6 Р Е Ш Е Н И Е № 461 Гр. София, 04 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................................ и в присъствието на прокурора Руско Карагогов .......................................................... разгледадокладваното от съдия Троянов. ....................................................................... наказателно дело № 1466 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите И. П. Г. и Т. И. Г., чрез защитниците им (адв. В. и адв. В.), против решение № 83 от 10.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 102/ 2012 г. на Варненски апелативен съд с алтернативни искания за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимите, или за връщане на делото за ново разглеждане, или за изменение на въззивния акт и намаляване на наказанията с приложение на института по чл. 55 от НК. Подсъдимите се позовават на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. В жалбите с идентично съдържание се твърди, че в нарушение на материалния закон двамата подсъдими били признати за виновни в престъпление по чл. 305 от НПК, макар да не носят наказателна отговорност по този текст, защото били назначени за вещи лица от следовател и не са субекти на това престъпление. Процесуалното нарушение е накърнило правото им на защита, тъй като не били обсъдени противоречията в доказателствените материали и съдът допуснал противоречие в мотивите. Наложените наказания не били съобразени с многобройните и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебно заседание защитата подновява изложените в касационната жалба доводи и искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 57 от 21.12.2011 г. по н.о.х.д. № 273/ 2011 г. Русенският окръжен съд признал подсъдимите И. П. Г. и Т. И. Г. за виновни в това, че през периода 28.03–05.04.2005 г. в [населено място] и в [населено място], обл. В. Т., в условията на продължавано престъпление и в съучастие помежду си като извършители, в качеството им на вещи лица, назначени от следовател в ОСлС – [населено място], за извършване на счетоводна експертиза по сл.дело № 900/ 2003 г., по описа на ОСлС – [населено място], поискали и приели дар, който не им се следвал, от Д. П. Д. от [населено място], обл. В. Т., за да извършат действие във връзка с дейността си като вещи лица - изготвяне на невярно заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както следва: - на 28.03.2005 г. в [населено място], поискали от Д. П. Д. дар, който не им се следва – парична сума от 2 000 лева, - на 05.04.2005 г. в [населено място], приели от Д. П. Д. дар, който не им се следва – парична сума от 500 лева, поради което и на основание чл. 305, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК им определил наказания: от две години лишаване от свобода, глоба в размер на хиляда лева и лишаване от право да извършват дейност като вещи лица и да заемат държавна или обществена длъжност, свързана с експертна и оценителна дейност за срок от две години. Изпълнението на наказанията лишаване от свобода били отложени за изпитателен срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото. С решение № 83 от 10.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 102/ 2012 г. Варненският апелативен съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанията лишаване от свобода на една година, изпитателния срок по чл. 66 от НК – на три години и глобите – на 500 лева, а в останалата част потвърдил съдебния акт. Русенският окръжен съд е разгледал първоинстанционното производство след отмяна по реда на възобновяването (Р 50-2010-І) на оправдателна присъда № 3 от 29.02.2008 г. по н.о.х.д. № 5749/ 2005 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 24 състав и на решение № 131 от 08.05.2009 г. по в.н.о.х.д. № 121/ 2009 г. на Софийски апелативен съд. Твърдението на касаторите за наличие на съществени процесуални нарушения е основателно. В мотивите на съдебния акт е допуснато съществено противоречие, което не позволява да се проследи начинът на изграждане на вътрешното убеждение на съдебния състав и решаващите му доводи да приеме от кой момент всеки от подсъдимите придобил качеството на вещо лице. Въззивният съд е направил извод, че подсъдимите Г. и Г. притежавали това качество по време на срещата си със свид. Д. на 28.03.2005 г., тъй като постановлението за назначаване на експертизата е от 21.03.2005 г., когато им било връчено „заедно с материалите по делото” (л. 68 от в.н.д.). Кредитирайки показанията на свидетеля Е. Б. обаче, съдът е приел (л. 66), че на 21.03.2005 г. се е подписал само подсъд. Г., докато другият подсъдим Г. е положил подписа си на 05.04.2005 г. Неясно по какви съображения съдът е приел, че постановлението е било връчено едновременно на двамата подсъдими на 21.03.2005 г., след като подсъд. Г. го е подписал по-късно. В постановлението на следовател Б. е записано, че то е обявено на двамата подсъдими на 21.03.2005 г. (л. 44 от сл.д. № 323/ 2005 г. на ОСС – В. Т.), но от приетата по делото фактическа обстановка се установява, че срещата между следователя и двамата експерти се провела на 25.03.2005 г. Неясни остават правните съображения на въззивния съд от кой момент е счел, че постановлението за назначаване на вещите лица е било връчено на всеки един от подсъдимите – дали това връчване е станало срещу подпис на специалиста или чрез фактическо предаване на дело за изготвяне на експертиза. Неразбираемо е още съждението на л. 68 от в.н.д.: „И ако подписът на Г. от същата дата не е процесуална предпоставка за придобиването от подсъдимите на качеството на вещи лица, този подпис косвено установява, че на тази дата акта за назначаването на експертите им е бил връчен.” При този начин на изложение апелативният съд сам е изпаднал в противоречие относно момента, в който е възникнало субективното качество на подсъдимите. То е съществен елемент от състава на чл. 305 от НК, тъй като при липса на това качество деецът не може да се носи наказателна отговорност за престъплението. Неясни остават изводите на съда по „връчване” на акта, с който подсъдимите били определени за вещи лица –Скрити за страните по делото и за касационната инстанция остават правните схващания на решаващия съдебен състав от кой момент е възникнало качеството „вещо лице” за подсъдимите Г. и Г.. Въззивният съд неточно и превратно е пресъздал изложените в показанията на свидетеля Е. Б. факти по случая. Процесуалното нарушение е допуснато, защото съдебният състав не е обсъдил с нужното внимание и прецизност всички показания на този свидетел и не ги е съпоставил помежду им. В решението си е коригирал фактическата обстановка на първоинстанционния съд, посочвайки на л. 66 от делото, че подсъдимият Г. е подписал постановлението за назначаване на експертизата на 21.03.2005 г., а подсъд. Г. – на 05.04.2005 г. Съдът не е подложил на задълбочено изследване и съпоставка всички показания на свидетеля и особено изложените от него в съдебно заседание на 18.04.2007 г. пред Софийски градски съд (л. 128-130 от н.о.х.д. № 5749/ 2005 г.) и приобщени от първоинстанционния съд чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК. В тях свид. Б. изрично уточнява, че при разпита му на досъдебното производство е сбъркал и всъщност подсъд. Г. е подписал постановлението на 05.04.2005 г., когато го видял за първи път, носейки готовото експертно заключение. По-рано контактите му били с подсъд. Г., който подписал документа на 21.03.2013 г. Показанията на свидетеля от 18.04.2007 г. изобщо не са били взети предвид от апелативния съд при установяване на фактите по случая. По този начин въззивната инстанция не е спазила правилото по чл. 14 от НПК за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което и изложените факти не са обективни. Съдът не е съпоставил също обясненията на двамата подсъдими с показанията на свидетеля Б. и не е изследвал съществуващите противоречия относно обстоятелството кога е подписал подсъд. Г. постановлението и заради което противоречие на 13.11.2007 г. е била проведена очна ставка помежду им (л. 185-186 от н.о.х.д. № 5749/ 2005 г. на Софийски градски съд). Съдът не е обсъдил в доказателствения си анализ и противоречието между обясненията на подсъдимите, от една страна, за проведена тяхна среща със следователя на 25.03.2005 г., когато получили делото за изготвяне на експертизата, и показанията на свид. Е. Б., от друга страна, според които срещата му с подсъд. Г. била едва на 05.04.2005 г. Констатираните процесуални нарушения са съществени, тъй като засягат правото на защита на подсъдимите Г. и Г. по смисъла на чл. 15 от НПК. Поради необективен доказателствен анализ, неясни и противоречиви мотиви подсъдимите не могат да узнаят действителната воля за взетото решение по съществените за делото факти и по въпросите на вината и наказателната отговорност. Процесуалното нарушение покрива посоченото в касационната жалба основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК. Налице са предпоставките за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, за отстраняване на допуснатото ограничение на правата на подсъдимите в процеса. При повторното му разглеждане следва да бъдат изяснени обстоятелствата по възникване на качеството на субекта на престъпление по чл. 305 от НК. Необходимостта отново да бъде разгледано въззивното производство налага преобсъждане на правната страна на обвинението. Подсъдимите Г. и Г. са обвинени в извършването на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, изразило се в две отделни деяния, извършени съответно на 28.03.2005 г. и на 05.04.2005 г., но реализирали две различни форми на изпълнителното деяние – поискали парична сума от 2 000 лева, на първата дата, и приели парична сума от 500 лева, на втората дата. Текстът на чл. 311 от НК в сегашната си редакция (за разлика от предишната до измененията със ЗИДНК, обн, ДВ, бр. 92/ 2002 г.) предвижда четири различни форми на едно и също изпълнително деяние: поиска дар или облага; приеме дар или облага, приеме предложение за дар или облага; приеме обещание за дар или облага. Когато деецът осъществи две или повече различни форми на изпълнителното деяние, той извършва едно престъпление, макар тези различни форми да не са реализирани едновременно. Субектът на наказателна отговорност по чл. 311 от НК (както и в особените случаи по чл. 305, ал. 1 или 2 от НК) с поведението си преследва една цел, умисълът е насочен към определена (може и не точно конкретизирана) субективна представа (напр.: да поиска 2000 лева, а да приеме 500 лева; да поиска материална облага, а да приеме нематериална облага и др.) и действията му по служба са подчинени тъкмо на тази цел, обхваната от прекия умисъл. В тези случаи реализацията на повече от една от формите на изпълнителното деяние няма да води до продължавано престъпление (както е повдигнатото обвинение по делото), нито до съвкупности от престъпления. Престъплението подкуп може да бъде продължавано, по смисъла на чл. 26 от НК, само когато се реализират поотделно един или различни престъпни състави на това престъпление (когато с отделни деяния се преследват различни престъпни блага и действията по служба са обвързани с конкретното благо). Въззивната инстанция след връщане на делото следва отново да съобрази повдигнатото обвинение и правната му квалификация. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 83 от 10.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 102/ 2012 г. на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.