Р Е Ш Е Н И Е № 519 гр. София, 29 ноември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЮЛИЯНА ПЕТКОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1633/ 2012 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Р., подадена чрез неговия защитник срещу решение №163 от 28.05.2012 година на Софийски апелативен съд, обявено по внохд 181/2012г. Депозираната жалба обективира недоволство от визирания съдебен акт, поради налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. В подкрепа на очертаната позиция се излагат фрагментарни съображения за отсъствие на доказателства, обезпечаващи авторството на инкриминираното престъпление по чл.195, ал.1, т.т.4 и 7 от НК, и за неправилно кредитиране на относимите към това обстоятелство показания на полицейските служители- А. С., И. И. и К. Й., предпоставило постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения. Аргументира се и престъпна субективна несъставомерност, лимитирана от особената норма на чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр.чл.129 от НК, с поставен акцент на липсата на изискуемата се от закона форма на вина - умисъл за причиненото на пострадалия С. телесно увреждане и за длъжностното му качество към момента на осъщественото неправомерно посегателство. Декларира се и прекомерна завишеност на наложените за престъпните деяния по чл.195, ал.1, т.т.4 и 7 от НК и чл.131, ал.2, пр.4, т.2 от НК санкции, и на определеното при условията на чл.23, ал.1 от НК общо наказание – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, явяващи се несъответни на данните за личността на дееца, на изтеклия продължителен период от време от извършване на престъплението, и на посочените в чл.36 от НК цели на специалната и генерална превенция. При условията на алтернативност се предлага упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК, чрез оправдаване на подсъдимото лице по повдигнатите му обвинения или ревизия на въззивното решение в санкционната част и правоприлагане на института на чл.55 от НК. В открито заседание на 20.11.2012г. И. Р. и неговият упълномощен адвокат, редовно призовани не се явяват. Гражданският ищец А. С., надлежно уведомен не участва лично в инициираната от подсъдимото лице процедура. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №224 от 06.07.2011г., по нохд №1710/2010г., Софийски градски съд е признал И. Я. Р. за виновен в това, че на 24.07.2007г., в гр.София в съучастие с неизвестен съизвършител, чрез използване на лек автомобил „Шевролет” с ДК №СА 2948 АТ и на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 600 лева, от владението на С. К. К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при повторен рецидив, в немаловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.пр.1 и 2 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК му наложил наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Ангажирана е наказателната отговорност на подсъдимото лице и за причинена, по повод изпълнение на службата, средна телесна повреда на А. Й. С. - младши полицейски инспектор при СДВР-02РПУ, изразяваща се в травма на десния голям гръден мускул с разкъсване на мускулни влакна, осъществяващ хватателните функции на ръката, довело до трайно затруднение движенията на десния горен крайник - престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр.чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици- лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, като в съответствие с изискванията на чл.23 от НК е определено едно общо наказание ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при СТРОГ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С визирания съдебен акт подсъдимият Р. е осъден да заплати в полза на конституирания в качеството на граждански ищец пострадал А. С. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от посегателството по чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр.чл.129 от НК неимуществени вреди и гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, поради недоказаност . Присъдата е била предмет на проверка по внохд №181/2012г., финализирала с решение №163 от 28.05.2012г. на Софийски апелативен съд, с което същата е изменена в санкционната му част, чрез намаляване на размера на наложените за престъпните деяния по чл.195, ал.1, т.4, пр.пр.1 и 2 и т.7 от НК и чл.131, ал.2, пр.4, т.2 от НК наказания, съответно на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ и от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като при съблюдаване на разпоредбата на чл.23 от НК е определена подлежащата на изтърпяване най-тежка санкция - ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Касационната жалба на подсъдимия Р. е неоснователна. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на съда относно значимите за обвинението по чл.195, ал.1, т.4, пр.пр.1 и 2 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК фактически положения, предпоставили реализиране на наказателната отговорност на И. Р.. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпитите на подсъдимия И. Р. и на свидетелите А. С., К. Й., И. И., Т. К. и С. К. в хода на проведеното разследване; и чрез приложената документация /протокол за оглед на местопроизшествие от 24.07.2007г., протокол за разпознаване на лица от 26.07.2007г./, обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Интерпретацията на фактическите данни, приобщени с визираните гласни и писмени доказателствени източници мотивира несъстоятелност на релевираните оплаквания за допуснати процесуални нарушения при доказателствения анализ, обективирани в кредитиране разказа на полицейските служители, обусловило осъдителен съдебен акт, при недоказаност на обстоятелствата, включени в предмета по чл.102 от НПК. С проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм са обсъдени свидетелските показания на участвалите в специализираната полицейска операция лица, като компетентно, при съобразяване на конкретиката им и корелативното съответствие с останалия доказателствен материал е изведено аргументирано заключение за доказателствените стойност и сила на съдържимата се в тях фактология, релевантна за престъпното посегателство против собствеността на гражданите. Полицаите С., Й. и И. добросъвестно, еднопосочно и последователно отразяват своите зрителни и слухови впечатления от инкриминираната нощ /23 срещу 24.07.2007г./, по повод реализираните мероприятия, с цел недопускане и предотвратяване на зачестили взломни кражби от моторни превозни средства, гаражи и магазини на територията на жк Банишора-гр.София. Те коректно описват възприети от тях силуети в междублоковото пространство на бл.42 и бл.40Б на квартала и хронологически точно пресъздават видяното и чутото при последващите им наблюдения- И. Р. отворил багажника на лека кола „Шевролет” с ДК №СА 2948 АТ и оставил там автомобилни гуми, а неизвестно лице, съпричастно към неправомерния акт захвърлило носените от него предмети и побягнало, когато забелязало приближаващите служители на реда. Разпитаните свидетели са категорични и по отношение на отправеното от С. предупреждение към подсъдимия с викове „С. полиция!”, съпроводено с насочване на оръжие и заход откъм предната дясна страна на автомобила, което същият грубо пренебрегнал и с бързи маневри привел незабавно управляваното от него моторно превозно средство в движение, като в резултат на реакцията му полицаят, увиснал на вратата на колата, бил повлечен, загубил равновесие и паднал на земята. В кореспондираща връзка с коментираните гласни доказателствени източници са волеизявленията на Т. К., сочещи на предоставяне на процесната лека кола, оборудвана като такси непосредствено преди инкриминираната дата на И. Р. и депозираното от пострадалата К., доказващо липсата на четири автомобилни гуми от притежаваното от нея превозно средство „Форд Фиеста” с ДК №КН 1520 АС, едната от които намерена от ангажираните с акцията длъжностни лица. В подкрепа на заявеното от полицаите са приложените по делото протокол за осъществения на 24.07.2007 година оглед, установяващ, че л.а. „Форд Фиеста”, без четири гуми и джанти е бил ситуиран на незначително разстояние от паркираното такси, а едната автомобилна гума била захвърлена в непосредствена близост до мястото, където съпричастните към неправомерното посегателство били разкрити от служителите на реда; и протокол за разпознаване на лица, безусловно идентифициращ подсъдимия И. Р. като извършител на престъпния акт против А. С.. Очертаните косвени доказателства удовлетворяват предявените от закона императивни изисквания, предпоставящи процесуалната възможност да послужат като единствена основа за постановяване на осъдителна присъда. Обвинението по чл.195, ал.1, т.4, пр.пр.1 и 2 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, вр.чл.20 от НК срещу И. Р. е несъмнено доказано, защото уликите свързани с основния факт- отнемане на чужди движими вещи от владението на собственика С. Каратова, без нейно съгласие и с присвоително намерение, образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че интерпретирани във взаимовръзка с всички останали съставляват хармонично цяло, като дават основание да се разкрие обективната истина за обстоятелствата на престъпното посегателство и да се направи единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на инкриминираната кражба. В контекста на изложеното, безспорната доказаност на обвинителната теза не се разколебава от схематично поднесените и житейски алогични обяснения на подсъдимото лице, дадени пред първостепенния съд.Компетентно контролираните инстанции са отчели процесуалният статус на И. Р. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателното производство и правната природа на визираното гласно доказателствено средство- източник на доказателства и способ за защита. Обстойна е предложената аргументация относно процесуалната стойност на обясненията на И. Р., ценени и в аспекта на тяхното съдържание. Лансираната версия от подсъдимия, който не оспорва местонахождението си в инкриминираната нощ в жк Банишора-гр.София с предадения му от К. и управляван от него автомобил „Шевролет”, но отрича да е участвал в кражбата с голословни твърдения за възникнал конфликт с клиенти, отказали да заплатят транспортната услуга, е лишена от доказателствена опора при проведеното разследване и опровергана от събраните в наказателния процес доказателства. Правилно е приложен и материалният закон за извършеното от И. Р. престъпно посегателство против телесната неприкосновеност на лице от състава на МВР – младши полицейски инспектор С.. Инкриминираното поведение на подсъдимия се субсумира от особената правна норма на чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр.чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК. Действията на И. Р., изразили се в привеждане на процесното моторно превозно средство в движение, чрез маневра на заден ход, последвана от рязко спиране и бързо потегляне напред, при отворена предна дясна врата, в причинно-следствена връзка, с които са прeтърпените от намиращия се в непосредствена близост до колата телесни увреждания на пострадалия полицай - травма на десния голям гръден мускул с разкъсване на мускулни влакна, осъществяващ хватателните функции на ръката, довело до трайно затруднение движенията на десния горен крайник, обективно консумира престъпния състав на криминализирания неправомерен акт. При описания механизъм на осъщественото престъпление е налице и изискуемият се за субективната съставомерност на инкриминираното деяние и атакуван от защитата пряк умисъл за причинената на С. телесна повреда с характерното за посегателствата срещу здравето неопределено съдържание. При различните засягания на човешкия организъм, тежестта на поражението зависи от редица фактически подробности и от конкретика на ситуацията, /сила и насока на удара, възраст, положение и движение на жертвата, нейните индивидуални особености и защитни реакции и т.н./, а и то препоставя процеси, подчинени на сложни биологични и физиологични закономерности. Последното обосновава изводи за невъзможност да се иска във всеки отделен случай авторът на инкриминираното престъпление да има точни познания и ясни представи относно всички специфични усложнения, вследствие на които в резултат на неговото деяние се стига до съответните вредоносни последици. Това не променя волевото отношение на дееца към причинените вреди, а поставя въпроса за конкретизацията и съдържанието на желаното настъпване на общественоопасните последици, които могат да бъдат очертани в неговото съзнание не само при една тяхна индивидуална определеност, а в известни по-общи рамки или при различно съотнасяне. Реализираната от подсъдимия неправомерна дейност, довела до инкриминираните телесни увреждания, покрива интелектуалните и волеви параметри на визираната в чл.11, ал.2 от НК форма на вина и досежно длъжностното качество на А. С. в момента на посегателство. Мотивирано, при съблюдаване на доказателствено обезпечената фактология, относима към възложените на пострадалия С. професионални задължения в инкриминираната нощ и към неговите поведенчески прояви спрямо заподозрените в престъпление лица, изрично предупредени с думите /”С., полиция”/, е приета правната квалификация по чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр.чл.129 от НК - причиняване на средна телесна повреда на полицейски орган, по повод изпълнение на службата му. В съответстве с принципите - законоустановеност и индивидуализация на наказанието, е диференцирана отговорността на подсъдимия Р.. При преценка на обществената опасност на извършените престъпления и на личността на дееца, и с подчертано внимание на изтеклия продължителен период от време от неправомерното посегателство, последното от които сочено от трайната практика на ВКС и Съда по правата на човека в Страсбург като смекчаващо обстоятелство при отмерване на санкционните последици, въззивната инстанция е редуцирала лимитираните по чл.195, ал.1, т.т.4 и т.7, вр.чл.194, вр.чл.28 и чл.20 от НК и чл.131, ал.2, пр.4,т.2, вр.чл.129 от НК наказания, и при условията на чл.23 от НК наложила една обща най-тежка санкция на И. Р.- ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, за включените в реалната съвкупност престъпни деяния. Определеното наказание не компрометира критериите за справедливост и допринася в достатъчна степен за постигане на императивно предписаните от разпоредбата на чл.36 от НК, цели на индивидуалната и генерална превенция. Претендираният институт на чл.55 от НК е неприложим, поради липса на изискуемите се от материалноправната разпоредба предпоставки - наличие на многобройни фактически данни или на такива от изключителен характер за смекчаване на наказателната отговорност, при които и най-леката предвидена санкция се оказва несъразмерно тежка за подсъдимото лице. В обсега на предоставената компетентност, предложената аргументация формира убеждението на настоящия състав за липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, обуславящи отмяна или ревизия на обжалвания акт на Софийски апелативен съд, обявен по внохд №181/2012г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №163 от 28.05.2012г., постановено по внохд № 181/2012г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.