1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1070 гр. София, 30.12.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 700 по описа за 2011г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. А. С. срещу определение № 103 от 19.07.2011г. по ч. гр. дело № 187/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение, с което се потвърждава определение № 351 от 10.06.2011г. по т. дело № 110/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което е върната исковата молба на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място]. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона при определяне цената на иска и размера на дължимата държавна такса. Поддържа становище, че при определяне цената на иск относно съществуване, унищожаване или разваляне на договор с предмет вещни права върху недвижим имот, какъвто е договорът за ипотека, цената на иска се определя от данъчната оценка на недвижимия имот, а ако няма данъчна оценка – от пазарната му цена, а дължимата държавна такса следва да се определи върху ¼ от цената на иска съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК /погрешно посочено чл. 70, ал. 2 ГПК/. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въпросът за определяне цената на иска за съществуване, унищожаване или разваляне на договор за учредяване на ипотека и определяне размера на държавната такса е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 44/15.01.2010г. по ч. гр. дело № 725/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 580/13.10.2010г. по ч. гр. дело № 441/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на определение № 830/17.05.2010г. по ч. гр. дело № 687/2010г., САС, ГК, 2 състав и определение № 1708/29.10.2010г. по ч. гр. дело № 1430/2010г., САС, 7 състав. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че държавната такса за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 537, ал. 2 ГПК за обявяване за нищожен на сключен договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот срещу отпуснат заем и за отмяна на нотариалния акт, в който е материализиран договорът, следва да се определи върху цената на договора в размер 500 000 лв. съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК. Поради това, че дадените с разпореждане № 286/13.05.2011г. от първоинстанционния съд указания за внасяне на държавна такса в размер 20 000 лв. в едноседмичен срок, продължен с още една седмица, не са изпълнени, решаващият съдебен състав е направил извод за наличие на предпоставките за връщане на исковата молба. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид инвокираните от касатора доводи и данните по делото, релевантният за спора въпрос е процесуалноправен и се отнася до цената на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен на сключен договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот срещу отпуснат заем и размера на дължимата държавна такса. По отношение на този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е решен в противоречие с практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 44/15.01.2010г. по ч. гр. дело № 725/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на иска за съществуване, прогласяване на нищожността, унищожаване или разваляне на договор е стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации от договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото. При иск за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека, цената на иска се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот, тъй като предмет на делото е валидността на договора за ипотека. Валидността на договора относно обезпеченото вземане, в случая договора за заем, не е предмет на делото, поради което размерът на обезпеченото вземане /отпуснатия заем/ няма отношение към определяне цената на иска. Въз основа на горните съображения настоящият съдебен състав счита, че Великотърновски апелативен съд е определил цената на иска за обявяване нищожността на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот срещу отпуснат заем в нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 2 ГПК, в резултат на което неправилно е определил и дължимата държавна такса. Съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК, когато цената на иска се определя при условията по чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 2 във връзка с т. 2 ГПК, дължимата държавна такса е 4% върху 1/4 от данъчната оценка, респективно от пазарната цена. Поради това, че цената на иска е в размер 4% от данъчната оценка или 77 372,67 лв, то държавната такса е в размер 3 094,91 лв. Предвид изложеното, въззивното определение е неправилно, същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 103 от 19.07.2011г. по ч. гр. дело № 187/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение и вместо това постановява: ОТМЕНЯ определение № 351 от 10.06.2011г. по т. дело № 110/2011г. на Плевенски окръжен съд за връщане на исковата молба на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място]. ВРЪЩА делото на Плевенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: