Р Е Ш Е Н И Е   № 349   гр.София, 29.06.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  деветнадесети април   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                              със секретар   Виолета Петрова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА гражданско  дело под № 724/2009 година   Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 283 на 21.02.2008 год. по в.гр.дело № 735/2005 год., с което е оставено в сила решение № 189 от 13.12.2006 год. по гр.дело № 735/2005 год. по описа на Асеновградския районен съд за отхвърляне искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявени от П. кооперация(ПК)”П” със седалище и адрес на управление гр. Л. против О. -Л. за признаване за установено, че е собственик на следните недвижими имоти: - магазин за хранителни стоки със склад и пивница с тераса, кухненски бокс и склад или общо пет помещения с обща застроена площ от 90 кв.м., построен в УПИ * от кв.43 по плана на с. Д., Пловдивска област, при граници на имота: от север УПИ *, на югозапад-улица и селски площад, на изток УПИ *; - смесен магазин със склад и санитарен възел и пивница, която е с отделен вход и представлява салон с бар-бюфет и кухненски бокс с обща застроена площ от 94 кв.м., находящ се в с. З., Пловдивска област, представляващ имот пл. № 108 от кадастралния план(КП) на селото, при граници: от север-селски мегдан, имот пл. № 1* на запад-улица, от югоизток-общински терен и горски фонд; - смесен магазин със склад и пивница, която е на приземния етаж и се състои от едно помещение с обща застроена площ от 50 кв.м., находящ се в с. Л., представляващ имот пл. № 59 от КП на селото, при граници: от север-улица, от югозапад-имот пл. № 62, от югоизток-имот пл. № 61, 60; - смесен магазин със складово помещение, находящ се в махала „Н”, с. Д. със застроена площ от 85 кв.м., построен в УПИ * от кв.14 при граници на имота: от север УПИ *, от запад УПИ *за озеленяване и от юг и изток – улица. Недоволен от въззивното решение е касаторът /ищец по спора/ ПК”П”, представлявана от адвокатите Д. А. и Х. Х. , двамата от АК-Пловдив, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, освен това е необосновано във връзка с приложението на чл.79 ЗС. Процесуалният представител адвокат Д управителя П. А. поддържат касационната жалба. С определение № 583 от 02.07.2009 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е пиел, че не е установено правоприемството на основание § 1 ДР на ЗК на ПК”П” по отношение на имуществото на „прекратената” к. ПК-Л. през 1986 год., респ. за процесните магазини, за които няма спор за построяването им преди 13.07.1991 год., при което от вземане на решението от ОС за прекратяване дейността на кооперацията и предявяването й на РУМ към „Т”, София през март 1986 год. до решението на ОС през май 1994 год. за възстановяване дейността, ищецът не е действаща кооперация. Взето е предвид, че активите и пасивите на ПК Л. по баланса към 28.02.1986 год. са преминали възмездно към РУМ Л. като разплащането е извършено ч. техните обединения – ЦКС и СО”Т”, София. Отчетено е, че от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че процесните магазини са построени през 1986 год., когато имуществото е предадено от ПК Л. на РУМ Л. и е било одържавено, но липсват категорични доказателства, че магазините са построени изцяло и изключително с труд и средства на кооперацията, с доброволен труд на член-кооператори и с вложени материали от стари разрушени сгради, а има данни за участие на държавата, респ. общината в СМР като се съобразява, че процесните магазини са само част от комплексни сгради, строени и с доброволен труд на населението. Направен е извод, че твърдяното владение повече от 20 години е неоснователно с оглед доказателствата, че са новопостроени със съвместното участие на кооперацията и държавата в периода 1984-1986 год., поради което от тогава до одържавяването им не е изминал срок, достатъчен да бъдат придобити от кооперацията. Съобразено е решение № Ф* от 30.09.1996 год., постановено по ф.дело № 24/1996 год. по описа на V гражданско отделение на Върховния касационен съд, че са налице предпоставките на чл.52 ЗК и е възстановена дейността на ищцовата к. , взето с протокол № 1 от 28.05.1994 год. Представените съдебни решения касаят различна фактическа обстановка: Решение № 1* от 11.10.2002 год. по гр.дело № 1938/2001 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено в производство по иск по чл.108 ЗС във връзка с чл.2, ал.3 ЗОбС като е взето предвид, че последната норма не третира фактическо действие/строителство/, а обозначава вида на построеното с оглед средствата, вложени в него; Решения № 1* от 28.01.2004 год. по гр.дело № 735/2003 год. на ІV гражданско отделение, ТР № 2 от 02.06.1995 год. по гр.дело № 2/1995 год. ОСГК на Върховния касационен съд и решение № 302 от 27.09.1994 год. по гр.дело № 257/1994 год. на 5-членен състав на Върховния съд са свързани с приложението на § 1 ПЗР на ЗК и чл.2, ал.2 от ПМС № 192/1991 год. Останалите решения: № 1* от 22.12.2003 год. по адм.дело № 8605/2003 год. на ІІІ отделение; № 5* от 27.06.2005 год. по адм.дело № 11340/2004 год. на І отделение и № 4* от 10.07.2000 год. по адм.дело № 7544/1999 год. на ІІІ отделение на Върховния административен съд са постановени в административно производство, поради което не следва да се обсъждат. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, намира за правилно обжалваното въззивно решение. Чл.86 ЗС, до изменението с ДВ, бр.31/1990 год. забранява придобиването по давност на вещ, представляваща социалистическа собственост. Касае се до материалноправна норма, поради което изменението, направено с ДВ, бр.31 от 1990 год. няма обратна сила. Безспорно е,че законодателството до тази дата е дефинирало „К” като социалистическа собственост. Това следва от систематическото тълкуване на разпоредбите на раздел първи от ЗС, който е определил общото понятие „социалистическа собственост” с нейните разновидности: чл.1, регламентираща „Д”, а гл.2 – „К”. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и не е нарушен материалния закон Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС изисква да е упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС не са установени и са съобразени по делото при условията на пълно и главно доказване. Взето е предвид, че установителният иск за собственост съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответника, че ищецът действително притежава право на собственост върху процесния имот. В случая ищецът не е доказал по положителен начин, че е придобил правото на собственост върху тоя имот. Съобразено е, че придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху дворно място вещта с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, ч. които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило, което не е установено с допустимите от закона средства, а показанията на разпитаните свидетели са кредитирани с оглед предвиждането на чл.136 ГПК/отм./. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.     По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 2* постановено на 21.02.2008 год. по гр.дело № 336/2007 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х гражданско състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: