Р Е Ш Е Н И Е № 483 гр.София, 17.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1664 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения А. Й. Б. и на осъдения К. С. П. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 470/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Искането намира основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Развити са доводи в подкрепа на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Направени са алтернативни искания – за отмяна на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимите. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 2674 от 25.07.2011 г. по н. о. х. д. № 410/2011 г. Районният съд - Благоевград е признал подсъдимите А. Й. Б. и К. С. П. за виновни в това, на 21.10.2006 г. в района на село В., подсъдимият Б. като извършител, а подсъдимият П. като помагач, да са направили опит да преведат през границата на страната група чужди граждани, без разрешение на надлежните органи на властта. За престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК на подсъдимия Б. е наложено наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода, наказание глоба в размер на 1 800 лева и конфискация на 1/5 идеална част от имуществото. За престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК на подсъдимия П. е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, наказание глоба в размер на 1500 лева и конфискация на 1/20 идеална част от имуществото. Съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тяхна тежест е възложил разноските по делото. С въззивно решение № 158 от 19.04.2012 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 470/2011 г. присъдата е изменена, като по отношение на всеки от подсъдимите е намалено наказанието лишаване от свобода на една година и е отменено наказанието конфискация. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. В него пространно е развита тезата, че Благоевградският окръжен съд не е изпълнил процесуалното си задължение да изгради фактическите констатации въз основа на прецизното изследване на всички събрани и проверени по делото доказателства, извлечени от процесуално годни доказателствени средства. В тази връзка се твърди, че съдът незаконосъобразно е използвал резултата от проведените разпознавания и показанията от досъдебното производство пред съдия на чуждите граждани. Доводите са неприемливи. Липсват нарушения по чл. 170 НПК, които да опорочават резултата от проведените разпознавания. Свидетелите са дали описание на конкретни белези от обстановката, при която пряко и достатъчно дълго време са наблюдавали подсъдимите, за да придобият устойчиви възприятия за особености от външния им вид и впоследствие годно да ги разпознават. Цялостният разпит като свидетели на поемните лица не разкрива нарушения при извършените разпознавания, в които те са участвали, респективно не дискредитира резултата от процесуално-следствените действия. Разпоредбата на чл. 223 НПК изисква органът на досъдебното производство да осигури възможност на обвиняемия и неговия защитник да участват при разпита на свидетелите пред съдия. В конкретния случай обаче нито един от осъдените не е имал качеството на обвиняем, затова неоснователно в този аспект се претендира за съществено процесуално нарушение. Разпитите на чуждите граждани не са били опорочени и с оглед разпоредбата на чл. 21 НПК, щом на досъдебното производство поначало е бил назначен преводач, който ефективно е участвал. Липсват изявления на чуждите граждани, че не разбират и не говорят достатъчно руски език, което да е налагало да се използва преводач от молдовски език (официалният език на държавата, чиито граждани са били част от лицата в групата). Изрично заявеното от тях и отразено в протокола е в обратния смисъл. Недостатъците, на които се позовават осъдените за неточно изпълнение на процедурата по призоваване чрез съдебна поръчка на чуждите граждани (след като в бланката е бил попълнен единият вариант, другият не бил зачеркнат) не са от естество да внесат съмнение в редовността на призоваването и получения отговор за невъзможност на свидетелите за лично явяване. Вярно е, че съдът е прочел и показанията на св. Й. Д. въз основа на информацията, предоставена от неговия баща (св. А. Д. и един от групата чужди граждани). При положение обаче, че св. Й. Д. действително не се е явил на нито една от посочените дати, за които е бил редовно призован, не е налице съществено процесуално нарушение с прочетените и приобщени показания от досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК. Съдържанието на присъдата отговаря на изискванията на чл. 305 НПК, а въззивното решение - на чл. 339, ал. 1 НПК. В него изчерпателно е даден отговор и на всички основни доводи, които е навеждала защитата. Без правно значение е онази част от мотивите на първоинстанционния съд за приобщени показания на лица, които по делото изобщо не са били разпитвани. Такива показания не са били съобразявани и обсъждани от въззивния съд, който е извършил собствен анализ и преценка на събраните и проверени по делото доказателства. Изградил е вътрешното си убеждение относно съществените факти и обстоятелства въз основа на процесуално допустими източници на доказателства. Показанията на свидетелите от досъдебното производство са били отчитани в съчетание с показанията на другите свидетели, данните от протоколите за разпознаване и останалия обем от доказателствени материали. Ето защо Върховният касационен съд не намира основание да приеме, че по делото са допуснати нарушения на принципа за разкриване на обективната истина и на правата на защита на осъдените, които да обуславят поисканата отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. На следващо място в искането се изтъкват съображения за съществено нарушение на закона в две алтернативни направления. Според осъдените, въззивният съд е следвало да приеме, че деянието е останало на стадия на приготовлението по смисъла на чл. 17 НК, което обаче законът не обявява за престъпление или да приеме доброволен отказ от довършване на престъплението по чл. 18, ал. 3 НК и ненаказуемост на подсъдимите. Въззивният съд е изложил подробни съображения в подкрепа на разбирането, че подсъдимият Б. е развил дейност, която не може да се квалифицира като подготвителна, а като изпълнителска, отчитайки съвкупността от специфични белези на конкретния случай и действащата към момента на деянието нормативна уредба, в т. ч. Правилник за прилагане на Закона за МВР (Постановление № 36 на МС е отменено с ДВ, бр. 39/2003 г.). Затова неоснователно се изтъква, че изпълнителното деяние би започнало само ако са били предприети действия по навлизане в граничната ивица на държавната граница на Република България. С оглед възприетите факти от съда по същество за внезапното спиране на автомобила от подсъдимия Б. при вида на полицейската проверка, който незабавно е напуснал, изоставяйки на пътя както превозното средство, така и пътниците в него, последващото му бягство от мястото на събитието и укриване, неоснователно се претендира от осъдените квалификацията на опита, предвидена в разпоредбата на чл. 18, ал. 3 НК. Липсва доброволност, когато отказът е бил наложен на дееца от обективни или субективни пречки, които той не е могъл да преодолее – в случая от страха, че ще бъде разкрит от служителите на МВР. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се изчерпва с оплакването, че съдът не е съобразил продължителността на наказателното производство. Доводът се опровергава от мотивите на въззивното решение. Това обстоятелство е било взето предвид при определяне на наказанието лишаване от свобода в минималния предвиден размер от една година с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Съвкупната санкция по отношение на всеки от подсъдимите не е явно несправедлива. Тя съответства на тежестта на извършеното престъпление, съразмерно отговаря на личното участие, на съвкупността от всички значими по делото обстоятелства. Проявата на още по-голяма снизходителност би била несъвместима с целите по чл. 36 НК. Предвид отсъствието на съществени нарушения, които да оправдават възобновяване на делото, искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Й. Б. и на осъдения К. С. П. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 470/2011 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: