4 Р Е Ш Е Н И Е № 18 [населено място], 02.02. 2016 г. Върховният касационен съд на РБ, ГК, Трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 250 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Димитрова, подадена чрез адвокат С. С. срещу въззивно решение № 399 от 15.10.2014 г. по гр.д.№ 540/2014 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е отменено решението на Районен съд, [населено място] в частта относно определения режим на осъществяване лични отношения между бащата Д. Л. Л. и детето Г. Димитрова Л., родено на 26.08.2012 г. и е определен следният режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване в дома на бащата в съботната нощ, както и от 10.00 часа до 18.00 часа в по два от празничните дни- К. и В. и два пъти по десет дни с преспиване през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и в друго подходящо според режима на отглеждане на детето време, след предварителна уговорка между родителите, като бащата ще взема детето от дома му в [населено място], общ. С. и ще го връща на същия адрес след изтичане на определеното време; в частта с която е потвърдено решение № 50 от 7.04.2014 г. по гр.д. № 467/2013 г. на Районен съд, [населено място] относно определения размер на месечна издръжка, която бащата Д. Л. Л. ще заплаща на детето Г. Димитрова Л.. В касационната жалба се поддържа, че са допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. Л. Л. изразява становище, че режима на лични контакти следва да се запази с възможност детето да преспива при него. С определение № 992 от 30.10.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителки права. С постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителките права и определяне на личните отношения между децата и родителите. Според посочената съдебна практика, като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични отношения между родителите и децата трябва така да бъдат определени, че да се създава нормална обстанока за поддържане на тези отношения, без да се кумулира допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите. Определяне на мерките относно личните отношения между родителите и децата има правно действие главно по отношение на родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Контактите между този родител и децата и тяхната продължителност следва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на конкретния случай. В решението си съдът следва да определи тези мерки точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата. В този смисъл е и постановената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика- решение № 35 от 12.03.2015 г. по гр.д. № 3585/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна по следните съображения: С обжалваното решение при определяне мерките на лични отношения между бащата и детето въззивният съд е приел, че детето е в ниска възраст- две години, че от раждането си и до постановяване на решението то живее с майка си, че след фактическата раздяла за един продължителен период от време бащата не е осъществявал редовни контакти с детето, че родителите живеят в различни населени места, че е необходим период на адаптация. Приел е, че режимът следва да бъде определен в интерес на детето, като се ограничи до първата и третата събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване в дома на бащата в съботната нощ, както и от 10.00 часа до 18.00 часа в по два от празничните дни- К. и В. и два пъти по десет дни с преспиване през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и в друго, подходящо според режима на отглеждане на детето време, след предварителна уговорка между родителите, като бащата взема детето от дома му в [населено място], общ. С. и го връща на същия адрес след изтичане на определеното време. При дадения отговор на поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната част, в която е допуснато касационно обжалване е неправилно. Съдът е обсъдил установените по делото обстоятелства, изложил е съображения относно критериите при определяне на мерките за лични отношения, но тези мерки не са ясно и точно определени, и това не е в интерес на детето. Естествена потребност е детето да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на конкретния случай. При преценката за ефикасността на режима, предвид интереса на детето, конкретният режим на лични контакти между бащата и детето трябва да е съобразен с обстоятелството, че те живеят в различни населени места в страната, които са доста отдалечени, както и че детето сега е на три години и пет месеца. Общуването на бащата с детето трябва да бъде съобразено с това, че той живее в [населено място], обл. П., а детето заедно с майка си в [населено място], общ. С.. В случая определения от въззивният съд месечен режим не е в интерес на последното. Подходящият режим на лични отношения и при спазване разпоредбата на чл.59, ал.8, т.2 СК, който трябва да се определи е режим на лични отношения, който да дава право на бащата да вижда и взема детето от неговото местоживеене в [населено място] всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с право на преспиване и да го връща при майката, както и двадесет дни през лятото, с право на преспиване, което време да не съвпада с годишния платен отпуск на майката. Ще следва да се определи право на бащата на всяка четна година да взема детето по време на коледните празници, а на всяка нечетна година да взема детето по време на великденските празници и да го връща на майката. Според настоящият състав на съда този режим е в интерес на детето и ще осигури на бащата нормални контакти с последното. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 399 от 15.10.2014 г. по гр.д.№ 540/2014 г. на Софийски окръжен съд в частта на определените мерки за лични отношения. ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между детето Г. Димитрова Л., [дата на раждане] и неговия баща Д. Л. Л. с право на бащата да вижда и взема детето от неговото местоживеене [населено място], общ. С. всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с право на преспиване и да го връща на майката В. К. Димитрова, както и двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката. ОПРЕДЕЛЯ право на бащата Д. Л. Л. на всяка четна година да взема детето за коледните празници, а на всяка нечетна година да взема детето за великденските празници и да го връща на майката В. К. Димитрова. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: