Р Е Ш Е Н И Е № 96/14 София, 25.02.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1005 по описа за 2013г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационните жалби на [фирма] П. и на [фирма] срещу решението на Пловдивския апелативен съд /П./ от 21.VІ.2012г. по в.т.д. № 521/2012г. в отхвърлителните и осъдителните му части по исковете по чл.49 и чл.86 ЗЗД, както и на [фирма] срещу допълнителното решение от 11.Х.2012г., касационно обжалване на които е допуснато с определение № 1063/17.ІХ.2013г. К. жалби на дружеството съдържат оплаквания за недопустимост, за допуснати процесуални нарушения и за незаконосъобразност. Иска се обезсилване, евентуално отмяна на решенията и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане или отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски. В касационната жалба на [фирма] са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Претендират се разноски. За да се произнесе по касационните жалби, ВКС на РБ, ІV ГО, взе предвид следното: С атакуваното решение в обжалваните му части от 21.VІ.2012г. П. е отменил решението на Пазарджишкия ОС от 10.ІІ.2012г. по т.д. № 44/2009г. в обжалваните му отхвърлителни части по евентуално предявените искове по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] : 258 356.30лв., представляващи обезщетение за унищожени 60020кг риба, от които 23530кг шаран в садки, 14934кг шаран в свободни води, 18450кг толстолоб и 3106кг амур, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер 363326.65лв.; 12586.48лв. – мораторна лихва за периода от 19.ХІІ.2008г. до датата на предявяването на иска, като е отхвърлил претенцията за разликата до 18109.93лв.; 25482лв. разноски по компенсация. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че: във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение само относно изводите за собственост върху погиналата риба, тъй като това е основният мотив за отхвърляне на евентуалните искове, но предмет на въззивното обжалване, независимо дали е пълно или ограничено, е материалният спор, чийто предмет се определя с исковата молба, с която въззивният съд е обвързан, и негово правомощие и задължение е решаване на спора, предполагащо съобразяване на въззивното решение както с посочените в жалбата основания за неправилност, така и с петитума на исковата молба и събраните доказателства; от 1994г. едноличният търговец /ЕТ/ развъжда и отглежда риба в яз.”М. М.” – до 15.VІ.2008г. – на договорно, а след това на извъндоговорно основание, като за осъществяване на дейността си той е бил регистриран в И. съобразно чл.25 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и е разполагал с разрешителните по чл.50 и следв. във вр. с чл.46 ал.1 т.2 от Закона за водите /ЗВ/; на 12.ХІ.2008г. ЕТ е уведомен за налагащ се спешен ремонт на основния изпускателен кран на язовира, налагащо цялостно източване на водата в него, с предложение в срок до 12.ХІІ.2008г. да вземе мерки за преместване на рибата на друго място; на 10.ХІІ.2008г. между ответното дружество и възложителя на ремонта Изпълнителна агенция по хидромелиорация е сключен договор след проведена малка обществена поръчка, като методологията за изпълнение на поръчката и начинът за ремонт на изпускателния кран са предложени от дружеството – изпълнител; източването на язовира е започнало по заповед на управителя на клона на ответното дружество П. на 21.ХІ.2008г., т.е. 20 дни преди сключването на договора за поръчка; на 19.ХІІ.2008г. комисия е установила, че масовата смъртност на рибата в язовира е в резултат на малкото количество вода в него поради източването й от представители на клон П., потвърдено от съдебно – зоотехническа експертиза, и че рибата е негодна за консумация; ищецът е бил собственик на рибата към момента на вредоносното събитие - от 1994г. той със собствени средства закупувал зарибителен материал и го влагал в язовира, липсата на данни трето лице да е развъждало риба в този обект, както и допълнително приети доказателства за продължаване на дейността по зарибяване от ищеца след 1994г., налагат извод за собствеността му върху рибата и върху прирастния рибен ресурс към 19.ХІІ.2008г.; с прекратяване на наемното правоотношение собствеността върху рибата не е преминала автоматично към държавата – това предполага транслативно действие, изискващо волево действие на собственика, каквото липсва в случая. Не е споделено в тази връзка становището на ответника за приложението в случая на чл.2 ал.2 от ЗРА, тъй като от 1994г. ищецът е ползвал язовира по договори за наем, още преди прекратяването на последния сключен такъв през 2005г. е подал молби за продължаване на срока му или за сключване на нов и е имал основание да смята, че искането му ще бъде удовлетворено, тъй като така е било процедирано, бил е в процедура по издаване на разрешително за ползване на водната площ, но по независещи от него причини процедурата е финализирана след вредоносното събитие, с оглед на което не е имал волята да се откаже от ползването на язовира, респективно за прехвърляне безвъзмездно на държавата на собствеността върху рибния ресурс, който е своеобразно трайно подобрение на наетата вещ, което следва последната, но не променя автоматично собствеността си след връщане на вещта. Като неправилен е оценен изводът на първоинстанционния съд относно правната характеристика на разрешителното за ползване на воден обект и за извършване на стопански риболов, респективно на извода, че липсата на такова разрешително лишава от право на собственост ищеца – разрешителното по чл.46 ал.1 т.2 ЗВ се издава за аквакултури, при което наличието или липсата на такова не определя правото на собственост върху рибата, защото собствеността се установява по друг начин. Ищецът е претърпял вреда, отговорен за която е ответникът – той е възложил ремонта на язовира, какъвто е бил наложителен, на свои работници и служители, като избрания от него способ за осъществяването му – чрез източване на водата, каквото в Наредба № 13 за експлоатация на язовирите е предвидено само в случай на извеждането от експлоатация, е неправилен; налице е деяние, обусловено от волята на извършителя – ответник да предприеме действия по ремонта, довело до вредоносен резултат; ответникът отговаря заради свои работници и служители, на които е възложил изпълнението на работата. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, тъй като възложител на работата била Изпълнителна агенция по хидромелиорация към МЗХ по договор от 10.ХІІ.2008г. – договорът е такъв за изработка, при който няма възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД, защото изпълнителят действа самостоятелно и на свой риск, затова искът правилно е насочен срещу ответното дружество. Налице са всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинената на ищеца вреда чрез измирането на 60020кг риба, негова собственост, в причинна връзка с източването на водата от язовира. В тази връзка съдът се е основал на заключението на съдебно – зоотехническа експертиза на в.л. У., тъй като с него количествата са определени по съществуващите документи за зарибяване през периода от 1994г. до 2008г., с прогнозните разчети на темпа на нарастване на отделните видове риба, при съобразяване на количествата храна, ползвани от едноличния търговец, като е отчетена и смъртността с оглед естествената оцеляемост при младите риби и наличието на хищници и улова на риба, отразен в риболовните дневници на ЕТ. Експертът е заключил, че в язовира според наличната документация и прогнозния разчет на прираста, естествен и за сметка на изкуствена храна, към декември 2008г. са били налични 60020кг риба. Обезщетението следва да се определи по цената на едро, като е неприложима цената на дребно, тъй като ищецът не е представил доказателства, че разполага с възможности за дребнова търговия /магазинна мрежа, договорни клиенти и т.н./. Върху 5000кг риба от естествен прираст обезщетение не се следва, тъй като върху нея ищецът не може да има собственически права. С оглед очакваното от ищеца продължаване срока на договора за наем или сключването на нов такъв, каквито са били трайните търговски отношения между страните от 1994г., както и бездействието на служителите на ответника – клон П. по приемане от ищеца на наетия обект съобразно чл.30 от договора, като неоснователно е оценено позоваването на ответника на чл.27 от договора за наем, респективно възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат. Прието е и че даденият на ищеца срок за преместване на рибата или за продажбата й не е бил достатъчен с оглед на конкретните обстоятелства. С решението от 11.Х.2012г. е допълнено основното такова, като е присъдена и законна лихва върху главницата по последното, считано от 23.ІV.2009г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане. Прието е в тази връзка, че в исковата молба законна лихва се претендира и върху обезщетението, претендирано на извъндоговорно основание, както и че съдът е обвързан със заявения петитум и е длъжен да даде отговор със своите актове на така определеният предмет на спора, въпреки липсата във въззивната жалба на такова искане. ВКС на РБ намира, че атакуваните решения са недопустими, съображенията за което са следните: В исковата си молба едноличният търговец твърди, че от 1994г. е бил ползвател на яз. „М. м.” за зарибяване и стопански улов на риба по договор за наем с клона на ответното дружество в П. с тригодишен срок, изтекъл на 15.VІ.2008г., като практиката при ползването на язовири винаги била ползвателят да продължи ползването до приключване на нов конкурс за отдаване под наем, което се било случвало многократно при изтичането на сроковете на предходните договори, начиная от 1994г. Ищецът закупил садкови мрежи и изградил в язовира садкова база. След изтичането на срока на договора за наем управителят на клона А. А. решил, че язовирът трябва да бъде даден на нов наемател, но тъй като бил наясно, че представляваното от него дружество няма правомощия на собственик на язовира и не може да отстрани ищеца от язовира по законов път, решил да го принуди да напусне обекта. На 12.ХІ.2008г. получил писмо от А. А., че се налага спешен ремонт на изпускателен кран на язовира, което налагало цялостно източване на водата в него, с оглед на което му се дава едномесечен срок да премести рибата. По нареждане на управителя водата била източена в периода 01.ХІІ. – 19.ХІІ.2008г., като поради останалото малко количество вода настъпила масова смъртност на рибата, собственост на ищеца. Източването на водата станало въпреки отправеното от ищеца до управителя предупреждение за невъзможността да се изнесе такова голямо количество риба, че предстои екологична катастрофа и че по избрания начин - чрез цялостно източване на водата в язовира – ремонтът му е практически неосъществим. В резултат на преднамерените действия на управителя почти цялото количество риба погинало. Съгласно представените потвърдителни екарисажни бележки от обектите е изнесена, извозена и унищожена в екарисаж, тъй като била негодна за консумация, общо 65115кг риба, от които 56515кг шаран, 7070кг бял амур и 2850кг толстолоб. С оглед на това е заявено искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди вследствие на неправомерното действие на управителя на клона на дружеството А. А. в размер частично 136729лв., представляващи стойността на погиналата риба в посочените количества, както и частично 10000лв. мораторна лихва върху 300000лв. В молба от 27.V.2009г. ищецът е уточнил, че заявената частично цена на иска е от общо дължимите 296729лв., представляващи количеството погинала риба, заявено в исковата молба, умножено по цените на отделните видове: шаран – 4.58лв./кг, бял амур – 4.55лв./кг, толстолоб – 2лв./кг. С определение в с.з. на 24.І.2011г. първоинстанционният съд е допуснал увеличение до 363326.65лв. на претенцията за обезщетение, изразяващо се в стойността на погиналата риба в язовира, и на претенцията за мораторна лихва до 18109.93лв. по молба на ищеца в този смисъл /л.793/. При тези обстоятелства се налага извод за произнасяне от въззивния съд с основното решение по незаявена претенция, тъй като е присъдил обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на наличната в язовира към месец декември 2008г. риба, за отглеждането на която ищецът бил регистриран по реда на чл.25 ЗРА, в резултат на неправомерни действия на неназовани служители на ответника, а не по предявената претенция за присъждане на стойността на действително изнесената и унищожена в екарисаж риба, за която едноличният търговец имал разрешително за извършване на стопански риболов във вътрешни водни обекти по чл.3 ал.1 т.2 ЗРА, в резултат на неправомерни действия на конкретно посочено лице – А. А.. Допустимо е произнасянето по спора, когато то е съобразено с релевираните в исковата молба обстоятелства, представляващи основанието на иска, и на съответстващия му петитум. Следва да се изтъкне в тази връзка, че посочените в исковата молба обстоятелства, определящи вида на осъществяваната от ищеца дейност в язовира, който е държавна собственост, са от значение за преценката за наличие на твърдяното от него право на собственост върху рибния ресурс в свободните води и в садките /мрежени клетки – виж чл.25 ал.2 ЗРА/ като един от задължителните елементи от фактическия състав на претендираната деликтна отговорност. Това е така с оглед предвидената в закона /Закона за рибарството и аквакултурите от 2001г. /в редакциите му до момента на деликта/ и отмененият с него Закон за рибното стопанство от 1982г./ уредба на отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването на рибните ресурси във водите на РБ, с търговията с риба и други водни организми, включваща и различни предпоставки и момент на възникване на правото на собственост върху рибните ресурси в рибностопански обекти – държавна собственост в зависимост от дейността на ползващото обекта лице /при стопански риболов - от момента на улавянето на рибата, която може да бъде съхранявана във водата, включително и в садки /чл.13 ЗРА/, а при аквакултури - развъждане и отглеждане на риба от регистрирани по чл.25 ЗРА лица – съобразно чл.2 ал.3 ЗРА/. С оглед изложените съображения и на основание чл.293 ал.4 ГПК основното решение в осъдителните му и отхвърлителни части по претенциите за обезщетение за вреди от унищожена риба и за мораторна лихва /в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение за вреди в размер на 3271лв., представляващи разходи за събиране и натоварване на погиналата риба, решението не е обжалвано и е влязло в сила/, както и допълнителното решение предвид акцесорният характер на уважената с него претенция следва да бъдат обезсилени и делото да се върне за произнасяне от друг състав на въззивния съд по предявените искове. Неоснователно е оплакването на дружеството за недопустимост на въззивното решение в частта за присъдената мораторна лихва. Твърдението на касатора в тази насока, че тази претенция на ищеца е свързана само с главния иск за присъждане на обезщетение на основание договорна отговорност /който иск е отхвърлен от първоинстанционния съд, чието решение е влязло в сила в тази част поради необжалването му/, а не и с евентуалния иск за присъждане на обезщетение на основание непозволено увреждане, не е в съответствие с петитума на исковата молба. В нея претенцията за мораторна лихва е заявена като самостоятелно искане в отделна т.3, което налага извод, че тя се отнася не само до главния, но и до евентуалния иск. Неоснователно е и оплакването на дружеството за недопустимост на основното решение поради произнасянето с него от въззивния съд по незаявени с въззивната жалба пороци на първоинстанционния съдебен акт. Правилно и в съответствие с т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК въззивният съд е приел, че с оглед оцененият от него като неправилен решаващ извод на първоинстанционния, че ищецът не е собственик на погиналата риба, предмет на въззивното обжалване, независимо дали е пълно или ограничено, е материалният спор, чийто предмет се определя с исковата молба, с която въззивният съд е обвързан, и негово правомощие и задължение е решаване на спора, предполагащо съобразяване на въззивното решение както с посочените в жалбата основания за неправилност, така и с петитума на исковата молба и събраните доказателства. На основание чл.294 ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Пловдивския апелативен съд, втори търговски състав, № 271/21.VІ.2012г. по т.д № 521/2012г. в осъдителните му и отхвърлителни части по претенциите за обезщетение за вреди от унищожена риба и за мораторна лихва, както и постановеното от същия съд допълнително решение № 1616/11.Х.2012г., и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне от друг негов състав по предявените от едноличен търговец К. Г. Е., действащ под фирма „К. – К. Е.” П., срещу [фирма] искове с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на погинала и унищожена риба, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, и с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за периода от 19.ХІІ.2008г. до датата на предявяване на иска. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: