Ключови фрази
съдебни разноски * списък на разноските

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

316

 

София, 04.06.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито трети юни две хиляди и девета  година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

                                 МАРИАНА КОСТОВА

 

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА  ч.т. дело 107/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. за с. к. , гр. С. срещу определение №881 от 06.11.2008г., по ч.гр.д.2249/2008г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на А. срещу решението, имащо характер на определение на Софийския окръжен съд от 12.08.2008г., постановено по гр. д. №198/2008г., с което на “Б” АД са присъдени разноски в размер на 80 000лв. Според жалбоподателя обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в произнасяне по искане въз основа на доказателства, които са представени след приключване на съдебното дирене. Твърди се, че след обявяване на делото за решаване никоя от двете страни не може да навежда нови фактически твърдения и правни доводи, да прави нови процесуални искания и да извършва процесуални действия, което касае и претенцията на страната за разноски. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като в подкрепа на доводите си представя съдебна практика.

Ответникът “Б” АД не взема становище по изложените в частната касационна жалба оплаквания за неправилност на обжалваното определение, както и по заявеното основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото, намира следното:

С решение №565/12.08.2008г., постановено по гр.дело № 198/2008г. Софийският окръжен съд се е произнесъл по съществото на предявените от А. за с. к. искове по чл.92 ЗЗД и по искането на ответника “Б” АД за присъждане на направените по делото разноски/ чл.64 ГПК отм/. За да потвърди определението на съда в частта за разноските, Софийският апелативен съд е приел, че искането за разноски е направено от ответника своевременно, а самите разноски са направени преди приключване на устните състезания, надлежно документирани със сметка за изплатени суми. При тези факти, приема въззивниян съд, върху правото на страната на разноски по чл.64 ГПК отм., не се отразява обстоятелството, че документът за плащането им е представен заедно с писмената защита, след приключване на съдебното дирене.

На обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т.1, или се преграждя тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, какъвто характер има обжалваното определение.

Въпросът за правото на страната на разноски пред съответната съдебна инстанция е съществен материалноправен въпрос, а съществен процесуален въпрос е въпросът за крайния момент от процеса, в който страната трябва да установи разноските си, поради което е налице първата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване на определението на САС. За да бъде разгледана по същество частната касационна жалба, трябва да е налице някои от основанията по т.т.1-3 ГПК. В разглеждания случай жалбоподателят се позовава на противоречива съдебна практика на съдилищата. За да е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и за да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, трябва съдилищата да са направели различни правни изводи по идентичен процесуален или материалноправен въпрос. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението за разноски. Изводът на САС, че по-късното представяне на доказателства, установяващи направените от страната разноски/ в конкретния случай след приключване на устните състезания/ противоречи на приетото в решение №35 от 1.04.1960г. по гр.дело №8/60 г. на ОСГК на ВС, а именно, че след приключване на устните състезания, съдът не може да извършва процесуални действия, като приемане на доказателства, освен да пристъпи към решаване на делото.

Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.

Към датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, ответникът не е представил доказателства на съда, уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение да е заплатено на процесуалния представител. Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените от страната разноски, в чиято полза съдът е решил делото. По аргумент на чл.186 ГПК/отм/ доказателствата за направените от страната разноски трябва да бъдат представени на съда до приключване на устните състезания. Задължението за представяне на доказателствата за направените по делото разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, е установено в чл.80 ГПК, в сила от 1.03.2008г. В случая доказателствата за разноски са представени с писмената защита, но след като е приключило съдебното дирене и делото е било обявено за решаване. Меродовно за уважаване на субективното право на участвуващата в процеса страна за разноски, е както искането за разноски да бъде направено до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, така и те да бъдат доказани в същия срок. В разглеждания случая, въззивният съд е допуснал нарушение на закона като е приел, че доказването на разноските може да бъде направено и в по-късен момент, което дава основание на настоящия състав на ВКС да отмени въззивното определение в частта за разноските и постанови друго, с което да се остави без уважение искането на “”Б” АД за разноски в размер на 80 000лв. В случая не е налице и основание по чл.192, ал.4 ГПК отм. Цитираната разпоредба на закона ще намери приложение в случаите, при които поисканите разноски са изчислени при явна фактическа грешка или при допусната грешка във фактическите констатации на съда и направените от него изводи, въз основа на които се е произнесъл за дължимостта на разноските, но не и в случаите, при които заинтересованата страна не е поискала присъждане на разноски до приключване на съдебното дирене и не е представила доказателства за техния размер.

В заключение, определението на въззивния съд е неправилно и ще следва да бъде отменено, а искането за разноски оставено без уважение.

С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от №881 от 6.11.2008г., постановено по в.гр.дело №2249/2008г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, с което е оставена без уважение частната жалба на А. за с. к. срещу решение №565/12.08.2008г. по гр.дело №198/2008г. на Софийския окръжен съд в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ без уважение искането на ”Б” АД за присъждане на разноски в размер на 80 000лв.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: