1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 184 С., 19.01.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и петнадесета година в състав: Председател : ТАНЯ МИТОВА Членове : Е. ТОМОВ Д. ДРАГНЕВ изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело №6349/2014 г. Производството е по чл. 290 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на С. Г. Ч. , както и по касационна жалба на М. Г. Щ. срещу решение № 103 от 04.07.2014г по гр.д№ 276/2014г. на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решение №375 от 12.03.2014г по гр.д. №2982/2013г на Варненски окръжен съд .По отношение на касаторите, на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД е прието че сключен между тях договор за дарение на недвижим имот е нищожен като привиден , прикриващ покупко- продажба на 1 / 2 ид. част от апартамент в [населено място] . В касационните жалби и на двете жалбоподателки се изтъква довод за недопустимост на решението , тъй като по иск на трето лице- бивш съпруг на първата ответница за нищожен като привиден е обявен договор за дарение между ответничките ,прикриващ договор за покупко-продажба Според защитата съдът не е посочил за установено каква е цената, не е посочил същата и в диспозитива си , което е задължително , тъй като се касае засъществен елемент на приетата прикрита сделка ,чието съществуване страните по процесния договор за дарение са оспорвали. Като обвързващ страните е приет договор ,чието съществуване не е доказано. Не е доказано твърдението на ищеца ,че са били заплатени 35 000 евро. В тази връзка е оплакването в двете жалби за процесуални нарушения , неправилно възприемане и кредитиране на свидетелски показания ,като съдът не е изложил мотиви защо възприема тезата на ищеца. От това ,че първата ответница не е доказала изтъквани от нея факти , неправилно е прието да следва , че ищецът е доказал своите. В касационната жалба на С. Г. Ч. се изтъква ,че в действителност признание за съществуване на прикрита сделка от нейна страна по друго дело (бракоразводен процес) не е направено ,тъй като същото се съдържа в изявления на нейния адвокат по това дело . Свидетелите на ищцовата страна нямат преки впечатления , те не са и виждали нейната сестра , другата страна по сделката и не доказват нейната воля. В касационната жалба на М. Г. Щ. също се оспорват доказателствените изводи на съда с оплакване за нарушение на процесуални правила и необоснованост . Ищецът не е ангажирал нито едно пряко и годно доказателство , установяващо каква е била нейната воля като прехвърлител към момента на сключване на сделката. Доказателствата му се отнасят до изявления, направени от нейната сестра. Доказаните като получена от нея сума в размер на 2000 евро не са цена за апартамента ,както приема съда , нито са плащани други суми . Отговор на двете жалби е постъпил от Ю. Й. Ч. чрез пълномощника му адв. Н. Б. . Прикритото съглашение се разкрива в рамките на спорния предмет .За нищожността е достатъчно да се разкрие прикритата сделка до такава степен ,която е необходима за нуждите на процеса. В случая не е необходимо да се установи , че зад дарението се прикрива продажба на определена цена.Интересът на ищеца е свързан с възмездния характер на сделката .Доказано е каква сделка прикрива дарението. В. съд е дал отговор на всяко от оплакванията на жалбоподателките, решението е мотивирано и правилно . Изявленията на адвоката по делото, включително по фактически въпроси , ангажират представляваната страна и в случая правилно е прието ,че извънсъдебно признание за прикритата сделка има направено Не е възможно едната страна да е изразила воля за придобиване срещу заплащане , а другата да е изразила воля безвъзмездно да прехвърли.Сделката е факт при съвпадение на волите , не би могло в случая страните да имат различни възприятия за нейното основание. С определение № 413 от 14.04.2015г двете касационни жалби са допуснати до разглеждане по въпроса за значението , което цената като елемент на прикрита сделка за покупко- продажба има за разкриването на относителната симулация,при явно манифестирано дарение. По предявен иск за разкриване на относителна симулация, въззивният съд на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД е потвърдил обявяването на договора за дарение от 19.09.2008г по нот. акт 118, т.ІV на нотариус М. за нищожен като привиден ,прикриващ договор за продажба между касаторката С. Г. Ч. като купувач и М. Г. Щ., като продавач на 1/2 ид. част от процесния имот - апартамент в [населено място] ,без да е посочил на каква цена . В случая искът е предявен от вече бившия съпруг на приобретателката и за ищеца съществува правен интерес от разкриване относителната недействителност на сделката като дарение, прикриващо покупко-продажба на имот , придобит по време на брака с първата ответница. Твърденията на ищеца , при ангажирани в тази връзка доказателства , са за уговорка от 35 000 евро ,изтеглени на части от сметките му от неговата съпруга и платени от последната на втората ответница , нейна сестра , след прехвърляне на дела ,по време на периодичните й гостувания в страната ,тъй като същата постоянно живее в чужбина . По въпроса , обусловил допускане до касационно обжалване ,Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира следното : Съдът следва да отговори с диспозитив на искане за разкриване на относителна симулация на основание чл.26 ал.2 ЗЗД , като посочи вида недействителност и вида на прикритата сделка ,когато има такава .Ако по реда на чл.17 ал.1 ЗЗД е поискано и друго , решението по иска за недействителността не е недопустимо, дори да не е произнесено цяло искане на ищеца. Ако обстоятелства от значение за иска по чл. 17 ал.1 ЗЗД погрешно са обусловили извод по основанието на иска за обявяване на нищожността по чл. 26 ал. 2 ЗЗД, решението може да е само неправилно. В практиката на ВКС е изяснена разликата между иска за установяване на привидност по чл. 26 ал.2 ЗЗД , с предмет обявяването на относителна недействителност и иска , с който се претендират последици от прикритата сделка по чл. 17 ал.1 ЗЗД .Последователно е указанието тези искове да се разглеждат като самостоятелни , което не отрича връзката между привидно и прикрито съглашение при доказването на симулацията ,включително ако при манифестирано дарение се прикрива насрещно задължение.Изводът за съществуването на двустранен възмезден договор като прикрита сделка при явно дарение на недвижим имот се изгражда при обсъждане на всички установени обстоятелства и връзките между фактите . Когато трето лице предяви иска и твърди насочена срещу него симулация с наличие на прикрита сделка , чието съществуване ответниците оспорват , доказателствената тежест за тези обстоятелства е за ищеца , но е важно да се отграничи кои са те , предвид обема на търсената защита . Принципното указание в практиката на ВКС, изразена в реш. № 163/2011г по гр.д № 1536/2009г І. г.о по реда на чл. 290 ГПК е че в тежест на страната , която претендира привидна сделка е да докаже симулацията , а в тежест на страната,която претендира ,че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. Единият съпруг може да разкрие симулативния характер на оформено дарение на недвижим имот в полза на другия съпруг и да установи, че в действителност придобиването е възмездно.Тази установеност в определени случаи ще обуслови последиците по чл. 21 СК (чл. 19 СК,отм) и е предмет на търсената съдебна защита ,произтичаща от действителните отношения. Съществуването на прикритата сделка подлежи на пълно и главно доказване, не винаги обаче доказването на всички елементи от един договор е необходима предпоставка за положителната установеност, че той съществува. За разкриване на симулацията като относителна е необходимо доказване съществуването на прикритата сделка.Ако при установените обстоятелства може да се направи категоричен извод за естеството на оспорваната престация като поето парично задължение във връзка с прехвърлена собственост ,извод за съществуването на прикрит договор за покупко-продажба няма да е обусловен от размера на договорената цена ,стига да се докаже ,че тя е била определена или определяема в действителните отношения на симулиралите дарение страни. Зададената по реда на чл. 290 ГПК в решение №988 от 2010 по гр.д №537/2009г на І.г.о , реш.№163/2011г по гр.д № 1536/2009г,ІVг.о и реш.№48/2012г по гр.д №959/2011г, ІІ г.о. на ВКС обща насока ,че установяването на договорената цена предпоставя извода за симулация когато с дарение се прикрива продажба, не следва да се възприема като генерално указание ,че пълното и главно доказване на привидната сделка за покупко- продажба винаги предпоставя установяването на цената, като абсолютна стойност.Друг въпрос е дали същата следва да бъде част от съдържанието на обратното писмо , ако то е нарочно и двустранно съставено (реш. № 19/2014 гр.д №2159/2013г, ІV г.о ) Отговорът на въпроса дали безусловно трябва да се установи на каква цена страните по привидна сделка са договорили покупко-продажба, е диференциран и зависи от вида на търсената с иска защита. Вида на търсената защита при предпоставките на чл. 17ал.1 ЗЗД може в едни случаи да се изчерпва само с предявяване на положителната установеност за съществуването на прикритата сделка като правоотношение ,а в други случаи обуславя произнасяне по осъдителни , или конститутивни искове - за изпълнение на уговорки по прикритата сделка , за разваляне по съдебен ред поради неизпълнение и пр. От тази особеност , както и от обстоятелството , че прикритата сделка може да бъде едностранен или двустранен, възмезден или безвъзмезден договор ,следва и разрешението в кои свои елементи същата трябва да бъде съдебно установена. Както е изтъкнато в реш. №260/2014г по гр.д № 2101/2014 ІІІ г.о на ВКС , страните могат да създадат привидност там, където договорът има приложно поле като източник на права и задължения,а относителната симулация може да засяга елементите на договорната им обвързаност по различен начин. По различен начин се проявява тя и спрямо трети лица когато сделката е насочена срещу тях ,затова и въпросът трябва ли когато съдът приема, че с привидно дарение е прикрита покупко-продажба , да обяви каква е цената като съществен елемент на този договор , също има диференциран отговор в зависимост от търсената с иска по чл. 17 ал.1 ЗЗД защита. По касационните жалби : Горното разрешение на въпроса е съобразеното от въззивния съд в обжалваното решение на Варненски апелативен съд - допустимо постановено и по същество правилно . В случая установеност относно вида на симулираната и дисимулирана сделка , това че втората е покупко-продажба, прикрита с дарение, са достатъчното съдържание на съдебното решение при уважаване на иска за разкриване на симулацията като относителна , дължимият диспозитив по чл. 26 ал.2 ЗЗД не включва произнасяне по въпроса за продажната цена . По въпроса дали цената - съществен елемент на договора за покупко-продажба , обезателно трябва да се установи в отношенията между продавач и купувач, за да се приеме какъв прикрит договор съществува между тях , правилно въззивният съд е съобразил ,че нейното установяване не е предпоставка и условие за успешното провеждане на иска за прогласяване на привидната сделка като относително недействителна. Съобразено е утвърдено в практиката на ВКС разбиране , че привидната сделка е винаги нищожна , независимо дали нищожността е абсолютна или относителна и съдът прогласява тази нищожност по иск или възражение съгласно чл. 26 ал.2 ЗЗД , независимо дали има да разглежда и иск по чл. 17 ал.1 ЗЗД . Установяването на симулацията като основание за нищожност по смисъла на чл. 26,ал.2 ЗЗД в този случай не се услови на изчерпателното , пълно и главно доказване на всички елементи на прикритата сделка , а е достатъчно да се установи привидността ,определяна като съгласие за симулация. Фактът , че едната страна по договора, в случая ответницата С. Г. е престирала на прехвърлителката М. Г.,нейна сестра, парични суми след прехвърляне собствеността на имота , може да свидетелства за съществуването на действителната им обща воля , което именно е от решаващо значение за разкриване на симулацията. Заявеното от първата ответница по друго дело становище по фактите, независимо че изявлението е направено в отговор на искова молба от процесуален представител, правилно е преценено като признание за съществуването на прикритата сделка .Извънсъдебните признания на едната страна за нейното парично задължение и за погасяването му спрямо другата,пряко свидетелстващо в подкрепа на ищцовите твърдения , са били подкрепени и от другите обсъдени по делото доказателства - конкретни и убедителни показания на свидетели , движение на парични суми по банкови сметки на ищеца ,наличие на документ за плащане (паричен превод) , друго основание за съставяне на който следва да се изключи .В съвкупност те са обусловили решаващ извод за съществуване на прикрит конкретен по вид възмезден договор , макар продавачът по дисимулираната сделка да не признава съществуването му Касае за наличие на договор като общ за сключилите го страни факт ,чието прикриване спрямо трети лица ,в частност спямо ищеца е изгодно и за двете страни ,затова правилно съдът е придал доказателствено значение на изявлението на първата ответница по бракоразводното дело за това какви са действителните отношения. Касае се за признание ,вкл. по смисъла на приетото в реш. №251/2015 по гр.д №7253/2013г І г.о по реда на чл. 290 ГПК , независимо че същото е заявено чрез процесуален представител и е направено само от едната страна по симулацията.Когато страните имат качеството на необходими другари и единият е признал симулативния характер на сделката им , при противоречиви фактически твърдения относно общия факт ,съдът преценява съгласно правилото на чл.217 ГПК.От поведението на едната страна по сделката , в случая ответницата С. Ч., предприела действия в обема на едно задължение за плащане и при положение че престацията е приета,може да се направи извод за правната характеристика на самите договорни отношения ,като се съпостави полученото от платеца като насрещна престация. Съдът е обсъдил конкретните свидетелски показания в тази връзка, които в случая са допустимо доказателствено средство .Правилен е извода на въззивния съд за естеството на прикритата сделка. Тя е покупко-продажба. Нейното съществуване е обосновано логически от житейска и правна гледна точка при конкретните преки доказателства и индиции по делото , изтъкнати в решението при обсъждане на връзката между фактите. Симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни , за което може да се прави извод и от действията им , когато те са по изпълнение на поето задължение. Ето защо и двете касационни жалби са неоснователни. Прехвърлена е собственост върху идеална част от имот ,но не безвъзмездно, както е манифестирано при оформяне на сделката между двете сестри. Неоснователен е доводът ,че ако не се установи по съдебен ред и не се посочи изрично на каква цена е прикритата сделка за покупко- продажба, решението е недопустимо. Не може да се приеме и тезата , че без да са приети за установени изчерпателно всички елементи на сделката, съдебно оспорвана от тях като несъществуваща в този процес , няма проведено пълно и главно доказване на прикрито съглашение и следователно симулация няма.Ищецът е посочил и размера на цената по прехвърлянето на процесната идеална част от имота в исковата молба, ангажирал е и доказателства за нейното плащане,макар преки доказателства да има само за една част от сумата. Съдът решаващо се е ограничил само до извод за паричния характер на отношенията ,съответно за съществуването на възмездно основание при придобиването,симулирано в този случай като дарение.С това въззивният съд не е допуснал пороците, изтъквани от касаторите и не е дал основание за отмяна на обжалваното решение. Ответникът в производството претендира разноски за адвокатска защита, за които е приложил списък .Те са в размер на 1780 лева и следва да се присъдят Воден от горното Върховният касационен съд,ІІІ г.о. Р Е Ш И Оставя в сила решение № 103 от 04.07.2014г по гр.д№ 276/2014г. на Апелативен съд – В. . Осъжда С. Г. Ч. и М. Г. Щ. ,двете с адрес [населено място] , [улица] бл. 25 да заплатят на Ю. Й. Ч. от [населено място] сумата на 1780 лева разноски в настоящето производство ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .