Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр. София, 10 юли 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Марияна Петрова, при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 505 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Настоящото второ по ред касационно производството по чл.346, т.1 и сл. от НПК е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - В., по жалба на повереника на частния обвинител Н. К. – адв.Ж. Ж. и по жалба на защитниците на подсъдимата К. К. – адв.Т. К. и адв.Л. В., против въззивно решение № 55/26.03.2018 г., постановено по внохд № 360/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В протеста са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. Според представителя на държавното обвинение въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд във връзка с проверката и оценката на правно релевантните факти, което е довело до неправилното приложение на материалния закон и налагането на явно несправедливо наказание. Посочено е отсъствието на коментар от страна на второинстанционния състав относно нововъзприетия механизъм на причиненото на пострадалия нараняване и на изложените доводи от прокурора в пледоарията му. Твърди се, че в разрез със свидетелските показания и заключенията на назначените по делото съдебно медицински експертизи, съдът декларативно е обявил за достоверни обясненията на подсъдимата относно механизма на нанесените от нея четири удара с нож. След отнемането на ножа, дори и да е имало нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимата, К. не била действала при условията на неизбежна отбрана, а още по-малко при превишаване на нейните предели, т.е. неправилно не е приложен основния състав за убийство по чл.115 от НК, като неоснователно и при отсъствието на мотиви е възприет привилегирования състав по чл.119 от НК. Въпреки неправилната правна квалификация на извършеното, на подсъдимата е определено и наложено явно несправедливо наказание, чийто размер е силно занижен, като съдът е пропуснал да я осъди и относно направените разноски от първия въззивен състав, свързани с назначените и изслушани множество експертизи. Претендира се да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба защитниците на подсъдимата К., за разлика от прокурора, застъпват становището, че въпреки коректния, обективен и принципен подход при оценката и анализа на доказателствената съвкупност и правилно установените факти и обстоятелства, въззивният съд е следвало да приеме, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана или ако изобщо може да се говори за превишаване на нейните предели, то това се дължи на уплаха или смущение по смисъла на чл.12, ал.4 от НК. При условията на алтернативност е отправена претенция за отмяна на въззивното решение и оправдаването на подсъдимата или тя да не се наказва, като съответно се отхвърли или значително се намали размера на присъденото обезщетение на гражданския ищец за причинените му неимуществени вреди. В жалбата на упълномощения повереник на частния обвинител Н. К. - адв.Ж. е отбелязано, че при установената фактическа обстановка подсъдимата следва да бъде изцяло оправдана. В представената молба от назначения особен представител изрично е посочено, че адв.М. поддържа жалбата на повереника. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста и пледира същият да бъде уважен по изложените в него доводи, а жалбите като неоснователни да се оставят без уважение. Частният обвинител и граждански ищец К. К. и повереника му адв. П. редовно призовани, не се явяват. Частният обвинител Н. К. редовно призован, не се явява. Упълномощеният му повереник адв.Ж. счита, че протестът е неоснователен, а жалбите следва да се уважат по изложените в тях съображения. Подсъдимата К. К. и единият от защитниците й адв.В. редовно призовани, не се явяват. Защитникът адв.К. поддържа депозираната жалба и моли тя да бъде уважена по наведените в нея доводи, като същевременно се отхвърли протеста като неоснователен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 91/09.10.2015 г., постановена от Окръжен съд - Варна по нохд № 416/2015 г. подсъдимата К. А. К., руски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в България, е призната за виновна в това, че на 12.09.2014 г. в [населено място], е извършила убийство на М. С. К. като деянието е извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.119 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.304 от НПК е оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 вр. с чл.115 от НК. Приспаднат е периода на предварителното задържане, считано от 12.09.2014 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец и частен обвинител К. К. сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2014 г. до окончателното заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски. По протест на прокурор от ОП - Варна, по жалба на назначения особен представител на малолетния частен обвинител Н. К. – адв.Й. М., по жалба на частния обвинител и граждански ищец К. К., чрез повереника му адв.Т. П. и по жалба на защитниците на подсъдимата К. – адв. К. и адв.В. е образувано внохд № 440/2015 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановената по делото присъда № 4/16.02.2017 г. на основание чл.336, ал.1, т.1 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда в частта, в която К. е осъдена в извършването на престъпление по чл.119 от НК и вместо това, подсъдимата е призната за виновна, че на 12.09.2014 г., в [населено място], умишлено е умъртвила М. К., поради което и на основание чл.115 от НК и при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК е осъдена на седем години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режи, като К. е призната за невинна да е извършила убийството с особена жестокост и на основание чл.304 от НПК е оправдана относно първоначално повдигнатото й обвинение по чл.116, ал.1 т.6 пр.3 от НК. Първоинстанционната присъдата е изменена в гражданската й част, като е увеличен на 20 000 лв. размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на гражданския ищец К. К.. Подсъдимата е осъдена да заплати направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 10 964,32 лв., както и 660 лв. - допълнителна дължима държавна такса върху увеличения уважен размер на предявения граждански иск. По касационна жалба на защитниците на подсъдимата е образувано к.н.д. № 357/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение. С решение № 150/23.08.2017 г. на основание чл.348, ал.3, т.2 вр. с чл.354, ал.1, т.5 от НПК е отменена въззивната присъда в наказателно правната й част, както и в частта относно изменения размер на обезщетението за неимуществени вреди, а в останалата част присъдата е оставена в сила. С постановеното решение, предмет на настоящата касационна проверка, по образуваното внохд № 360/2017 г. на основание чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.2, пр.последно от НПК е изменена първоинстанционната присъда, като е отменено определеното пенитенциарно заведение, увеличен е размера на присъденото обезщетение на гражданския ищец К. К. на 15 000 лв. и подсъдимата е осъдена да заплати разликата в дължимата държавна такса върху увеличения уважен размер на предявения граждански иск, както и направените в производството пред втория по ред въззивен съд разноски от 951,58 лв. При горното процесуално развитие на съдебното производство касационният състав намира, че протестът и жалбата на защитниците на подсъдимата са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Относно жалбата на частния обвинител Н. К. – син на подсъдимата и на пострадалия, чрез повереника му адв.Ж. настоящият състав намира, че същата не е подадена от лице, което има право на жалба. С оглед повдигнатото обвинение – за убийство на бащата от майката на малолетния към инкриминирания момент Н. К. / [дата на раждане] /, са налице противоречиви интереси между него и подсъдимата, поради което правилно и съобразно разпоредбата на чл.101, ал.1 от НПК му е назначен особен представител – адв. Й. М.. Преди деянието, но още след развода, упражняването на родителските права е предоставено на подсъдимата, въпреки че двамата бивши съпрузи са продължили да живеят във фактическо съжителство. Наличното противоречие в интересите не е отпаднало и след като месец след деянието на основание чл.27, ал.1 вр. с чл.25, т.1 и т.3 от Закона за закрила на детето със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] е предприета мярка за закрила „Настаняване при близки и роднини” и малолетният Н. К. е настанен в семейството на майката на подсъдимата – Н. Б. К. и С. А. К., които имат сключен граждански брак от 2000 г. и живеят самостоятелно. След навършването на 14 години, със съгласието на Н. К. и С. К., непълнолетният Н. К. е упълномощил адв. Ж., който в качеството му на повереник на частния обвинител в депозираната касационна жалба не поддържа обвинението и счита, че извършеното от подсъдимата деяние изцяло покрива изискванията за приложението на чл.12, ал.1 или ал.4 от НК, поради което моли К. да бъде оправдана, да не се наказва и да се отхвърли изцяло предявения от К. К. граждански иск. Така отразеното в касационната жалба е в съответствие със заявеното от частния обвинител по време на разпита му желание - майка му да бъде оправдана. По делото няма представени каквито и да било доказателства, от които да се установява назначаването на бабата и дядото на Н. К. първоначално за настойници, а след навършването на 14 години – за попечители на детето. При тези обстоятелства, касационният съд счита, че упълномощаването на повереник и защитаваната от него позиция не би могла да се определя и да зависи при кого от родителите/близките съответно на подсъдимия или на пострадалия е настанено временно детето. Като взема предвид нормата на чл.253 от НПК съобразно, която повереникът не е самостоятелна страна в съдебното производство, а същевременно и разпоредбата на чл.101, ал.1 от НПК, която не прави разлика относно задължението на съда, за назначаването на особен представител в зависимост от това дали се касае за малолетен или непълнолетен, настоящият състав приема, че касационната жалба само на това основание следва да бъде оставена без разглеждане. На второ място, съдът счита, че съдържанието на жалбата принципно не отговаря и на функцията на частния обвинител, регламентирана в чл.78 от НПК. Съобразно чл.318, ал.4 и чл.349, ал.3 от НПК частният обвинител има право съответно на въззивна или касационна жалба само, когато са нарушени негови права и законни интереси, като изрично е посочено, че той не може да обжалва съдебния акт, ако същият е постановен в съгласие с направените от него искания. От гореизложеното може да се обоснове извода, че когато с твърдените нарушения са засегнати права или законни интереси на други страни /с изключение на прокурора/, само те могат да претендират за тяхното отстраняване, но не и частният обвинител. С оглед отразеното единствено оплакване, свързано изцяло със законните интереси на подсъдимата, които са принципно противоположни с тези на частния обвинител, жалбата на Н. К. чрез повереника му адв.Ж. се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. При извършената касационна проверка на решението, не се установяват твърдените в протеста съществени процесуални нарушения, които по своето естество на практика са възпроизведени от изразеното недоволство на представителя на държавното обвинение и срещу първоинстанционния съдебен акт. При отсъствието на преки очевидци на случилото се на инкриминираната дата, процесът на доказване по делото е изграден на базата на потвърждаване или опровергаване на заявеното в обясненията на подсъдимата, предимно чрез заключенията на назначените множество съдебни експертизи. Следва да се отбележи, че за разлика от предходния въззивен състав, при спазване принципите на наказателния процес и в съответствие с правилата на формалната логика правилно е преценено, че обясненията на К. заслужават и следва да се ползват с необходимия кредит на доверие, тъй като от една страна те са в синхрон със събраните и проверени доказателства, а от друга не се опровергават от останалите доказателствени източници. За да достигне до този извод, въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда и след собствен анализ, макар и с известни корекции, е възприел установените от окръжния съд фактически и правни положения. В този смисъл напълно голословни се явяват твърденията на прокурора за отсъствието на „коментар” в мотивите относно нововъзприетия механизъм на извършване на деянието. В самия протест изрично е посочено, че на базата на назначените в хода на съдебното следствие експертизи апелативният съд е приел, че след като е била затисната по гръб от легналия върху нея на спалнята в положение „лице в лице” пострадал, подсъдимата му е нанесла три удара с нож в гърба и когато тялото на К. се е отпуснало, полуизправена К. го е отместила на страни от нея и му е нанесла четвъртия удар. Същевременно въпреки назначените множество експертизи, включително тройна съдебно медицинска и допълнителна такава, вещите лица са категорични, че не е възможно със сигурност да се конкретизира хронологията на получаване поотделно не само на всяко едно от трите смъртоносни от четирите нанесени на К. прободно - порезни наранявания с нож, но и на останалите установени телесни увреждания, както на пострадалия, така и на подсъдимата. Нещо повече – въпреки че, всяка една от трите рани самостоятелно е могла да доведе до фатален изход, нараняванията не са били такива, че той веднага да настъпи, а в случая съвкупността от тях е причинила смъртта на пострадалия от кръвозагуба. При това положение и при даденото експертно становище относно наличието на два възможни механизма на осъществяване на деянието, единият – в унисон с обясненията на подсъдимата – тя по гръб на леглото, К. върху нея, а вторият - двамата прави, един срещу друг, няма обективни данни по делото, а още по-малко доказателства, които да опровергават заявеното от нея и то да се възприеме единствено като нейна защитна позиция. По този начин обясненията й правилно са кредитирани от предходните инстанции, като не се откриват нарушения при извеждане на приетите правно релевантните факти. При изложените ясни и убедителни съображения от въззивния съд, които са и в съгласие с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, касационният състав намира, че в случая липсва каквото и да е основание да се приеме, че вътрешното му убеждение е опорочено. На тази основа и предвид пълния и непротиворечив отговор на направените не само от представителя на държавното обвинение, но и от останалите страни възражения, неоснователно се явява и претендирания в протеста порок на атакувания съдебен акт, изразяващ се в липсата на мотиви. При отсъствието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да компрометират приетите правно релевантни факти, предходните съдилища правилно са приложили материалния закон, като са квалифицирали осъщественото от подсъдимата деяние като престъпление по чл.119 от НК. В случая е безспорно установено наличието на едно непосредствено, реално съществуващо противоправно нападение от страна на пострадалия срещу личността на жената, с която той е живеел във фактическо съжителство, за отблъскването, на което не се е налагало К. да извърши убийство. При поредното преминаване през спалнята, подсъдимата е била издърпана от пострадалия следствие, на което двамата са паднали на леглото и тя е видяла ножа в ръката на К., т.е. създадена е реална и непосредствена опасност за увреждане на нейната личност. С последвалото отнемане на ножа от пострадалия, осъщественото спрямо подсъдимата неочаквано нападение все още не е било прекратено. Макар и силно повлияни от изпития алкохол – при установената концентрация в кръвта на К. към инкриминирания момент от 2 – 2,07 на хиляда и съответстващата средна към тежка степен на алкохолно опиване за пострадалия при установените концентрации на алкохол от 1,89 промила в кръвта, 2,55 – в урината и 2,68 – в гръбначно мозъчната течност, двамата бивши съпрузи са продължили да се борят, като жената е била затисната на леглото, още повече че при самото вземане на ножа тя е получила порезна рана на дясната длан. Едва след нанасянето на първите три от четирите удара с отнетия нож подсъдимата е могла и е отблъснала окончателно нападението на пострадалия, като е успяла да отмести и тялото му от себе си. При това положение искането на прокурора за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за приложението на чл.115 от НК се явява неоснователно. Същевременно, непосредствено след като е отнела и вече е държала ножа, К. е имала възможност да отблъсне продължаващото нападение, без да нанася с него ударите в гърба на пострадалия, т.е. упражнената защита явно не е съответствала на характера на нападението и на интензитета на опасността му. Още с нанасянето на трите прободно порезни рани, а най-вече с четвъртата, защитата е излязла от дължимите предели. Причинените наранявания не са били единствено възможните и необходими, за да бъде променено реалното съотношение на силите между нападателя и нападнатата. С осъщественото от подсъдимата „повече от необходимото за отблъскване на нападението”, е налице и явно несъответствие между нападението и реализираната защита, поради което правилно е прието, че извършеното от подсъдимата деяние осъществява състава на престъплението по чл.119 от НК. Основателно са отхвърлени и аргументите на защитата, че в резултат на нападението от пострадалия подсъдимата е изпаднала в състояние на уплаха и смущение и поради това е превишила пределите на неизбежната отбрана. Следва да се посочи, че изводите относно наличието на страхови представи към момента на осъществяване на деянието са фактически и те трябва да бъдат направени от съда, чиято преценка може само при нужда от специални познания да бъде подпомогната от експертни заключения на психиатри и психолози. По делото не са установени доказателства, от които да се направи извод, че К. е изпаднала в състояние на силно душевно вълнение, което да е парализирало в значителна степен съпротивителните й способности и да й е пречело тя да избере правилното адекватно поведение, т.е. да е била в състояние на уплаха и смущение. При установената между двамата хронична не само вербална, но и физическа агресия, често завършваща с нанасянето системен побой от страна на пострадалия не може да се приеме, че са били налице условията на чл.12, ал.4 от НК. Видно и от приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, в съзнанието на К. към момента на инкриминираното деяние не е възникнал физиологичен или паталогичен афект, още повече че тя се е намирала в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен. Следователно, предходните инстанции не са допуснали неправилно приложение на закона и не е налице претендираното, както от прокурора, така и от защитата касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Настоящият състав на ВКС не констатира да е налице и твърдяната в протеста явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК на определеното при условията на чл.54 от НК наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Касационната инстанция споделя изцяло състоятелните аргументи на въззивния съд по отношение на индивидуализацията и счита, че в случая не може да се направи извод за очевидно несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на дееца, обусловена от характеристичните данни на подсъдимата и надценяването на направените от нея самопризнания, както е посочено от прокурора. Направеното от подсъдимата самопризнание още в началото на наказателното производство и чистото й съдебно минало са адекватно оценени от апелативния съд, без да им е предадено значение каквото те не притежават. Постановената и влязла в сила оправдателна присъда спрямо К., с обвинение за престъпление по чл.325, ал.2 от НК е факт, който не би могъл да бъде негативно ценен във връзка с личностната й характеристика. Действително определеното при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказание на пръв поглед изглежда занижено, но тъй като не са посочени и не се констатираха други неотчетени отегчаващи такива, липсват основния да се приеме, че с оглед размера на наказанието и начина на изтърпяването му да налагат ВКС да упражни правомощията си по чл.354, ал.3, т.1 от НПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция за увеличаване на наказанието. Предвид отхвърлянето на жалбата на защитниците относно правната квалификация на извършеното деяние и отсъствието на други аргументи, свързани с оплакването за завишен размер на присъденото от 15 000 лв. обезщетение, не може да се удовлетвори искането им за редукция на уважения граждански иск за неимуществени вреди, предявен от К. М. К.. Не може да се отчете като пропуск на въззивния съд и отсъствието в решението на възлагането в тежест на подсъдимата на направените от първия въззивен състав разноски по делото в размер на 10964,32 лв., тъй като с първото касационно решение № 150/23.08.2017 г. е оставена в сила въззивната присъда № 4/16.02.2017 г. в частта, в която К. е осъдена да заплати горната сума. Мотивиран на гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че протестът и жалбата на подсъдимата, чрез защитниците й са неоснователни, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на непълнолетния частен обвинител Н. М. К., чрез упълномощения му повереник адв.Ж. Ж.. ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 55/26.03.2018 г., постановено по внохд № 360/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: