Р Е Ш Е Н И Е № 171 гр. София, 18.10.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Петя Шишкова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Софиянски изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 619 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. В. В., чрез защитника, против присъда от 23.04.2018 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 175/2018 г. С жалбата са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Подкрепят се с доводите, повторени и в допълнението, че по делото не били събрани категорични доказателства за участието на подсъдимия в инкриминираната измама; че въззивният съд не изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 14 НПК да изследва обективно, всестранно и пълно доказателствата и да разкрие обективната истина по делото, тъй като не извършил задълбочен, прецизен анализ и оценка на доказателствените матeриали в тяхната съвкупност, анализирал само ползващите обвинението, а игнорирал логичните и последователни обяснения на подсъдимия, които кореспондирали на показанията пред първоинстанционния съд на пострадалата М. Б. П.; че в нарушение на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК не посочил кои факти въз основа на кои доказателства е приел по делото за установени и при противоречия между доказателствата защо кредитира едни и защо отхвърля други; че присъдата почива на отделни факти, от които били направени догадки и предположения; че неправилният анализ на доказателствата довел съда до погрешни правни изводи за извършено от обективна и субективна страна престъпление - не се установило действие или бездействие, насочено към целта на инкриминираното деяние, защото обективно било установено само получаваното на плик от подсъдимия, но нямало доказателства той да е знаел или отваряйки плика, да е проверявал пред пострадалата неговото съдържание, да е споменал името „М.” или името на лицето, което го е изпратило, за да вземе паричните средства; че по делото липсвали преки или система от косвени доказателства за вината на подсъдимия В.. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменение на присъдата и намаляване на наказанието с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК до размер от три месеца лишаване от свобода и отложено изпълнение за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбата по изложените доводи в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че присъдата е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 23.04.2018 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 175/2018 г. е отменена оправдателната присъда от 11.12.2017 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 22240/2016 г. и подсъдимият М. В. В. е признат за виновен в това, на 30.05.2016 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага да е поддържал заблуждение у М. Б. П., като с това е причинил имотна вреда в размер на 2 200 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от четири години на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводите в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се свеждат до оплаквания за необоснованост на приетите за установени факти и обстоятелства по делото, очертаващи конкретните действия на подсъдимия по съзнателно утвърждаване на вече създаденото заблуждение у пострадалата и съответно участието на подсъдимия В. в извършеното престъпление. В усилията си да ги опровергае жалбоподателят оспорва суверенната оценка от съда по същество на показанията на пострадалата П., дадени пред съдия на досъдебното производство и на част от обясненията на подсъдимия В.. Необосноваността не е въведена като касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК и не може да доведе до отмяна на присъдата, която се обжалва. По същата линия се изтъква липсата на задълбочен, прецизен и точен анализ на цялата съвкупност от доказателствени материали, едностранчив подход на съда и неясно предпочитание към обвинителните доказателства за сметка на доказателствата, които оправдавали подсъдимия, както за изопачаване на доказателствата и нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК. Доводите не могат да бъдат възприети. Мотивите позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че при постановяване на новата присъда въззивният съд стриктно е съблюдавал предписаното в разпоредбата на чл. 305 НПК, която очертава изискванията към нейната структура и съдържание. Изложените мотиви предоставят и нужното потвърждение, че вътрешното убеждение на съда по същество е било изградено след обективен, всестранен и пълен анализ и оценка на съвкупния доказателствен материал по делото в съответствие с принципа по чл. 14 НПК. Софийският градски съд надлежно е изпълнил процесуалното си задължение да посочи установените по делото фактически обстоятелства, извършил е собствена аналитична оценка на всички източници на доказателствена информация от значение за изясняване на кръга от правно релевантните факти, прецизно е обсъдил доказателствените материали както поотделно, така и в съвкупност, внимателно е изследвал противоречията между показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия, изтъкнал е ясни, точни и достатъчно изчерпателни съображения кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо намира за недостоверни. Версията на подсъдимия В. за осъществяване на куриерска услуга, застъпена в неговите обяснения, е била отхвърлена като убедително опровергана от оценените за достоверни показания на пострадалата, подкрепени от писмените доказателства по делото. Твърдението в жалбата за извращаване на доказателствата е формулирано по най-общ начин, поради което не може ефективно да бъде проверено. Ето защо Върховният касационен съд не намира допуснато съществено процесуално нарушение, а доколкото не разполага с правомощия да подмени вътрешното убеждение на съда по същество и да приема нови фактически положения, съобразно установените по делото, правната квалификация е законосъобразна. Софийският градски съд е извел съставомерните признаци на престъплението в обективно и субективно отношение. Констатирал е фактическа обвързаност, съгласуваност и координация в действията на подсъдимия и неизвестното по делото лице, сочещи на общност на умисъла на съизвършителите. Конкретният принос на подсъдимия В. в рамките на задружната престъпна дейност правилно е взел предвид при индивидуализиране на наказанието. В този аспект твърдението на жалбоподателя, че присъдата почива на отделно взети, изолирани факти, е напълно неприемливо. Неоснователно се претендира и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Релевантните смекчаващи отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало и добросъвестно процесуално поведение) не са нито многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, за да обуславят законовите предпоставки по чл. 55 НК. Наказанието на подсъдимия В. държи сметка за относителната тежест както на смекчаващите отговорността обстоятелства, така и на отегчаващите, относими към специфични особености на престъплението, в което той е участвал, а те безусловно характеризират в неблагоприятна светлина и дееца. То адекватно отговаря и на личния му дял в непосредственото изпълнение на измамата, съизмерен с този на неговия съучастник. Въззивният съд обаче незаконосъобразно е включил липсата на съжаление и на критичност в категорията на обстоятелствата с отегчаващо значение. Конкретното поведение на подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова липсата на демонстрирано от него разкаяние, съжаление или критичност са факти, които не могат да отегчават наказателноправното му положение. Обратното само би могло да го облекчи. Въпреки че тези обстоятелства не са могли да влияят при определяне на наказанието, в крайна сметка наложеното от Софийския градски съд, индивидуализирано при условията на чл. 54 НК в размер, гравитиращ към предвидения минимум в санкцията на чл. 209, ал. 1 НК, с отложено изпълнение за подходящия срок от четири години, не разкрива белези на явна несправедливост. Жалбата на подсъдимия е изцяло неоснователна, поради което присъдата на въззивния съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 23.04.2018 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 175/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: