О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 598 София, 22.11.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 127/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. К. К. като пълномощник на С. Х. Л. против определение № 195 от 23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 18/2012 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката сочи, че същото следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса задължително ли е издаването на изпълнителен лист от сезирания първоинстанционен съд, за да бъде изнесен на публична продан имот в хипотезата на § 4а, ал.4 ЗСПЗЗ. Ответниците по касация К. М. К., М. П. Й., З. С. Й., П. З. Й., С. З. Й., Е. И. К. и К. И. К. не са взели становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Видно от данните по делото, жалбоподателката С. Х. Л. е предавила иск против К. М. К., М. П. Й., З. С. Й., П. З. Й., С. З. Й., Е. И. К. и К. И. К. за изнасяне на публична продан на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификационен № 3294 в кад. район 403 по плана на новообразуваните имоти на м.”Б.- юг”, в землището на кв. Г., [населено място], с площ 780 кв.м, ведно с построената в него сграда и подобрения. Обосновала е правния си интерес от този иск с твърдението, че по силата на няколко заповеди на кмета на район “А.”, издадени на основание § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗС, процесният имот е съсобствен между нея и ответниците Е. К. и К. К.. Този имот е бил ползван от П. Й. К., но нито той, нито неговите наследници –останалите ответници по иска, не са заплатили земята в сроковете по § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, макар, че в имота имало изградена постройка. Поради това със заповед на кмета на район ”А.” е била определена стойността на сградата и подобренията в имота, която собствениците е следвало да заплатят на ползвателите. Тази сума също не е заплатена от собствениците на земята. С определение № 16870 от 23.11.2011 г. по гр.д. № 18618/2011 г. на Варненския районен съд е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Варненският окръжен съд е потвърдил това определение, като е посочил, че ищцата няма право на иск против другите реституирани съсобственици и ползвателите на имота за изнасяне на земята и сградата на публична продан в хипотезата на § 4а, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като законодателят е предвидил възможност за пряко съзиране на съдебния изпълнител за предприемане на съответните изпълнителни действия. Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по поставения от жалбоподателката правен въпрос, преформулиран по следния начин: допустим ли е иск за издаване на изпълнителен лист за изнасяне на имот на публична продан в хипотезата на § 4а, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По този въпрос настоящият състав приема следното: Производството по възстановяване, съответно придобиване на право на собственост от ползватели върху земеделски земи, е уредено в ЗСПЗЗ и Правилника за неговото приложение изцяло като административно. То може да протече в няколко фази при точно определени в закона условия и последователност. Процедурата се развива пред кмета на общината по местонахождението на имота. Кметът е компетентният административен орган, пред когото лицата по § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ заявяват правата си в определения в закона срок. Той назначава комисията, която разглежда постъпилите искания и дава становище относно наличието на предпоставките за придобиване право на собственост от ползвателите; издава заповед, с която признава или отказва правото да се придобие собственост от ползвателите; утвърждава със заповед оценката за предоставената за ползване земя, а когато ползвателят не е заплатил стойността на земята - одобрява оценката на сградата и подобренията, която собственикът на земята следва да внесе за изплащане на ползвателя. Заповедите на кмета във връзка със заплащане на земята, респ. сградите, подлежат на обжалване по административен ред. ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не предвиждат възможност за реализиране на правата на собствениците и ползвателите чрез предявяване на иск за заплащане на цената на земята или сградата. При тази правна регламентация на отношенията между бившите собственици на земеделската земя и ползвателите, на които са признати права по § 4а 4 § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържаща се в разпоредбата на § 62 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ , съотв. § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, следва да се приеме, че за изнасяне на сградата и прилежащия урегулиран поземлен имот при условията на § 4, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ на публична продан също е необходимо да бъде издадена заповед от кмета на общината, макар това да не е изрично посочено в закона, тъй като очевидно волята на законодателя е била ликвидацията на отношенията между собствениците и ползвателите да се извърши изцяло по административен ред. Това следва и от разпоредбата на § 31, ал.6 ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, която предвижда, че в случаите на § 4а, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ искането до съдия - изпълнителя се прави от кмета. Съгласно чл. 268 АПК влезлите в сила индивидуални или общи административни актове имат качеството на изпълнителни основания, а породените или удостоверени от тях частни парични вземания се изпълняват по реда на ГПК по силата на препращащата норма на чл. 269, ал.2 АПК. С оглед на това настоящият състав приема, че разпоредбата на § 4а, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, която предвижда, че имотът се изнася на публична продан по реда на ГПК, следва да се тълкува във връзка с чл. 269, ал.2 АПК в смисъл, че публичната продан се извършва по реда на ГПК. По изложените съображения, като е приел, че предявеният от С. Х. Л. иск за издаване на изпълнителен лист за изнасяне на публична продан на недвижимия имот при условията на § 4а, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ е недопустим, въззивният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 195 от 23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 18/2012 г. на Варненския окръжен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 195 от 23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 18/2012 г. на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: