Ключови фрази
Недостатъци, отклонения, разваляне, давност * връчване на съдебни книжа


6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
София,10.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1825/2014 г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 4 от 27.01.2014 г. по т. д. № 369/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 510 от 10.05.2013 г. по гр. 471/2011 г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 66 276.87 лв. (с ДДС) като част от сумата 188 738.08 лв., представляваща стойността на направените от него разходи за поправка на некачествено извършени строително-монтажни работи по договори за доставка и монтаж на хидроизолация на покрив на строителен обект от 10.02.2008 г., 16.12.2008 г. и 03.04.2009 г.
Касаторът поддържа неправилност на въззивния акт поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че в противоречие с нормата на чл. 269 ГПК и задължителната практика по приложението й решаващият състав не е разгледал и обсъдил подробно всички посочени в жалбата доводи и възражения срещу правилността на първоинстанционното решение. Подробни съображения са изложени и срещу извода на съда за липса на надлежно уведомяване на ответника за наличието на скрити недостатъци в изпълнените от него СМР. Според касатора, съдът незаконосъобразно е преценил, че първата изпратена до ответното дружество нотариална покана, съдържаща известяване за скритите недостатъци, не е връчена надлежно, като неоснователно е счел за приложим в случая редът за връчване по чл. 47, ал. 1 ГПК вместо този по чл. 50, ал. 2 ГПК. Като необоснован определя и изводът, че редовното връчване на втората нотариална покана представлява косвено доказателство, че на адреса на дружеството е била обособена канцелария, поради което връчването на първата покана е следвало да се извърши по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепване на уведомление.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 158 от 30.03.2015 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, свързан с предпоставките за призоваване на страната-търговец или юридическо лице по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е основателна.
За да потвърди обжалваното решение на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 66 276.87 лв., въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция, че макар да е безспорно установено наличието на некачествено извършени СМР по сключените между страните договори от 10.02.2008 г., 16.12.2008 г. и 03.04.2009 г. за доставка и монтаж на хидроизолация на покрив на строителен обект и поправянето на същите за сметка на ищеца-възложител, предявеният иск е неоснователен, тъй като по делото не е доказано незабавно уведомяване на изпълнителя за скритите недостатъци съгласно изискването на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което е приложена презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за приемане на работата без възражения. Този извод е направен в резултат на преценката за нередовно връчване на отправената от ищеца до ответното дружество нотариална покана от 04.12.2009 г., съдържаща уведомление за наличието на скрити недостатъци в изпълнението. Според решаващия състав, отбелязването върху поканата, че дружеството не е на посочения адрес, задължава нотариуса съгласно препращащата норма на чл. 50 ЗННД да използва и другите способи за връчване, предвидени в ГПК, а именно – за залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 във връзка с чл. 50, ал. 4 ГПК, каквото в случая не е извършено. В тази насока съдът е отчел факта, че на същия адрес е връчена и втората нотариална покана до ответника от 04.02.2010 г., с която той е известен за отстраняването на недостатъците и е поканен да заплати направените от ищеца разходи. По отношение на тази покана решаващият състав е преценил, че макар да е редовно връчена, същата не може да се счита за уведомление за недостатъци, предвид изтеклия период от време между констатирането им – 21.12.2009 г. и съответно връчването на поканата – 08.02.2010 г. Поради преклудирането на правата на възложителя по чл. 265 ЗЗД за търсене на отговорност за скрити недостатъци на извършените СМР в резултат на несвоевременното уведомяване на изпълнителя е направен извод за неоснователност на предявената претенция.
Въззивното решение е неправилно.
Приетият за значим за допускането на касационния контрол въпрос относно предпоставките за призоваване на страната-търговец или юридическо лице по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК е решен в противоречие с формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на Върховен касационен съд, част от която е цитирана в определението по чл. 288 ГПК и която се споделя напълно от настоящия състав.
Разпоредбата на чл. 43 ГПК предвижда изчерпателно начините, чрез които се връчват съобщенията и призовките в гражданския процес. Един от тези начини, въведен за първи път с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., е връчването чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. По изрично разпореждане на закона (чл. 50, ал. 4 ГПК) връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, при спазването обаче не на общите предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК – да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението. Тълкуването на посочената норма налага категоричния извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува „канцелария” със „служители” и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката – би имало смисъл от залепване на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането на канцелария, очевидно залепването на уведомление е лишено от логика, тъй като е невъзможно да бъде постигната целта му – до търговеца да достигне информацията за изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата.
В случая въззивният съд се е отклонил от цитираната практика, приложима изцяло и към връчването на нотариални покани, съгласно препращащата норма на чл. 50 ЗННД. С оглед данните в нотариалната покана от 04.12.2009 г., че ответното дружество „не е на посочения адрес”, решаващият състав неправилно е приел за нередовно връчването на същата предвид незалепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Дадената от връчителя на поканата информация, че ответното дружество не се намира на адреса, който е последният вписан в Търговския регистър адрес на управление към онзи момент, обосновава прилагане на предвидената в чл. 50, ал. 2 ГПК фикция за редовно връчване на поканата и съответно извод, че съобразно изискванията на чл. 264, ал. 2 ЗЗД ответникът е бил незабавно уведомен за появилите се скрити недостатъци в изпълнената от него работа по процесните договори за доставка и монтаж на хидроизолация и следователно правото на ищеца-възложител по чл. 265 ЗЗД за търсене на отговорност за недостатъци не е преклудирано, както неправилно е преценила въззивната инстанция. Поради това и при безспорно установеното от събраните по делото доказателства наличие на некачествено изпълнени строително-монтажни работи (по вид, количество и стойност), както и на извършването на разходи за тяхното отстраняване, предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е основателен и след отмяна на въззивното решение следва да бъде уважен до размер на претендирата сума 65 573.74 лв. (при съобразяване на направеното от ищеца уточнение в молба вх. № 14387/10.11.2011 г.), представляваща част от сумата 188 738.08 лв. (с ДДС), платена по фактура № 241 от 18.01.2010 г. С оглед изричното искане на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху посочената сума следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 21.10.2011 г. – до окончателното й изплащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 6082.64 лв., включваща държавни такси и възнаграждения на вещи лица.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4 от 27.01.2014 г. по т. д. № 369/2013 г. на Бургаски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], (с предишно наименование [фирма]), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, сумата 65 573.74 лв. (шестдесет и пет хиляди петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) – част от сумата 188 738.08 лв. (с ДДС), платена по фактура № 241 от 18.01.2010 г., представляваща стойността на разходите за поправка на некачествено извършени строително-монтажни работи по договори за доставка и монтаж на хидроизолация на покрив на строителен обект от 10.02.2008 г., 16.12.2008 г. и 03.04.2009 г., подробно описани в исковата молба и в молба вх. № 14387/10.11.2011г., ведно със законната и лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 21.10.2011 г. – до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 6082.64 лв. (шест хиляди и осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: