О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 494
София, 30 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№3010/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Н. С. Г. и Б. П. Г. и двамата от [населено място] против определение от 10.03.2014 год. по ч. гр.д. №117/2014 год. на Софийския окръжен съд, с което след като е отменено определение от 11.12.2013 год., постановено по гр.д. №351/2013 год. на Самоковския районен съд , с което е оставено без уважение искането на Б. Н. А. за прекратяване на производството по делото и за изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд е постановено ново определение, с което възражението за липса на местна подсъдност е било уважено като производството по гр.д. № 351/2013 год. на Самоковския районен съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Ответникът по касационната частна жалба Б. Н. А. чрез адв. Л. С. оспорва процесуалната допустимост на касационната частна жалба, допустимостта на касационното обжалване на постановеното въззивно определение и жалбата „по същество” в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд ,състав на 3 -то г.о. приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователни са възраженията на ответника относно това, че обжалваното определение не подлежи на касационно обжалване. Позоваването на т.7б.”в” от ТР №1/09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС е неточно, доколкото касае друга проблематика - относно обжалваемостта на определението, с което насрещната искова молба се връща поради неостранена нередовност.
Налице са и предпоставките въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса : Следва ли съдебният район да се променя автоматично с влизането в сила на акт, с който се прави промяна на границите на територията, в която попада недвижимия имот, в който смисъл се уточнява вторият от формулираните от касатора – частен жалбоподател въпроси, съгласно правомощията по т.1 от ТР №1/19.01.2010 год. по ТД №1/2009 год.
Касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото съдебната практика по въпроса следва да бъде развита.
За постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че имотът на ищците по делото, чиято защита се търси по реда на чл. 109а ЗС и чл. 108 ЗС попада в обхвата на Общия устройствен план на [населено място], одобрен със Закона за устройство и застрояване на Столична община; че същият Общ устройствен план е обнародван в Д.В. бр. 106/2006 год. и е влязъл в сила на 28.01.2007 год. като според него землището на [населено място] окол, м. ”М. равнище”, където се намира процесния имот попада в Столична община. Посочено е, че с одобряване на графичната част на Общия устройствен план са окончателно определени границите на населеното място като в случая липсват доказателства за спор относно землищните граници между [община] и Столична Община по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. С оглед на тези решаващи съображения и като се е позовал на практика на административните съдилища, касаеща друга проблематика, е приел, че местно компетентен да разгледа спора е Софийският районен съд.
Съгласно чл.109 ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот , за делба на съсобствен имот за граници и защита на нарушено владение се предявяват по мястото където се намира имотът. Мястото, в което се намира имотът по смисъла на ГПК е това в кой съдебен район се намира същото, а не към коя административно териториална единица попада с оглед административното деление на страната или предвижданията за неговото териториално устройство със съответния устройствен план. Съгласно чл. 62 ЗСВ районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно –териториалното деление на страната. Същевременно съгласно чл. 30, ал.1,т.2 ЗСВ, съдебните райони, техния брой, седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет като съобразно степента на натовареност същият може да променя съдебните райони и седалищата на съдилищата.Липсва законова норма която да обвързва по задължителен ,а още по- малко по автоматичен начин съдебното райониране с настъпили промени в администативно - териториалното или друго деление на територията на страната. Следва да се посочи и това , че общите устройствени планове имат съвършено друг предмет на регламентация за да бъдат съобразявани при решаване на въпроса за местната компетентност при разглеждане на определен правен спор. Съгласно чл. 104 ЗУТ те са основа за цялостно устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища.
С оглед на казаното, обстоятелството, че спорния имот попада в Общия устройствен план на [населено място] не обуславя извод, че местно компетентен да разгледа предявените по делото искове е Софийският районен съд. Доколкото [населено място] окол, [община] , е в съдебния район на Самоковския районен съд, негова е местната компетентност на разгледа спора.
Като е приел обратното, Софийският окръжен съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна като делото следва да се изпрати по компетентност на Самоковския районен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.03.2014 год. по ч. гр.д. №117/2014 год. на Софийския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение от 10.03.2014 год. по ч. гр.д. №117/2014 год. на Софийския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗПРАЩА делото на Самоковския районен, който е местно компетентен да разгледа спора , за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |