Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 282   София, 05 юни 2009 година     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА         Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 29 май две хиляди и девета  година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                        ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                               КАПКА КОСТОВА                                                                  при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 247/2009 година.     Производството е образувано по повод протест Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 90/ 13.03.2009год. по в.н.о.х.д. № 84/2009 год. на Софийски апелативен съд. В касационния протест, като основания за проверка на въззивния съдебен акт, са посочени основанията по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Касационната инстанция е сезирана и с жалба на частните обвинители и граждански ищци Д. и Е. К. , с изтъкнати доводи за материална и процесуална незаконосъобразност. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и намира жалбата на частните обвинители за основателна. Частните обвинители и граждански ищци в съдебно заседание поддържат жалбата си. Подсъдимият Н. , лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста на САП и жалбата на частното обвинение. Върховният касационен съд на Република България, след като прецени основателността на постъпилите протест и жалба и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е потвърдена присъда № 13/ 02.07.2008 год., постановена по н.о.х.д. № 3930/07год. на Софийски градски съд, с която е признат за невинен подсъдимия К. П. Н. и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б”в” НК. Гражданските искове са отхвърлени като неоснователни. Протестът на САП и жалбата на частните обвинители са неоснователни. Настоящата инстанция не възприема релевираните доводи за процесуална незаконосъобразност. В унисон със задължения си по смисъла на чл.339,ал.3 НПК, аргументирано са отхвърлени аналогичните доводи, изтъкнати пред Апелативния съд. В съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК, въззивната инстанция, е посочила установените обстоятелства, въз основа на какви доказателствени материали са приети те и правните съображения за взетото решение. Липсва заявеното нарушение на чл.13, ал.1 НПК. В атакуваното решение са получили адекватен отговор поставените от държавното и частно обвинение въпроси /останали неизяснени според тях/, относно началния момент, в който пострадалата К. се е превърнала в опасност на пътя - кога за първи път е възприета от подсъдимия, начина по който е преминала пътното платно, мястото на удара, скоростта на движение на автомобила. Вън от всякакво съмнение, комплексната медико-автотехническа експертиза е установила обективната възможност на водача на моторното превозно средство да възприеме за първи път пострадалата, в момента в който е излязла зад предпазната ограда, намираща се на 50 см. от пътното платно и е предприела перпендикулярно спрямо него, отляво надясно спрямо движението му, пресичане, със спокоен към бърз ход. Всички уточнения, извършени от Софийски апелативен съд, относно възприетите факти, е прецизиране на установеното от първоинстанционния съд и не рефлектира върху окончателните верни изводи, поради което заявеното процесуално нарушение в жалбата на частното обвинение, не е налице. Прецизният и задълбочен анализ на показанията на свидетелите Н, очевидци на случилото се - гласни доказателствени източници, оценени съвкупно с писмените такива, е изпълнение в пълен обем на процесуалните задължения на съда по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.14,ал.1 НПК. Не може да бъде споделено оспорването от повереника на частните обвинители на протокола за оглед на местопроизшествие, предвид показанията на поемното лице-свид. Стойчо Д. , изразил съмнение, относно подписа си, но с обяснение за замръзналите си пръсти, защото същият е категоричен, че е присъствал на това процесуално-следствено действие и вярното отразяване на находките по пътя /виж л.95-96 от съдебния протокол пред СГС/. За това и изтъкнатото от касаторите, относно процесуалната му негодност и невъзможността да бъде източник на информация за правнозначими факти, не отговаря на събрания по делото доказателствен материал. Правилно, установеното при огледа на местопроизшествие е послужило като изходна база за изводите на комплексната медико-автотехническа експертиза.   При непротиворечиво установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Вън от всякакво съмнение, подсъдимият Н е управлявал превозното средство със съобразена с пътните условия скорост, в рамките на разрешената такава. Същата е съответна на ниската интензивност на движението, денят е ясен, който макар и много студен, позволява изключително добра видимост. Заскреженото пътно платно, с асфалтово покритие, не налага движение с по ниска скорост/ в каквато насока са изтъкнати доводи от частното обвинение/, защото липсва причинна връзка между евентуално нарушение на правилата на движение и настъпилите общественоопасни последици. К. се е появила внезапно на пътното платно и независимо, че Н. е задействал спирачната система на управлявания от него автомобил, ударът е бил непредотвратим, но тази неизбежност не е свързана със занасяне на автомобила по платното. Законосъобразен е изводът на Инстанциите по същество, че при управление на моторното превозно средство, подсъдимият не е нарушил правилата, визирани в чл.20,ал.2 ЗДП. Той не е могъл да предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е бил длъжен да стори това, защото пострадалата се е появила в полезрението му внезапно, още по-вече, че не би могло да се предполага наличие на пешеходец на това кръстовище, снабдено с пешеходни подлези, проходими и при зимни условия. За това и началото на възникването на опасността е появата на пострадалата пред предпазната ограда - в предходен момент подсъдимият не би могъл да я възприеме, а още по малко от поведението й да съди, дали се е насочила към преминаване на пътното платно. Пострадалата, предвид ръста си/безспорно установен, в противовес на заявеното в протеста и жалбата/, с червена шапка на главата, не е била видима за водача, в предходен момент, защото се движи успоредно на него, зад предпазна ограда и излиза от посока, от която не може да се очаква поява на пешеходец. Деецът не може да носи отговорност, когато произшествието е станало в рамките на опасната зона и той сам не е създал предпоставките за настъпването на общественоопасния резултат преди опасната зона за спиране. Несъмнено, в случая е налице обективна невъзможност за възприемане на пешеходеца и за това липсва виновно нарушение на правилата за движение, в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Подсъдимият е изпълнил и другото, вменено му от закона задължение, да реагира със спиране при внезапна опасност на пътното платно, но пострадалата е попаднала в опасната зона за спиране на автомобила, поради което ударът е бил непредотвратим.     По изложените съображения, настоящият съдебен състав, намира че протестът на Софийска апелативна прокуратура и жалбата на частните обвинители, като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а въззивното решение - в сила, като правилно и законосъобразно.   Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 90/ 13.03.2009 год. по в.н.о.х.д. № 84/2009 год. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: