1 Р Е Ш Е Н И Е № 237 гр.София, 19 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Пламен Петков при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Явор Гебов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 551/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на административния ръководител на Софийската градска прокуратура, на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда от 21 януари 2011 година на Софийския районен съд, НО, 96-ти състав, постановена по нчхд № 14232/2009 година и потвърдена с решение № 695 от 06 юли 2011 година на Софийски градски съд, НО, 9-ти въззивен състав, по внчхд № 2069/2011 година. В искането се твърди, че в хода на образувано впоследствие по жалба на частната тъжителка М. К. досъдебно производство, касаещо същия инцидент, чрез извършване на медицинско изследване и депозиране на заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, е разкрито ново обстоятелство, което не е било известно на съда, постановил присъдата, и което има съществено значение за делото. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, с указания за прекратяване на съдебното производство по делото и изпращането му на СГП с оглед реализиране на наказателна отговорност на осъдения И. за престъпление от общ характер. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на градския прокурор за възобновяване на делото при изложените в него съображения. Осъденият Ж. Д. И. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адв. М. Т. от Софийската адвокатска колегия, който изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Частната тъжителка М. С. К. също не участва лично в заседанието пред ВКС и не се представлява. Не е изразила писмено становище по искането на градския прокурор за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, намира за установено следното: С атакуваната по реда на възобновяване на наказателните дела присъда (очевидно неправилно отразена в искането като необжалвана и влязла в законна сила на 06. 02. 2011 година, при игнориране на цялото въззивно производство по внчхд № 2069/2011 година по описа на СГС) първоинстанционният съд е признал Ж. Д. И. за виновен в това, че на 22. 11. 2009 година, в [населено място], е нанесъл удар с автомобила си в областта на подбедриците, удар с ръка в областта на главата и с камъни по краката на М. С. К., с което й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 78а от НК във вр. чл. 2, ал. 2 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в полза на държавата в размер на 700 (седемстотин) лева. Присъдил е съответната държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. В производство, инициирано по жалби на частната тъжителка К. и на подсъдимия И., е извършена въззивна проверка и присъдата е потвърдена изцяло с посоченото решение от 06. 07. 2011 година. В искането на градския прокурор за отмяна на присъдата по реда на възобновяване на наказателните дела се твърди, че в хода на образуваното с постановление от 24. 06. 2011 година, по жалба на частната тъжителка К. и касаещо същия инцидент от 22. 11. 2009 година, досъдебно производство, е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза (д-р Г., д-р П. и д-р К.), която е изготвила заключение № П-309/2011 година и според това заключение е налице ново травматично усложнение по отношение на частната тъжителка, изразяващо се в частично разкъсване на сухожилие, което усложнение реализира критериите на медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота” и съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Твърди се също, че „заключението на вещите лица и събраните при разследването доказателства (не е посочено кои) дават основание за категоричен извод, че травмата, съставляваща средна телесна повреда, е получена при падане върху изпънатата дясна ръка, в резултат на умишлено въздействие (блъскане) от страна на И..”. Това именно обстоятелство – че е налице средна телесна повреда, не е било известно на състава на СРС при разглеждане на делото и постановяване на присъдата по нчхд № 14232/2009 година. То е разкрито в рамките на проведено разследване по ЗМ № 2177/2011 година по описа на 06 РУП – СДВР. Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, считано от разкриване на новото обстоятелство – изготвяне на тройната СМЕ по писмени данни, № П-309/2011 година, която е без дата, но във всички случаи е изготвена след датата 22. 08. 2011 година, от която дата е постановлението за назначаването й. Поради това, няма основание да не се приеме заявената в искането дата 04. 10. 2011 година като такава на представяне на експертизата пред разследващите органи. Разгледано по същество, искането за възобновяване на делото е неоснователно. Основанието за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК не е налице. Като източник на новоразкритото обстоятелство по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, в искането на градския прокурор са посочени констатациите и изводите на тройната СМЕ. Така ангажираното фактическо основание за отмяна обаче не държи сметка за естеството на експертизата в наказателния процес и за данните по делото. Известно е, че експертното изследване не е източник на доказателствени факти – то не е доказателство или доказателствено средство, а основан на специални научни знания извод за неизвестни факти на базата на известни такива, който само подпомага съответния орган (съд, разследващ орган, прокурор) да разкрие обективната истина по делото. Съдържащите се в него оценки се отнасят винаги само до фактически, но не и до правни въпроси и никога нямат обвързващ характер. Известно е също така, че фактическата рамка на наказателното преследване срещу подсъдимия в производството от частен характер, което се образува и развива по тъжба на пострадалия, се очертава от последния в подадената от него тъжба. Тя следва да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението (чл. 81, ал. 1 от НПК), формулирайки обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Така се гарантира осъществяване на правото на защита на подсъдимия и това именно е същността на изискванията към формата и съдържанието на тъжбата. В конкретния случай те са изпълнени и не пораждат никакво съмнение за кръга обстоятелства, подлежащи на доказване, съгл. чл. 102 от НПК. Очертавайки фактическата рамка на обвинението срещу подсъдимия И., тъжителката К. е отразила следните обстоятелства: „...почувствах удар по прасците и политнах напред, но не паднах....започна да ме блъска силно, посегна с лявата си ръка към главата ми...той все пак ме удари и почувствах болка по врата и лицето...”. Обстоятелство за „...падане върху изпъната дясна ръка...” (СМЕ, л. 10) не само не е заявено от тъжителката при формулиране на обвинението, но и не е установено в хода на задълбоченото и прецизно съдебно следствие, проведено по делото. За първи път в подадената до СРП жалба от 22. 02. 2011 година (приложена в проведеното досъдебно производство), повече от година след инкриминирания инцидент, тъжителката за първи път е съобщила: „...не успях да предотвратя падането си на земята.”. На базата на заявеното от тъжителката и на представена от нея медицинска документация, касаеща историята на травмата й, получена на 06. 10. 2009 година при падане по време на спортна ски-тренировка, СМЕ е направила анализа и извела заключението си за механизма на получаване на травматичното усложнение и неговата медико-биологична характеристика като „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота”. Подробно е обсъдено и проследено развитието на травматичното усложнение, вкл. и по време на Зимните олимпийски игри в К. през м. февруари 2010 година. Соченото като новооткрито обстоятелство – „...травматично усложнение, изразяващо се в частично разкъсване на сухожилието...”, действително не е било известно на съда при постановяване на присъдата. Няма как да е било известно, защото е изцяло извън предмета на доказване по делото, очертан като инкриминирана фактология от самата тъжителка в подадената от нея тъжба. Настъпването на усложнения вследствие извършено физическо посегателство е възможно и то подлежи на изследване в наказателното производство, но само и доколкото е в пряка и непосредствена причинна връзка с инкриминираните факти и произтича от това посегателство, какъвто очевидно не е настоящият случай. Никакви доказателствени източници при проведеното разследване не установяват осъществяване на действия от страна на подсъдимия, сочещи на наличие на такава връзка. Заявеното в искането причиняване на „...средна телесна повреда, получена при падане върху изпънатата дясна ръка, в резултат на умишлено въздействие (блъскане) от страна на И..”, е твърдение на тъжителката К. и извод на експертите, които от резултата (травматично усложнение) са извели факта (блъскане от страна на И.), а не обратното, което е неприемливо. Освен това, тази тяхна констатация не може и не следва да бъде обсъждана вън от общия контекст и смисъл на експертното изследване и заключение, както това е направено. Експертите подробно са проследили първопричината за травматичното увреждане (падане на дясното рамо при ски-тренировка на 06. 10. 2009 година), установеното счупване на раменната кост, последвалото обездвижване на ръката за четири седмици, проведените физиотерапевтични процедури до 21. 11. 2009 година, направеният Я. по време на участието на тъжителката в зимната олимпиада в К. през м. февруари 2010 година и установеното с него частично разкъсване на мускул в областта на раменната става, проведената на 15. 05. 2010 година оперативна интервенция и пр. Всички тези обстоятелства обаче са извън предмета на доказване по настоящето наказателно производство, защото не произтичат от инкриминиран в него факт, свързан с поведение на подсъдимия И.. И не на последно място следва да се отбележи, че изводите за осъществяване във всеки конкретен случай на обективните и субективни признаци от състава на дадено престъпление, е дейност на правораздавателните органи по оценка на доказателствата и приложение на закона, а не експертна дейност. Със средствата на науката не би могло да се установява извършването на престъпление. При изложените съображения направеното искане за възобновяване на делото се преценява като неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на административния ръководител на Софийската градска прокуратура за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда от 21 януари 2011 година на Софийския районен съд, НО, 96-ти състав, постановена по нчхд № 14232/2009 година и потвърдена с решение № 695 от 06 юли 2011 година на Софийски градски съд, НО, 9-ти въззивен състав, по внчхд № 2069/2011 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.