Ключови фрази
присъединяване на кредитори в изпълнителното производство * публична продан * постановление за възлагане * допустимост на иск * активна процесуална легитимация


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 18.12. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 295/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена Н. И. А. от [населено място] срещу определението от 18.04.2012 г. по ч. гр. д. № 935/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което са потвърдени определение № 872 от 25.11.2011 г. и определение № 954 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 530/2011 г. на Врачанския окръжен съд за прекратяване на производството по предявен иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК и за присъждане на разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество частната жалба е неоснователна.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
Касаторът Н. А. е предявил иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК за недействителност на публичната продан на недвижим имот, извършена по изп. д. № 5/2009 г. на ЧСИ М. Н. и за отмяна на постановлението за възлагане от 19.10.2009 г. по причина, че обявеният за купувач - ответник по иска, не е внесъл цената.
Данните по делото сочат, че ищецът има вземане срещу длъжниците по изпълнителното дело, обезпечено с учредена на 01.04.2009 г. ипотека върху недвижим имот, върху който преди това - на 12.09.2008 г., по изп. д. № 90/2008 г. /преобразувано в изп. д. № 5/2009 г./ е вписана възбрана в полза на взискателя [фирма] - ответник по делото.
С постановление от 19.10.2009 г., вписано на 01.04.2010 г., имотът е възложен на ответника по иска [фирма], а с постановление от 05.01.2010 г., вписано на 13.01.2010 г., по изп. д. № 482/2009 г. на ЧСИ Г. Б. е възложен на ищеца Н. А..
Молбата на ищеца за присъединяване като кредитор по изп. д. № 5/2009 г. е от 05.11.2009 г.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което искът е приет за недопустим, въззивният съд приел, че ищецът се е присъединил като взискател въз основа на молба след приключване на публичната продан и е придобил качеството взискател от този момент. Затова и не разполага с предвидената в чл. 496, ал. 3 ГПК защита да оспори по исков ред действителността на продажбата поради невнасяне на цената и предявеният иск е недопустим. Договорът за ипотека представлява според въззивния съд сделка на разпореждане в смисъла по ТР № 91/1974 г., като в случая ипотеката е вписана на 01.04.2009 г., след извършеното на 12.09.2008 г. вписване на възбрана върху имота в полза на взискателя по изпълнителното дело и ответник по иска [фирма]. По силата на чл. 453, т. 1 и чл. 452, ал. 2 ГПК тя е непротивопоставима на ответника и не го легитимира като присъединен по право кредитор от категорията на посочените в чл. 459, ал. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:
1. Ограничен ли е кръгът на лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да водят иск по чл. 496, ал. 3 ГПК, само до участниците в изпълнителното производство;
2. Разполага ли едно лице, което не е конституирано като страна в изпълнителния процес, с активна процесуална легитимация да води иск по чл. 496, ал. 3 ГПК, ако има правен интерес, доколкото съответното постановление за възлагане на недвижим имот засяга правата му върху същия имот;
3. Разполага ли едно лице, което не е конституирано като страна в изпълнителния процес, с активна процесуална легитимация да води иск по чл. 496, ал. 3 ГПК, ако е придобило собствеността върху същия имот по силата на постановление за възлагане, издадено от друг съдебен изпълнител по друго изпълнително дело и вписано в имотния регистър преди оспорваното такова по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК;
4. Ако едно лице би следвало да е конституирано от съдебния изпълнител като присъединен по право взискател в хипотезите на чл. 458 и чл. 459, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, но съдебният изпълнител не е издал изрично постановление за такова конституиране, то това лице би ли могло по силата на нормата на чл. 459, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК да се приеме за страна в изпълнителния процес и на тази основа - за активно легитимиран да води иск по чл. 496, ал. 3 ГПК;
5. Ако ипотеката е вписана след възбраната върху имота, то следва ли тази ипотека да се смята за действие на разпореждане с имота по смисъла на чл. 452, ал. 2 ГПК и ако отговорът на този въпрос е положителен, то може ли съдът да се произнася инцидентно по въпроса дали в тази хипотеза ипотеката е недействителна по отношение на взискателя, без да има предявен от него насрещен иск в тази насока по делото; допустимо ли е такова произнасяне да се прави за пръв път от въззивната инстанция с определение потвърждаващо прекратително такова на първоинстанционния съд;
6. При отсъствието на изрична и препращаща норма в ГПК относно допълване на определения, допустимо ли е издаване на определение за допълване на определение в частта за разноските.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определение № 472 от 30.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2228/2008 г. на ВКС, V-то г. о., на което се позовава ответникът по касация, няма предвид случай, аналогичен на сега разглеждания. То е постановено по иск на лице, което не е участник в изпълнителния процес, нито участник в публичната продан на недвижим имот, който според твърденията на ищцата е нейна собственост, а не собственост на длъжника по изпълнението. Прието е, че ищцата, освен че не поддържа наличие на основанията по чл. 496, ал. 3 ГПК, и не притежава качеството на надлежна страна по отношение на тези основания.
Повдигнатите в изложението правни въпроси от № 1 до № 4 са обусловили решаващата преценка на въззивния съд по спорния предмет в обжалваното определение за допустимостта на предявения иск, а разглеждането им се следва с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Затова касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По така поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира следното:
Присъединяването на кредитори като институт на изпълнителния процес за изпълнение на парични притезания бива два вида: по искане на кредитор /чл. 456 ГПК/ въз основа на молба, придружена с изпълнителен лист /или удостоверение, че листът е приложен към друго изпълнително дело/, и по право, в който случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение. Такива кредитори са държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания - чл. 458 ГПК; кредиторите, чиито вземания са обезпечени чрез налагане на запор или възбрана върху предмета на изпълнението, започната от друг кредитор - чл. 459, ал. 1 ГПК, както и ипотекарният и заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато изпълнението се насочва върху ипотекирания имот или заложената вещ - чл. 459, ал. 2 ГПК.
Последиците от присъединяването се изразяват в това, че присъединеният кредитор става страна в изпълнителния процес и има съгласно чл. 457, ал. 1 ГПК същите права, както и първоначалният взискател, като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и него.
С присъединяването на кредитор възниква задължение за съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпленията по делото съобразно реда на чл. 460 ГПК, като най-напред отдели суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Присъединяването по искане на кредитор може да се извърши съгласно чл. 456, ал. 1 ГПК през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено. На имащия качеството на присъединен по право кредитор съдебният изпълнител е длъжен служебно да осигури възможност за участие в делото. За ипотекарния кредитор това е предвидено в чл. 501, ал. 1 ГПК: при продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта. Ето защо придобиването на качеството присъединен по право кредитор не е в зависимост от наличието или липсата на постановление на съдебния изпълнител за конституирането на дадено лице като присъединен взискател, а от това дали то отговаря на предвидените в процесуалния закон изисквания за присъединяването.
От изложеното следва, че до момента, до който разпределението не е изготвено, лицето, което претендира да има качеството кредитор на същия длъжник, срещу когото е образувано изпълнителното производство, може да се присъедини като взискател и да се ползва от същите права, както и първоначалният взискател. С други думи, то придобива качеството страна в изпълнителния процеса, и следователно разполага с легитимация да води иск по чл. 496, ал. 3 ГПК.
Поставеният от касатора пети въпрос за действието на ипотеката, вписана след вписването на възбраната, не е в зависимост от определянето или не на ипотеката като действие на разпореждане с имота, нито от това дали е предявен насрещен иск за недействителност на ипотеката, обуславящ допустимост на произнасянето от съда. Непротивопоставимостта на по-късно вписаните актове е предмет на изрична уредба - чл. 453 ГПК, и следва по силата на закона, а в разглеждания случай ответникът по иска е и въвел такова възражение в отговора по чл. 131 ГПК. Следователно разглежданият въпрос не е обуславящ изхода на спора за допустимост на иска по чл. 496, ал. 3 ГПК и затова по отношение на същия не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По частната касационна жалба: същата е основателна, тъй като съдът в двете инстанции неправилно е отрекъл допустимостта на иска, с който извършената публична продан на недвижим имот е оспорена поради невнасяне на цената. Обжалваното определение следва да се отмени, а делото - да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.
Разрешението на поставения в изложението шести въпрос за присъждането на разноски е в зависимост от изхода на спора за допустимостта на предявения иск. Тъй като определението, с което искът е приет за недопустим, ще бъде отменено, то на отмяна подлежи и определението, с което в полза на ответника по иска са присъдени разноски за водене на делото в първата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 18.04.2012 г. по ч. гр. д. № 935/2012 г. на Софийския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определението от 18.04.2012 г. по ч. гр. д. № 935/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което са потвърдени определение № 872 от 25.11.2011 г. и определение № 954 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 530/2011 г. на Врачанския окръжен съд за прекратяване на производството по предявен иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК и за присъждане на разноски.
ВРЪЩА делото на Врачанския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба, подадена от Н. И. А. от [населено място] срещу [фирма] [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: