Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 07.01.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Тонева при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 754 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. С. Т. против решение № 103 от 10.04.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 152/2017 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се необоснованост на съдебния акт и осъждане въз основа на предположение, тъй като по делото не е събрано нито едно доказателство автомобилът, управляван от подсъдимия да е ударил пострадалата, която сама се е ударила в моторното превозно средство, а смъртта е резултат от собственото й падане на асфалта; че в разглеждания случай липсва причинна връзка между скоростта на автомобила и вредоносния резултат; че подсъдимият Т. не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, отсъства негово виновно поведение и деянието е случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК; че съдът неоснователно е изключил показанията на свидетели, посочили наличието на голяма група хора и на спрели автомобили, зад която пешеходката изскочила, пробягала 3-4 метра, бидейки видима на посоченото разстояние за подсъдимия и така попаднала в опасната зона за спиране; че пропуснал да обсъди медицинската част на комплексната експертиза и да съобрази невъзможността при удар от автомобила пострадалата да получи описаните кръвонасядания; че изводите на съда почиват върху невярно експертно заключение, защото вещите лица от комплексната експертиза са използвали неточни параметри в хода на изчисленията си (времето за реакция на водача и дължината на спирачните следи); че първоинстанционният и въззивният съд са се позовавали съответно на единичната и на комплексната експертиза, които съдържали противоречиви изводи; че наложеното наказание е явно несправедливо поради неотчетени обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия. Направени са последователно алтернативни искания - за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия Т. или връщане на делото за ново разглеждане, както и за изменение на въззивното решение, като се намали наложеното наказание или се приложи чл. 78а НК. В съдебно заседание защитникът (адв. С.) поддържа жалбата с изложените доводи в нея. Повереният на частните обвинители (адв. А. ) настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира за разноските в касационното производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 5 от 7.02.2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд по н. о. х. д. № 352/2016 г. подсъдимият А. С. Т. е признат за виновен в това, на 2.10.2015 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство – л. а. „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на А. К. Т., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за три години и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от една година, на основание чл. 343г НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 103 от 10.04.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 152/2017 г. присъдата е потвърдена. Подсъдимият е осъден за заплати разноските във въззивното производство. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводите, които са наведени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК по своето съдържание покриват оплакване за необоснованост. С тях се оспорват изцяло фактите, приети по делото за установени от Пловдивския апелативен съд – характерни външни белези от съществуващата пътна обстановка в района на произшествието, мястото на удара между автомобила и пострадалата, настъпил по време на движението им по пътното платно в съответната посока, скоростта на превозното средство, управлявано от подсъдимия и дължината на опасната зона за спиране, начина на пресичане на пешеходката и разстоянието, което тя изминала от момента на стъпването й върху платното за движение, спецификата на осъществения контакт между определени части от автомобила и тялото на пострадалата, очертаващи приплъзващ удар, пряката причинна връзка между деянието на подсъдимия Т. и съставомерните последици. Необосноваността не е касационно основание, което може да доведе до отмяна на въззивното решение. В настоящото производство Върховният касационен съд се произнася единствено по правото и в рамките на приетите за установени фактически положения когато не е било допуснато съществено процесуално нарушение. Разгледани в този аспект от мотивите ясно може да се проследи, че въззивният съд отново е подложил на самостоятелна преценка съвкупността от материалите по делото, които внимателно е обсъдил както поотделно, така и в логическата им зависимост. В съответствие с принципа по чл. 14 НПК е изпълнил и процесуалното си задължение като съд по същество да анализира и провери приложените по делото експертизи. Ясно е посочил кои експертни изводи и защо поставя в основата на своето решение. Отказът да възприеме залегнали в единичната автотехническа експертиза надлежно е мотивирал съобразно изискванията на чл. 154, ал. 2 НПК, отчитайки стеснения обем от доказателствени материали и пропуските в извършените изследвания, от които при разрешаването на поставени въпроси са произтичали специализирани изводи на вещото лице. При оценката си правилно е съобразявал и мнението на експертите от комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, които от позицията на специалните си знания са разяснили причината за появилите се различия с резултатите от предходната експертиза. Релевираното касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК също е неоснователно. При индивидуализация на наказанието са взети предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които отново се изброяват от жалбоподателя - младата възраст, семейното положение, добрите характеристични данни, приноса на пострадалата. Тяхната относителна тежест и значение са обусловили наложеното наказание, гравитиращо към минималния предвиден размер за извършеното престъпление. Съдът обаче не е могъл да пренебрегне допуснатото грубо нарушение на основно правило за движение по пътищата, чрез което се проявява в неблагоприятна светлина и личността на дееца, както и останалите негативни сведения за предишното му поведение като водач предвид многобройните нарушения на правилата за движение по пътищата, за които той е бил санкциониран по административен ред. Затова Върховният касационен съд не намира очевидно несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца. Наказанието отговаря на тежестта на престъплението, личността на подсъдимия и необходимостта да бъдат ефективно постигнати целите по чл. 36 НК. Предвид отсъствието и на посоченото касационно основание, обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. Съобразно разпоредбата на чл. 189 НПК искането на частните обвинители подсъдимият да им заплати направените от тях разноски е основателно. Видно от представения договор за правна помощ те възлизат на сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева - адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 10.04.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 152/2017 г. Осъжда подсъдимия А. С. Т. да заплати на частните обвинители – К. П. Т., И. К. Т. и М. К. Т. сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Върховния касационен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: