1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр.София, 10.05.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 46 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.10.2015г. по гр.д.№151/2015г. на ОС Кърджали, с което е уважен иск с правно основание чл.422 ГПК и е отхвърлен насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД.
С определение от 22.01.2016г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта му, с която е отхвърлен насрещен иск,по въпроса има ли силата на закон по смисъла на чл.20, ал.1 ЗЗД договор за възлагане управление на дружество и следва ли да бъде изпълняван точно съобразно чл.63 ЗЗД.
Жалбоподателят- Л. Л. А., чрез процесуалния си представител в жалбата поддържа, че обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен насрещния му иск е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде уважен същия.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител в отговор на касационната жалба поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е признал за установено по отношение на Л. А., че дължи на /фирма/, сумата в общ размер на 8177,19 лв., от която неотчетен и невъзстановен на дружеството служебен аванс в размер на 6802 лв., получен от касата на дружеството на 29.06.2012г. с РКО № 178/29.06.2012 г. и неотчетена и невъзстановена сума за закупуване на служебен таблет в размер на 359 лв., получена от касата на дружеството на 10.05.2012 г. с РКО № 97/10.05.2012 г., ведно със законната лихва в размер на 1016.19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 6802 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 16.12.2013 г., както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в Районен съд Кърджали- 20.12.2013 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1981/2013 г. Със същото решение е отхвърлен предявения от Л. А. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 10925,41 лв., от която 9243.52 лв. обезщетение, в размер на 1802 лв. за неползван платен годишен отпуск в размер на 32 календарни дни и обезщетение в размер на 7440 лв. за неспазен срок на предизвестието в размер на месечното възнаграждение за срок от 6 календарни месеца, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата от 9243.52 лв., за периода от 03.07.2012 г. до 14.04.2014 г. в размер на 1681.89 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 9243.52 лв., считано от датата на предявяването на насрещния иск- 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Установено е по делото, че с Договор № 6334-02 от 06.04.2010 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с общинско имущество с едностепенна система на управление /фирма/ , кметът на община Кърджали възложил на основание чл. 244, ал. 4 ТЗ и чл. 2, ал.1, т. 4 от Наредбата за упражняване правата на собственост на община Кърджали върху общинската част от капитала на търговските дружества, граждански дружества и сдружения с нестопанска цел, на Съвет на директорите, съставен от В. К., Е. М. и Л. А.- ответника по първоначалния иск, управлението и представителството на ЕАД с общинско имущество за срок от три години, считано от датата на вписване в Търговския регистър.
Установено е също така, че на 11.11.2010 г. между председателя на С. на директорите В. К., в качеството му на възложител и ответника по иска Л. А., като Изпълнителен директор, на основание чл. 244, ал. 7 ТЗ, бил сключен Договор за управление на дружеството с общинско имущество за срок от 3 години, като според чл. 3, т. 4 изпълнителният директор имал право на 32 платени неприсъствени дни за една календарна година, извън празниците и почивните дни, а съгласно чл. 10 възнаграждението му се определяло съобразно Наредбата за упражняване правата на собственост на Община К. върху общинската част от капитала на търговските дружества, граждански дружества и сдружения с нестопанска цел. Договорено било в чл. 19, т. 3 прекратяване на договора по искане на органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала, с предизвестие от 6 месеца, а съгласно чл. 20 собственикът на капитала можел да прекрати договора преди изтичане на срока, едностранно без предизвестие при нарушение на закона, извършено при или по повод изпълнението на задълженията по договора или нарушение на Наредбата, при виновно неизпълнение на изпълнителния директор на поставените му от възложителя писмено задачи, заповеди и решения във връзка с изпълнението на бизнес програмата и при извършване на престъпление, установено с влязла в сила присъда. Установено е, че съгласно чл. 22 всяка от страните, която има право да прекрати договора с предизвестие, може да го прекрати и преди изтичане на предизвестието, като заплати на другата страна обезщетение в размер на определеното месечно възнаграждение на изпълнителния директор за неспазения срок на предизвестието.
Прието е за установено, че с протоколно решение № 160/30.05.2012г. на Общински съвет Кърджали е освободен С. на директорите на в състав В.К., Е.М. и Л. А.- ответник по първоначалния иск, и бил избран нов Съвет на директорите за срок от 3 години, считано от датата на вписване в търговски регистър. С акт за прекратяване от 29.06.2012г. е прекратен договора на Л. А. като изпълнителен директор на дружеството без предизвестие.
Съдът е приел, че при тези данни са налице елементите на сложния фактически състав на чл. 240, ал. 3 ТЗ и жалбоподателят е причинил вреда на дружеството във връзка с получения служебен аванс от 6802 лв- без да е посочено основанието за това, както и от неотчетена и невъзстановена сума за закупуване на служебен таблет в размер на 359 лв., получена от касата на дружеството на 10.05.2012 г. с РКО № 97/10.05.2012г. С оглед извода за основателност на установителния иск съдът е приел, че е основателен и акцесорния иск за обезщетение за забава на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, за периода от 01.07.2012 г. до 16.12.2013 г. до размера на сумата 1016.19 лв.
Съдът е приел за неоснователен иска за заплащане на обезщетение в размер на 7440 лв. за неспазен срок на предизвестие и го е отхвърлил. Приел е, че относно иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 32 календарни дни от приетото по делото заключение на съдебно- счетоводна експертиза е установено, че полагащото се обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 32 дни е било начислено и заплатено на Л. А. в размер на 1325,72 лв., поради което и този иск следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главното вземане е счел, че неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1681.89 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 9243.52 лв., считано от датата на предявяването на насрещния иск- 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение, в частта му, с която е отхвърлен насрещен иск за сумата 7440 лв. , обезщетение за неспазен срок на предизвестие, по въпроса има ли силата на закон по смисъла на чл.20, ал.1 ЗЗД договор за възлагане управление на дружество и следва ли да бъде изпълняван точно съобразно чл.63 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е дал отговор на така поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Същата е намерила израз в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 28.04.2010г. по т.д.№431/2009г., І т.о. на ВКС, като се приема че договорите за управление съдържат елементите на договор за поръчка и по принцип са възмездни, а органът, който е избрал лицето за член или му е възложил управлението определя неговото възнаграждение, но няма пречка договорът да бъде и безвъзмезден. Посочва се, че на страните е предоставена пълната свобода при определянето на съдържанието на договора, като единственото ограничение е свързано с императивните разпоредби на закона и за отношенията между дружество и изпълнителния директор са меродавни освен избора, и клаузите на договора за управление.
В конкретния случай е установено, че на 11.11.2010г. между председателя на С. на директорите В. К., в качеството му на възложител и ответника по иска Л. А., като Изпълнителен директор, на основание чл. 244, ал. 7 ТЗ, бил сключен Договор за управление на дружеството с общинско имущество за срок от 3 години, като според чл. 3, т. 4 изпълнителният директор имал право на 32 платени неприсъствени дни за една календарна година, извън празниците и почивните дни, а съгласно чл. 10 възнаграждението му се определяло съобразно Наредбата за упражняване правата на собственост на [община] върху общинската част от капитала на търговските дружества, граждански дружества и сдружения с нестопанска цел. Договорено било в чл. 19, т. 3 прекратяване на договора по искане на органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала, с предизвестие от 6 месеца, а съгласно чл. 20 собственикът на капитала можел да прекрати договора преди изтичане на срока, едностранно без предизвестие при нарушение на закона, извършено при или по повод изпълнението на задълженията по договора или нарушение на Наредбата, при виновно неизпълнение на изпълнителния директор на поставените му от възложителя писмено задачи, заповеди и решения във връзка с изпълнението на бизнес програмата и при извършване на престъпление, установено с влязла в сила присъда. Установено е, че съгласно чл. 22 всяка от страните, която има право да прекрати договора с предизвестие, може да го прекрати и преди изтичане на предизвестието, като заплати на другата страна обезщетение в размер на определеното месечно възнаграждение на изпълнителния директор за неспазения срок на предизвестието. Този договор е породил своето действие, тъй като с него може да бъдат уредени поемането на задължение за постигане на определен стопански резултат, възнаграждението на управителя и други детайли на отношенията им, но без да се засяга установеното в закона съдържание на договора, нито решение на едноличния собственик.
В случая дори да се приеме , че е налице хипотеза на оттегляне на поръчката от доверителя, се дължи заплащане на договорените суми, отчитайки изискването за дължимост на уговореното възнаграждение и при законова хипотеза на чл.288 ЗЗД, тъй като не става дума за свобода на договаряне, а за законово регламентирани отношения по договор за възлагане на управлението на търговското дружество, основаващи се на равнопоставеност на страните. С нея законодателят е въвел задължение за доверителя и при оттегляне на поръчката да заплати на довереника направените до момента разходи по изпълнението и, както и договореното възнаграждение за извършената работа. По делото не са налице данни за прекратяване на договора преди изтичане на срока, едностранно без предизвестие, при нарушение на закона, извършено при или по повод изпълнението на задълженията по договора, при виновно неизпълнение на изпълнителния директор на поставените му от възложителя писмено задачи, заповеди и решения във връзка с изпълнението на бизнес програмата и при извършване на престъпление, установено с влязла в сила присъда. разваляне на договора. Обезщетение, съизмеримо с възнаграждението се дължи, тъй като при оттеглянето не сме изправени пред хипотезата на неизпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗЗД, както бе посочено по-горе.
Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлен предявения от Лютви А. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7440 лв. за неспазен срок на предизвестие в размер на месечното възнаграждение за срок от 6 календарни месеца, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата, за периода от 03.07.2012 г. до 14.04.2014 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяването на насрещния иск- 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора като уважи предявения иск за сумата 5220 лева / видно от заключение на съдебно счетоводна експертиза от 24.02.2015г. уговореното месечно възнаграждение е 870 лева/. Искът следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до 7440 лева. С оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД не следва да се присъждат лихви за забава за времето от 03.07.2012 г. до 14.04.2014 г., тъй като длъжникът- ответникът по жалба, не е бил поканен да плати, а ролята на такава покана играе едва предявяването на насрещтия иск, поради което следва да се присъди законната лихва, считано от 14.04.2014г. до окончаталенто заплащане на главницата.
В останалата си част решение е влязло в сила поради недопускане на касационното обжалване.
На жалбоподателя не следва да бъдет присъждани разноски, тъй като не такива не са поискани, а не е представен и списък на същите съобразно разпоредбата на чл.80 ГПК.
Предвид изложените съображения , съдът
Р Е Ш И :
О т м е н я решение от 05.10.2015г. по гр.д.№151/2015г. на ОС Кърджали в частта му, с която е отхвърлен предявения от Л. А. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7440 лв., обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на месечното възнаграждение за срок от 6 календарни месеца, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата, за периода от 03.07.2012 г. до 14.04.2014 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на насрещния иск- 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо него постановява:
Осъжда – [фирма] да заплати на Л. Л. А. сумата 5220 лева, обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва, считано от от 14.04.2014г. до окончаталенто заплащане на главницата.
отхвърля предявения от Л. А. насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за разликата над 5220 лева до сумата 7440 лв., обезщетение за неспазен срок на предизвестие , както с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата за времето от 03.07.2012г. до 14.04.2014г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |