Ключови фрази
продължаване на срок * Иск за обявяване на предварителен договор за окончателен * нередовност на исковата молба

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

79

София      04.02.2010 год.

 

Върховният   касационен   съд   на   Република   България,   четвърто

гражданско отделение, в закрито заседание на през две хиляди и десета година, в състав

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДАЗЕКОВА  

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

                                                                                     СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

 

 

като изслуша докладваното от съдия Надежда Зекова ч. гр. д. № 24 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

 

Образувано е по частна касационна жалба от П. С. Г. от гр. Ш., чрез адв. Н, против определение от 30.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 405/2009 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 29.04.2009 г. по ч. гр.д. № 592/2009 г. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос относно това дали съдът е задължен, когато в срок бъде подадена молба за продължаване на срока за отстраняване на констатираните нередовности по исковата молба и съдът я е уважил, страната да бъде своевременно уведомена за продължаването на срока по чл. 63 ГПК. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулираният по-горе въпрос отговаря на тези критерии.

Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.

Пред първоинстанционния съд е заведен иск по чл. 19, ал. З ЗЗД. При проверка допустимостта на исковата молба съдът е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127,ал. 1, т. 3 и чл. 128, т. 2 ГПК, както и че не е вписана в Служба вписвания - гр. Ш., поради което, е оставена без движение. На жалбоподателката и е изпратено съобщение, получено от нея на 23.02.2009 г. В даденият от съда едноседмичен срок жалбоподателката е депозирала молба с вх. № 4148/27.02.2009 г., в която, на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, е поискала продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, поради факта, че необходимите и документи ще бъдат готови след почивните дни / 2 и 3 март/. Първоинстанционният съд с резолюция върху молбата е уважил искането и е продължил срока с още една седмица при условията на чл. 63, ал. 2 ГПК или с една седмица, считано от изтичането на първоначално определения срок за отстраняване на констатираните нередовности, а именно до 09.03.2009 г. След този срок и поради неотстраняване на нередовностите по исковата молба и на основание чл. 129, ал. З ГПК, е върнал същата и е прекратил производството по делото.

С обжалваното въззивно определение на Шуменския окръжен съд от 30.07.2009 г. постановено по ч.гр. д. №405/2009 г. е потвърдено определението от 29.04.2009 г. по гр. д. № 592/2000 г. на Районен съд Шумен.

Правилни са изводите на първоинстанционния и въззивния съд, че жалбоподателката е пропуснала даденият и от съда срок, в който е имала възможност да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на закона и да депозира представените с частната си жалба в настоящото производство документи, който срок видно от материалите по делото изтича на 09.03.2009 г.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.

От тази възможност се е възползвала в настоящия случай жалбоподателката като е поискала в срок продължаване на срока. Съдът е уважил молбата с разпореждане от 04.03.09г., като е удължил срока с една седмица. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ГПК новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния и продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. В случая съдът е предоставил на жалбоподателя срок, като е съобразил обстоятелствата, които препятстват извършването на процесуалното действие в остатъка от срока, и вида на действието / представяне на доказателства и пр./. Така редактиран закона по отношение на началото на новия срок не налага извод, че препис от разпореждането за продължаване на срока, следва да бъде изпратено на жалбоподателя. След като новият срок започва да тече от изтичането на първоначалния, то означава, че жалбоподателят е длъжен сам да следи за началото и края на срока. Ако законодателят е искал да постави началото на новоопределения срок от получаване на съобщение за продължаването, то той изрично щеше да посочи това.

Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение.

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.07.2009 г. по ч.гр. дело № 405/2009 г. на Окръжен съд Шумен.

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 30.07.2009 г. по ч.гр.дело № 405/2009 г. на Окръжен съд Шумен.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: