Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр.София, 16.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3437 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. А. срещу решение № 219 от 13.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 249 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е отменено решение № 18 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 1299 по описа за 2018 г. на Велинградския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Б. И. А. против СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ и чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за прогласяване за недействителна на основание чл. 74, ал. 4 във връзка с ал. 1 от КТ клаузата на чл. 2, т. 3 от трудов договор № 4 от 15.09.2017 г., сключен между СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място], и Б. И. А. за срок на договора за една учебна година - до 15.09.2018 г. като противоречаща на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца Б. И. А. извършено със заповед № 1 от 17.09.2018 г. на директора на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място], на основание чл. 325, ал.1, т. 3 КТ поради изтичане на срока на договора и считано от 17.09.2018 г., по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищеца Б. А. на заеманата преди уволнението длъжност в ответното училище „ресурсен учител“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.1 и ал. 2 от КТ – за присъждане на обезщетение за по-нископлатено трудово възнаграждение в резултат на незаконно уволнение, ведно със законната лихва до окончателното му изплащане. Касаторът Б. И. А. твърди, че решението на Окръжен съд - Пазарджик е неправилно поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Ответникът по жалбата Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място] я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на Б. И. А. срещу решението на Пазарджишкия окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 196 от 12.3.2020 г. по настоящото дело относно възможността за длъжността „ресурсен учител“ да се сключи срочен трудов договор и по въпроса може ли при сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 4 от КТ обстоятелствата, обосноваващи изключението по смисъла на §1, т.8 от ДР на КТ да не бъдат посочени в трудовия договор. За да отговори на въпросите, настоящата инстанция съобрази съществуващата нормативна уредба и правната теория относно възможностите за сключването на срочни трудови договори и ги съпостави с характера на длъжността „ресурсен учител“. Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, посочени съответно в чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ. Първата група съдържа три вида работи-временни сезонни и краткотрайни. Временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо постоянния основен предмет на дейност на работодателя, който те подпомагат. Тяхната продължителност е от няколко дни до няколко месеца и се изчерпват с изпълнението им. Сезонни са работите, които зависят от годишното време, а краткотрайни са работите с епизодичен и кратък срок за изпълнение. Другата хипотеза е сключване на срочни договори с новопостъпващи работници или служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които може да се сключи срочен трудов договор съгласно чл.68, ал.4 от КТ, е за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя. Това обаче е възможно само по изключение. Какво представлява изключението е посочено в параграф 1, т.8 ДР на КТ. Според легалната дефиниция „ изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му/ решения № 94 от 17.04.2018 г. по гр.д. №3082 по описа за 2017 г. на IV ГО, № 164 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 4656 по описа за 2008 г. на I ГО, № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453 по описа за 2009 г. на III ГО на ВКС и много други/. Ресурсният учител е специалист (специален педагог, логопед, психолог, слухово-речеви рехабилитатор, учител на деца с нарушено зрение), който работи с деца със специални образователни потребности в съответното учебно заведение. Следователно работата на ресурсния учител е част от постоянния и основен предмет на дейност на работодателя-тоест-част от преподавателската дейност. Тази работа не може да се окачестви като временна, тъй като няма случаен и еднократен характер. Децата със специални образователни нужди са неразделна и постоянна част от децата, които трябва да получат задължителното обучение до 16-годишна възраст съгласно чл.53, ал.2 от Конституцията на Република България. Аргументи за временния характер на дейността на ресурсния учител не могат да бъдат черпени нито от продължителността на изпълняваните програми, нито от формирането на екипи за определено време, нито от източниците на финансиране. И при другата обичайна преподавателска дейност на деца без специални образователни нужди програмите са за период от една учебна година, няма пречка да бъдат формирани екипи за специални цели, а средствата за финансиране могат да идват от различни източници. Това означава, че разграничение по тези критерии между работата на ресурсния учител и работата на останалите учители не може да бъде направена, за да се достигне до извода, че дейността на ресурсния учител е временна. Точно както учителите по основните предмети, ресурсният учител извършва преподавателска дейност, която е основна за работодателя и има цикличен, а не временен или краткотраен характер/решение № 176 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3022 по описа за 2008 г. на III ГО/. Работата в училищата условно е организирана на учебни години, но е последователна и непрекъсната/№ 889 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2006 г. на IV ГО/. Затова за длъжността „ресурсен учител“ не може да се сключва срочен трудов договор на основание чл.68, ал.3 от КТ. Допустимо е да се сключи такъв договор по чл.68, ал.4 от КТ, но в такъв случай обстоятелствата, обосноваващи изключението по смисъла на §1, т.8 от ДР на КТ трябва да бъдат посочени в трудовия договор. Разпоредбата на чл. 68 КТ е императивна, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 94 от 17.04.2018 г. по гр.д. №3082 по описа за 2017 г. на IV ГО, № 164 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 4656 по описа за 2008 г. на I ГО, № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453 по описа за 2009 г. на III ГО, №104 от 23.02.2010г. по гр.д. 453/2009 на ІІІ ГО на ВКС, № 889 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2006 г. на IV ГО и много други. При този отговор на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното: Касаторът Б. И. А. е работил като ресурсен учител в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“-гр. Сърница по силата на трудов договор от 15.09.2017 г., сключен за срок от една учебна година. Трудовото му правоотношение е било прекратено поради изтичане на срока на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. В исковата молба той е посочил, че длъжността не е временна, нито сезонна, нито представлява краткотрайна услуга, а се касае за работа, която има постоянен характер. Трудов договор за такава работа може да се сключи само по изключение по посочени в самия договор причини, които не са формулирани. Затова е поискал да бъде прогласена за недействителна клаузата, с която трудовият договор е определен за срочен, да бъде отменена уволнителната заповед, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и училището да бъде осъдено да му заплати 607,26 лв. обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението на ищеца, че клаузата за срок на трудовия договор е недействителна. Посочил е, че училището няма задължение по закон да поддържа в щатното си разписание длъжност „ресурсен учител“, а екипът за подкрепа е бил създаден временно. Първоинстанционният съд е приел, че работата на ресурсен учител не представлява временна, сезонна или краткотрайна дейност и не се установяват причини, обуславящи срочността на трудовия договор. Затова е заключил, че трудовият договор е сключен в нарушение на императивни разпоредби на КТ и отговоря на изискванията на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ вр. с §1, т. 8 КТ и е уважил предявените искове. Въззивният съд е достигнал до противоположния извод, че длъжността „ресурсен учител“ има временен характер по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ. Обосновал се е с характеристиките на изпълняваните дейности от ресурсния учител, чиято длъжност е изначално определена в ЗПУО, както и с обстоятелствата, че той работи задължително в екип с още други специалисти и по съставен и одобрен план за всяко дете за определен отрязък от време - една учебна година съгласно императивните разпоредби на ЗПУО и НПО. След подробното цитиране на приложимите за ресурсния учител разпоредби от Закона за училищното и предучилищно възпитание и Наредбата за приобщаващото образование, въззивният съд е обобщил, че основната движеща сила на всички дейности, оценки и мероприятия за работа с децата със специални образователни потребности бил съответният екип, който бил създаден за точно определен и фиксиран период от една учебна година. Ако отпадне необходимостта от подкрепа, нов екип не се създава. Затова дейността на ищеца, за разлика от дейността на другите учители, има временен характер. Обратното би означавало, че след като е преминала нуждата от ресурсен учител, респективно от екип за подкрепа, екипът да съществува формално, след което трябва да се създаде нов екип. Дори да се приеме, че длъжността няма характер на временна, сезонна или краткотрайна, тя има характеристиките на изключението по чл. 68, ал. 4 от КТ. Причините, които налагат срочността на работата на екипа за подпомагане са нормативно залегнали в ЗПУО – чл. 187, ал. 2, чл. 188, чл. 190, както и в НПО – чл. 82, ал.2 – ал.5, чл. 128 и чл. 134. Наличието на такава категорична законова и подзаконова регламентация не налага изричното им посочване в трудовия договор. По тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове. Решаващите изводи на въззивния съд противоречат на дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване. Нито една от разпоредбите на Закона за предучилищното и училищно възпитание и от Наредбата за приобщаващото образование/ ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, на които се е позовал Пазарджишкият окръжен съд не може да се тълкува в смисъл, че дейността на ресурсния учител има краткосрочен характер. Работата по краткосрочни и дългосрочни програми за подпомагане на деца със специални образователни потребности, образуването на екипи, които действат в продължение на една учебна година и източниците на финансиране не отличават дейността на ресурсния учител от работата на останалите преподаватели. Съдът погрешно е приел, че цикличността на дейността се приравнява на срочност от една учебна година. Учебната година е само организационна форма на обучението, продължаващо постоянно и непрекъснато. Необходимостта да се обучават деца със специални образователни потребности по смисъла на параграф 1, т.27 от ЗПУО е трайна. От децата, които задължително трябва да бъдат образовани, определен процент имат и ще имат такива нужди, които възникват при сензорни увреждания, физически увреждания, множество увреждания, интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства. Ето защо срочен договор с ресурсен служител може да се сключи само по изключение на основание чл.68, ал.4 от КТ. Съгласно т.8 на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на КТ изключение по смисъла на тази разпоредба е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Такива причини не са посочени в трудовия договор на касатора. Следователно обжалваното решение трябва да бъде касирано поради противоречие с материалния закон. Вместо него трябва да бъде постановено друго решение, с което клаузата за срок в трудовия договор на касатора трябва да бъде обявена за недействителна. Съответно този договор следва да се счита за сключен за неопределено време, поради което прекратяването му поради изтичане на срока е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено на основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ, касаторът трябва да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а работодателят-да бъде осъден да му заплати сумата 607,26 лв. представляваща обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за периода от 17.09.2018 г. до 17.03.2019 г. При този изход на спора работодателят дължи на касатора 4 216 лв. разноски по делото. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 219 от 13.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 249 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за недействителна на основание чл.74, ал.4 от КТ клаузата в трудов договор № 4 от 15.09.2017 г. между СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място] и Б. И. А., определяща срок на договора за една учебна година, поради противоречие с чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ. ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение на Б. И. А., извършено със заповед № 1 от 17.09.2018 г. на директора на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място]. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Б. И. А. на заеманата преди уволнението длъжност „ресорен учител“ в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място]. ОСЪЖДА СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място] да заплати на Б. И. А. сумата 607, 26/шестотин и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща разликата между получаваното по-ниско възнаграждение и това, което би получил за периода от 17.09.2018 г. до 17.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2018 г. до окончателното и заплащане. ОСЪЖДА СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място] да заплати на Б. И. А.-[ЕГН], сумата 4 216/четири хиляди двеста и шестнадесет/ лв., представляваща разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: