при които той ще бъде сключен, като предвид реалния характер на последния, следва да се приеме, че на 12-ти, 15-ти, 16-ти, 18-ти и 23.02.2016 г. между страните са възниквали самостоятелни заемни правоотношения. Макар и в договора за обещаване на заем да е уговорено учредяване на ипотека, не може да се приеме, че е налице едновременното й учредяването с предоставянето на заемната сума, когато вземането срещу длъжника е възникнало преди учредяване на ипотеката - както поради реалния характер на договора за заем, така и поради обстоятелството, че ипотеката се учредява чрез сложен фактически състав, елемент от който е вписването ѝ /чл.166, ал.1 от ЗЗД/, което има конститутивно действие /тъй като с него възникват правните последици на ипотеката/, респективно от този момент вземането се счита обезпечено. В този смисъл изводът на въззивния съд за изначално възникване на задълженията на ответника по заемните правоотношения като обезпечени с ипотеката върху недвижимите имоти, обект на атакуваната сделка /тъй като волята на страните по същата заемодателят да придобие качество на привилегирован кредитор за вземанията си е формирана преди тяхното пораждане, а самата ипотека е учредена само в рамките на четири работни дни след датата на първия превод на заемни средства/, е неправилен. В случая са налице множество заемни правоотношения, поради което относно преценката дали вземането по всяко от тях е възникнало като обезпечено или необезпечено, от значение е моментът на възникване на съответното заемно правоотношение спрямо датата на вписване на договора за ипотека на 18.02.2016 г. Ето защо на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ ипотеката, вписана на 18.02.2016 г., в частта й, обезпечаваща вземанията по договорите за заем, по които заемните средства са предоставени: на 12.02.2016 г., чрез извършване на плащане на сума от 13 509.30 лв. към [община] /задължения на заемополучателя за такса битови отпадъци, данък недвижими имоти и туристически такси, вкл. банкови такси/ и на 15.02.2016 г., и на 16.02.2016 г, чрез извършване на плащане на суми в общ размер от 92 922.48 лв. към [община] и ТД на НАП /задължения на заемополучателя за такса битови отпадъци, ДОО, ДДС и ДОД, вкл. банкови такси/, е недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, поради което в тази част въззивното решение следва да бъде отменено, а доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, искът в тази част следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора решението на въззивния съд следва да бъде отменено и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която „КТБ“ ЕАД /н/ е осъдено да заплати в полза на „Ливия спа“ ЕООД и в полза на „Сана спейс хотел Хисаря“ АД /н/ разноски пред СГС над сумите от по 32.04 лв. и с която „Сана спейс хотел Хисаря“ АД /н/ е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса над размера от 509.05 лв., както и в частта му, с която „Сана спейс хотел Хисаря“ АД /н/ е осъдено да заплати по сметка на САС държавна такса над сумата от 254.52 лв. В останалата част, относно вземанията, които са възникнали едновременно и след учредяване на ипотеката и относно останалите разноски, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.649, ал.6 от ТЗ „Ливия спа“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС, сумата от 4257.27 лв., държавна такса, по сметка на САС, сумата от 2128.64 лв., държавна такса и по сметка на ВКС, сумата от 2155.44 лв., държавна такса, а „Сана спейс хотел Хисаря“ АД /н/ - по сметка на ВКС, сумата от 257.72 лв., държавна такса. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение №10044 от 14.01.2021 г. по т.д.№1721/2020 г. на САС: в частта му, с която е потвърдено решение №2076 от 20.11.19 г. по т.д.№2688/2018 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „КТБ“ АД /н/ срещу „Сана спейс хотел Хисаря“ АД /н/ и „Ливия спа“ ЕООД, иск по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ за обявяване на относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Сана спейс хотел Хисаря“АД на договор от 18.02.2016 г. за учредяване в полза на „Ливия спа“ ЕООД на договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ УПИ II-3071, 1052 от кв.98 по ККР на [населено място], ведно с построените в него хотел, трафопост и помпена станция, обективиран в нотариален акт №31, т.I, рег.№921, дело №31/2016 г. на нотариус С. Й., рег.№470, вписан в Служба по вписвания [населено място] с дв.вх.№4064 от 18.02.2016 г., вх.рег.№4160 от 18.02.2016 г., акт №182, т.I, дело №1741/2016 г., в частта, с която ипотеката е учредена относно вземания, възникнали на 12.02.2016 г. – за сумата от 13 509.30 лв. с плащания към [община] /задължения на заемополучателя за такса битови отпадъци, данък недвижими имоти и туристически такси, вкл. банкови такси/ и относно вземания, възникнали на 15.02.2016 г. и на 16.02.2016 г. – за суми в общ размер от 92 922.48 лв. с плащания към [община] и ТД на НАП /задължения на заемополучателя за такса битови отпадъци, ДОО, ДДС и ДОД, вкл. банкови такси/; в частта му, с която е потвърдено решение №2076 от 20.11.19 г. по т.д.№2688/2018 г. на СГС, в частта, с която „КТБ“ ЕАД /н/ е осъдено да заплати в полза на „Ливия спа“ ЕООД и в полза на „Сана спейс хотел Хисаря“ АД /н/ разноски пред СГС над сумите от по 32.04 лв., а „Сана спейс хотел Хисаря“ АД /н/ е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса над сумата от 509.05 лв. и в частта му, с която „Сана спейс хотел Хисаря“ АД /н/ е осъдено да заплати по сметка на САС държавна такса над сумата от 254.52 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.646, ал. 2, т.2 от ТЗ по иска на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД, ЕИК[ЕИК] и „Ливия Спа“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД, ЕИК[ЕИК], договор от 18.02.2016 г. за учредяване в полза на „Ливия спа“ ЕООД на договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ УПИ II-3071, 1052 от кв.98 по ККР на [населено място], ведно с построените в него хотел, трафопост и помпена станция, обективиран в нотариален акт №31, т.I, рег.№921, дело №31/2016 г. на нотариус С. Й., рег.№470, вписан в Служба по вписвания [населено място] с дв.вх.№4064 от 18.02.2016 г., вх.рег.№4160 от 18.02.2016 г., акт №182, т.I, дело №1741/2016 г. в частта му, с която ипотеката е учредена относно вземания, възникнали на 12.02.2016 г. – за сумата от 13 509.30 лв. с плащания към [община] /задължения на заемополучателя за такса битови отпадъци, данък недвижими имоти и туристически такси, вкл. банкови такси/ и относно вземания, възникнали на 15.02.2016 г. и на 16.02.2016 г. – за суми в общ размер от 92 922.48 лв. с плащания към [община] и ТД на НАП /задължения на заемополучателя за такса битови отпадъци, ДОО, ДДС и ДОД, вкл. банкови такси/. ОСЪЖДА „Ливия спа“ ЕООД , ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на СГС, сумата от 4257.27 лв., държавна такса, по сметка на САС, сумата от 2128.64 лв., държавна такса и по сметка на ВКС, сумата от 2155.44 лв., държавна такса. ОСЪЖДА „Сана спейс хотел Хисаря“ АД /н/ ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС, сумата от 257.72 лв., държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА решение №10044 от 14.01.2021 г. по т.д.№1721/2020 г. на САС в останалата част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.