Р Е Ш Е Н И Е № 93 София, 01 юни 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ , като изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 157/2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото касационно производство, по чл.346, т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на адв.П. П., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Ж. Д. Б. срещу решение №122/07.12.2021г., постановено по ВНОХД №500/2021 г. от Апелативен съд-Пловдив.Изложените в сезиращия документ доводи и развитите в тяхна подкрепа съображения ангажират касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Касаторът настоява за изменение на въззивния акт в санкционната му част, изразяващо се в намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. На съдебното заседание пред ВКС така подадената жалба с изложените в нея съображения и отправено искане се поддържа от защитата на подс.Б.. Подсъдимият Ж. Б., на съдебно заседание пред ВКС, в своя лична защита, поддържа изложеното от защитника се.Изразява съжаление за стореното.Моли за смекчаване на наложената му санкция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.Излага съображения, в които отрича наличието на заявеното със същата касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Поверениците на частният обвинител А. З. М., действащ със съгласието на своята майка и законен представител З. М. А., адв.М. и адв.С. излагат съображения, определящи касационната жалба като неоснователна и отправят искане същата да бъде оставена без уважение, респ.-обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Процесуалното развитие на делото е следното: С присъда №32 от 01.10.2020г., постановена по НОХД №2139/2020г. на ОС-Стара Загора, подсъдимият Ж. Д. Б. бил признат за виновен за това, че на 05.05.2018г., в землището на [община], при управление на МПС-л.а., марка „Б.“, модел „.“ с рег. [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.21, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.65, т.6 от ППЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на А. С. А. и тежка и многостепенна средна телесни повреди на А. З. М., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“б“ и б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим. На основание чл.68, ал.2 от НК било активирано и изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на подс.Б. с влязла в сила присъда по НОХД №2543/2017г. на РС-Стара Загора, което също да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл.343г от НК подс.Б. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от шест години, като било зачетено времето, през което същия бил лишен от това право по административен ред. При условията на чл.59, ал.1 от НК било зачетено времето, през което подс.Б. бил задържан с мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. С присъдата било извършено разпореждане с веществените доказателства; разноските по делото били възложени в тежест на подсъдимия Б.. Така постановената присъда била проверена по въззивен ред.Въззивното производство било образувано по жалба на частното обвинение, съдържаща доводи за явна несправедливост на наложеното на подс.Б. наказание, поради това, че било занижено.Въззивната проверка приключила с решение №260103/18.06.2021г., постановено по ВНОХД № 144/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което първоинстанционната присъда била отменена изцяло на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Стара Загора. Второто първоинстанционно производство приключило с присъда №10, постановена на 26.07.2021г. по НОХД №2278/2021г. по описа на ОС-Стара Загора.С тази присъда подс.Б. бил признат за виновен за това, че на 05.05.2018г., в землището на [община], при управление на МПС-л.а., марка „Б.“, модел „.“ с рег. [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.21, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.65, т.6 от ППЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на А. С. А. и и тежка и многостепенна средна телесни повреди на А. З. М., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“б“ и б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и четири месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим. На основание чл.68, ал.2 от НК било активирано и изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на подс.Б. с влязла в сила присъда по НОХД №2543/2017г. на РС-Стара Загора, което също да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл.343г от НК подс.Б. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от осем години, като било зачетено времето, през което същия бил лишен от това право по административен ред. При условията на чл.59, ал.1 от НК било зачетено времето, през което подс.Б. бил задържан с мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. С присъдата било извършено разпореждане с веществените доказателства; разноските по делото били възложени в тежест на подсъдимия Б., който бил осъден да заплати и направените от частните обвинители разноски за адвокатско възнаграждение. По жалба на подсъдимия Б., подадена чрез упълномощения му защитник –адв.П. П., съдържаща искане за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и този на кумулативното наказание, било образувано ВНОХД №500/2021г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.Същото приключило със сега обжалваното въззивно решение /№122 от 07.12.2021г./, с което на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, първоинстанционната присъда била изменена в санкционната й част, като размерът на наказанието лишаване от свобода бил намален от шест години и четири месеца на пет години и четири месеца.В останалата част присъдата била потвърдена. С въззивното решение подсъдимият бил осъден да заплати на частния обвинител А. З. М. сумата от 3000лв., представляваща присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Изтъкнатият в жалбата единствен довод - за явна несправедливост на наложеното наказание, ангажиращ касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, е неоснователен.Според изложените в негова подкрепа съображения, въззивният съд неправилно е отказал да съобрази сред кръга на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства съпричинителското поведение на пострадалите лица, което било в нарушение с императивно установеното по чл.137 от ЗДвП задължение за поставяне на обезопасителни колани. Това според жалбоподателя е налагало допълнително редуциране на размера на наложеното на подс.Б. наказание лишаване от свобода.Твърди се също, че за касаторите са неясни причините, поради които при едни и същи фактически и правни констатации, включително и в частта, касаеща индивидуализацията на наказанието, е налице значителна разлика в размера на същото, определен при първото и второто първоинстанционно разглеждане на съдебното производство.По отношение на този въпрос въззивния съд не е изложил никакви съображения, което се отчита от касатора като непълнота на мотивите. Така изложените оплаквания не се споделят от касационния съд. При оценката, която направи на отегчаващите и смекчаващи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства и при съпоставката им с обществената опасност на деянието и тази на дееца, този състав на касационния съд намери, изменената от ПАС първоинстанционна санкция за справедлива. Наказанието на подс.Б. е определено при условията на чл.54 от НК, на основание чл.373, ал.2 НПК, в резултат на разглеждане на делото по диференцираната процедура по чл.372, ал.4, вр. чл.371,т.2 от НПК. С оглед провеждането на същата, съдът е бил длъжен, след като определи подходящия размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, да го намали с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК, или да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, ако установи условията на чл.55 от НК и ако тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. В конкретния случай, въззивният съд е изразил несъгласие с определеният от първостепенния съд размер на наказанието лишаване от свобода /девет години и шест месеца/, приемайки, че :1/като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.“Опел А.“, и 2/конкретно заявеният размер на наказанието, претендиран от частното обвинение пред първия въззивен съд от девет години лишаване от свобода, преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, е бил надвишен от вторият първоинстанционен състав.С оглед на това е приел, че наказанието на подс.Б. преди редукцията следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, малко под средния размер, а именно – осем години лишаване от свобода, в какъвто смисъл е изменил първоинстанционната присъда.Съображенията на въззивният съд, поставени в основата на индивидуализацията на наказанието на Б., намират пълна касационна подкрепа.На първо място, споделен е изводът, че по делото не се установяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, позволяващи положителен извод за това, че и най-лекото предвидено в закона за съответното престъпление наказание /в случая три години лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко.Съответна на доказателствата по делото, както и на обществената опасност на деянието и дееца, е преценката, че при това положение, следва да намерят приложение правилата по чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК.На следващо място, контролираният съд коректно е отчел смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.Касационният съд не откри наличието на такива, които са останали извън вниманието на проверявания съд и които да обуславят допълнително смекчаване на наложената основна санкция.Вярно е посоченото в жалбата, че пострадалите лица са били без поставени предпазни колани, както е вярно и това, че този факт е обективиран в обвинителния акт.Това обстоятелство обаче няма значението, което му придава касаторът и в този смисъл не може да обуслови основателност на отправеното искане за намаляване размера на основното наказание.Въпросът, дали пострадалите лица са били с поставени обезопасителни колани, действително е бил коментиран от експертите, изготвили комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза /т.1,л.227 от ДП/.Те обаче са се ограничили единствено и само до констатацията, че както починалият А. С. А., така и пострадалият А. З. М. не са били обезопасени по този начин.При това положение, изведените от касатора изводи, според които, ако пострадалите лица са били с поставени обезопасителни колани щели да получат по-малки по обем увреждания, е плод на субективния му прочит на експертното заключение, а не на обективно установени данни от същото, т.е. имат характер на предположение.Отделен е въпросът, че според приетото по фактите, изведени въз основа на експертните заключения, в резултат на последващият инициалния контакт между два автомобила удар в дървото, л.а., управляван от подсъдимия се е разделил на две части –предна и задна-като линията на разделяне е след предните седалки перпендикулярно на надлъжната ос на автомобила и по този начин, двете половини на купето са разменили местата си.С оглед на така приетия механизъм на причиняване на вредоносния резултат, както и на констатираните деформации на лекия автомобил, допуснатото от пострадалите лица нарушение на разпоредбата на чл.137 от ЗДвП, което е несъмнено установено по делото, няма как да доведе до споделяне на защитната теза, аргументирана с това, че коментираното поведение на пострадалите следва допълнително да смекчи обема на приложената спрямо подсъдимия наказателна репресия.Последното е така и поради следните съображения: въззивният съд коректно е отчел отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, оценявайки ги в тяхната действителна тежест. В контекста на изложеното, ПАС правилно е откроил основните фактори със значителна тежест, които обективно обосноват съгласно чл. 54, ал. 2, пр.2 от НК определянето на наказание значително над минималната граница /но и под средната такава/ на предвидената в чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.1 от НК санкция. Извън съмнение е обстоятелството, че степента на обществена опасност на деянието в конкретния случай е завишена.Този извод следва от характера и конкретните параметри на допуснатите нарушения на чл.21,ал.1,чл.20,ал.2,чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.65, т.6 от ППЗДвП, както и от броя на нарушените правила за движение по пътищата, вменени на подсъдимия, явяващи се в причинна връзка със съставомерния резултат.При това съдържанието им, особено на правилото, произтичащо от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП се отличава с особена тежест и грубост, доколкото превишаването на скоростта е значително.Освен деянието, в конкретният случай, със завишена степен на обществена опасност е и деецът.Обремененото му съдебно минало , фактът че е извършил настоящото деяние в изпитателния срок, определен му за престъпно деяние, което макар и непредпазливо, също е свързано с нарушаване на правилата за движение по пътищата, в съчетание с обстоятелството, че и в двата случая деянията са извършени след употреба на наркотични вещества, са обстоятелства, които несъмнено очертават Б. като деец със завишена степен на обществена опасност.Не без значение в обсъжданата насока са и данните за наложените му административни санкции за допуснати административни нарушения по ЗДвП, които също го очертават като недисциплиниран водач на МПС за когото нарушаването на правилата за движение не е изолирана проява.Така изложените обстоятелства в своя комплекс, обосновават положителен извод за това, че настоящото деяние изисква налагането на по-сериозна наказателна репресия, тъй като приложената до този момент такава, очевидно не е била достатъчна за да го мотивира към спазване на правовия порядък. Изложените съображения категорично не позволяват удовлетворяване на претенцията на касатора за намаляване на основното наказание /преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК/ .Същевременно, касационният съд не констатира наличие на основания, предпоставящи извод, че проверяваният съд е игнорирал което и да е от обстоятелствата по чл. 54 от НК, задължаващи го да прецени точния размер на наказателна репресия спрямо подсъдимия.Намаленият от въззивният съд размер на основното наказание „лишаване от свобода“ от 8 години, съответства в пълна степен на основателно изтъкнатите от този съд отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които обосновават справедливостта на наложеното му наказание.Съпоставката на смекчаващите отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства с очертаните отегчаващи такива, води до извод за завишена относителна тежест на тези от втората група и обосновава единствено определяне на наказанието му под средния размер на санкционната част на състава на реализираното от него престъпление.Допълнителното смекчаване на приложената спрямо подсъдимия наказателна репресия ,в исканата с жалбата посока, би се явило прекомерно снизходително, с оглед установените отегчаващи отговорността му обстоятелства. Що се отнася до другия изтъкнат в жалбата довод, с който се аргументира претенцията на касатора , в контекста на касационния повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, той също не изисква касационна намеса в желаната от него насока. Съдебната практика е категорична, че липсата на мотиви, в каквато насока може да бъде разгледано оплакването в жалбата, аргументирано с това, че въззивният съд не е обсъдил наведеният пред него защитен довод, е налице само в случаите когато съдът не е изложил мотиви относно фактическите и правни изводи по повдигнатото обвинение или тези мотиви са дотолкова непълни и неясни, че не дават възможност на контролиращата инстанция да провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.Подобен порок, въззивния съд не само, че не е допуснал, но и сам касаторът не твърди липсата на мотиви да е свързана с фактическите и правни изводи на проверявания съд, касаещи вмененото на Б. обвинение.Причините, поради които двата първоинстанционни състава са достигнали до различни изводи относно размера на основното наказание са посочени в изготвените съдебни актове.Същевременно, забраната за влошаване положението на подсъдимия не е нарушена и това е видно:1/ от наличието на сезиращ първия въззивен състав документ по смисъла на чл.318, ал.4 от НПК,съдържащ ясно и конкретно формулиране на оплакване за заниженост на наложеното от първостепенния съд при първото разглеждане на делото наказание на подс.Б., съответно-съдържащ искане то да бъде увеличено, и 2/от направената от проверявания съд корекция на размера на наказанието на подсъдимия, който е съответен на претендирания от частното обвинение във въззивната жалба. С оглед изтъкнатото, ВКС не намери да е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, което да налага изменение на проверявания съдебен акт в санкционната му част, в претендираната от касатора насока.В този смисъл, при отсъствие на релевираното касационно основание, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 122/07.12.2021 г., постановено по ВНОХД №500/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.