Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 411                                        София, 03 ноември  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев                                                                                 Фиданка Пенева   при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Колова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 433/2009 г.   Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Н от САК, като служебно назначен з. на подсъдимия Т жалба на адвокат Н от САК, като служебен з. на подсъдимия Х, срещу нова присъда № 35/28.05.2009 година, постановена от Софийски апелативен съд по в н о х д № 305/2009 година, по описа на същия съд. В жалбата на първия са въведени две касационни основания по - чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК. По първото основание се оспорва авторството, а по второто се твърди, че новата присъда е изградена само на базата на предположения и анализ на косвени доказателства. Част от аргументите представляват препратки към мотивите на първоинстанционната оправдателна присъда, за недоказаност на обвинението. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В жалбата на втория подсъдим са въведени всички касационни основания, като по това за допуснато нарушение на закона конкретни възражения не са направени. По второто основание – допуснати съществени процесуални нарушения, твърденията могат да се обобщят като такива за опорочаване на принципа за вземане на решение по вътрешно убеждение – чл. 14 ал. 1 НПК, защото в основата на осъждането са сложени доказателства, които не са събрани по реда на НПК или в нарушение на същия - при извършването на огледа на местопрестъплението и изземването веществените доказателства не са спазени изискванията на закона /без конкретно позоваване на текстове/; в нарушение на принципа за обективност са надценени свидетелските показания дадени от пострадалия от престъплението, както и тези на св. Р, който като полицейски служител е бил заинтересован от изхода на делото; възразява се срещу логическите изводи на съдебния състав на базата на косвени доказателства и житейска достоверност. По третото касационно основание за явна несправедливост на наказанието, въведено алтернативно, ако не се приемат възраженията по посоченото по-горе, се иска изменение на присъдата, чрез намаляване размера на наложеното наказание. Новата присъда се обжалва и в гражданско-осъдителната й част, с искане за намаляване размера на присъденото обезщетение. В съдебното заседание пред третата инстанция, подсъдимият С се явява лично и с адвокат Н. Защитата поддържа касационната жалба изцяло по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която развива доводи аналогични на посочените в касационната жалба на втория подсъдим и описани по-горе, по второто касационно основание – допуснати съществени процесуални нарушения. Вторият подсъдим Р. , редовно призован, не се явява и се представлява от адв. Ц от САК, която устно и в писмени бележки преповтаря съображенията и исканията за отмяна новата присъда изложени в касационната жалба, респ. изменяването й. Гражданският ищец изразява становище да се остави в сила обжалваната присъда. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на новата присъда в сила, тъй като намира, че авторството безспорно е доказано, законът е приложен правилно и не е налице явна несправедливост на наказанията. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваният съден акт е отменена присъда № 72/26.02.2009 година по н о х д № 540/2007 г. на СГС, 22-ри състав и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимите Т. С. и Х. Р. са признати за виновни в това, че на 22.01.2005 година в гр. С., в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи, на обща стойност 2 611,80 лева от владението на П. Г. , с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила /причинена средна телесна повреда/, а деянието по отношение на първия подсъдим е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 29 ал. 1, б. „а” НК, за подсъдимия Т. С. и по чл. 199 ал. 1, т. 3 пр. 2, вр. чл. 198 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК, за подсъдимия Х. Рафиев. На двамата подсъдими е наложено наказание от по десет години лишаване от свобода, при усилено строг режим, за първия подсъдим и строг режим за втория подсъдим. Двамата са оправдани по обвинението да са извършили отнемането придружавайки го с опит за убийство – чл. 199 ал. 2, т. 2 пр. 2 НК. Зачетено е времето за предварително задържане по отношение на първия подсъдим. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. Двамата са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец П. Г. сумата от 10 000 лева, за претърпени неимуществени вреди и сумата от 2 611,80 лв, като обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва за двете суми от деня на причиняването на увреждането, 22.01.2005 г., до окончателното им изплащане. Осъдени са да заплатят направените по делото разноски, както и съответната държавна такса. Жалбите на двамата подсъдими са неоснователни. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения довели до неправилно приложение на закона: При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания на чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимите в съучастие, като съизвършители са осъществили от обективна и субективна с. състава на престъплението грабеж, с посочените специфични квалифициращи обстоятелства, е законосъобразен. Законосъобразността на новата присъда се оспорва от гледна точка на това, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил обжалвания съдебен акт, относно авторството или причастността на двамата жалбоподатели по отношение на инкриминараното в обвинителния акт деяние. Според настоящия състав, в съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК решението за доказаност на обвинението е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на прокурора и частния обвинител са се свеждали до необоснованост на фактическите положения, приети от първата инстанция и допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила при оценяване на доказателствените материали. Именно във връзка с отговорите на възраженията на обвинението и служебната проверка, която обхваща изцяло правилността на присъдата на първата инстанция, извършена от въззивния съд, последният е достигнал до противоположни правни изводи, относно авторството и вината на подсъдимите. Изводите за виновността на подсъдимите в осъществяване от обективна и субективно с. състава на посоченото престъпление, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Съдът е отделил специално внимание при обсъждане на извънсъдебните самопризнания на подсъдимите, като ги свързал с показанията на св. Р с други предимно веществени доказателства и експертизи, както и с обстоятелствата установени от св. А. Тя установява, че същата вечер, когато е станало отнемането на вещите от пострадалия, двамата подсъдими са занесли в дома й сакове с аудиовизуална техника и дрехи. Съдът е констатирал очевидни съвпадения по общите признаци на отнетото от дома на Г. със съдържанието на саковете. Освен това, в съобразителната част на новата присъда е отделено място за подробен анализ на разобличаващите подсъдимия С обстоятелства, свързани с държането, боравенето и разпореждането с мобилния телефон, за който безспорно е установено, че е собственост на пострадалия и в инкриминираната вечер е бил в дома му, където е извършено насилието спрямо него и е станало отнемането на вещите предмет на престъплението грабеж. Верен е изводът на съда, че това е единствената вещ, която е намерена, но тя е тази, която по един безспорен начин е свързана с деянието на С. Той е предал тази вещ на сестра си, тя на дъщеря си и т.н., докато това веществено доказателство е предадено доброволно от св. В на разследващите органи. Верен и съобразен с процесуалните правила е изводът, че няма друга възможна и житейски оправдана хипотеза при която мобилния апарат да попадне в ръцете на подсъдимия С, точно по същото време, по което е извършено посегателството предмет на разследване. Кореспондира с данните по делото и изводът, че първостепенният съд неоснователно е дал вяра на наивните обяснения на този подсъдим за произхода на същата вещ и сложил тази защитна теза в основата на оправдателната присъда. К. втора инстанция по фактите, въззивният съд е проявил процесуална активност и е обсъдил важни доказателства останали извън вниманието на първата инстнция – на л. 69 са изложени съображения, подкрепени от данните по делото, свързани с показанието на св. Р. Последната е разпитана пред съдия на дос.п.во и е дала важни сведения за разпореждането с вещите от с. на подсъдимите, след тяхното отнемане. В заключение по този пункт, от изложеното се налага извода, че въззивният съд е дал убедителен отговор на възраженията на защитата относно авторството и вината на двамата подсъдими. Обсъдени са всички преки и косвени доказателства обективно и в логическа взаимовръзка. От посоченото до тук е видно, че обсъдените от втората инстанция обвинителни доказателства не са възприети превратно, а съобразно действителното им съдържание - от една с. , на основата на прецизен самостоен анализ точно е констатирана липсата на противоречивост, а от друга достоверността им е проверена след обстойно и систематично съпоставяне с останалите /предимно защитни/ доказателства по делото. Ето защо, решението на предишната инстанция, с което е отхвърлена тезата на защитата и на подсъдимите, че деянието не е извършено от тях, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивната нова присъда, с която е отменена оправдателната присъда. По алтернативно въведеното касационно основание за явна несправедливост на наказанието в жалбата на втория подсъдим Х. Р. , изготвена от неговия служебен защитник: Установено е по делото, че този подсъдим е осъждан за такова престъпление /чл. 198 НК/ на четири години лишаване от свобода, ефективно, което е изтърпял на 14.04.1997 г./л. 208,т. 5 от дос.п-во/ и за което не е реабилитиран. С оглед на изложеното и на това, че той е интелектуалният подбудител за извършването на деянието, искането за намаляване на размера на наложеното наказание се явява неоснователно. Поначало за да се породи за касационната инстанция правомощието да измени въззивния акт по това основание, съобразно чл. 348 ал. 5, т. 1 НПК, следва да се установи, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. Поради изложеното, тази предпоставка не е налице и искането за намаляване на размера на наложеното наказание от втория подсъдим и жалбоподател – Р. , се явява неоснователно. Санкцията за извършеното престъпление е справедлива, защото е съобразена с изискванията и критериите по чл. 54 НК и е определена в средния размер на предвиденото наказание, при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Водим от горното и на основание чл.354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 35/28.05.2009 година, постановена от Софийски апелативен съд по в н о х д № 305/2009 година, по описа на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: