Р Е Ш Е Н И Е
№.117
София, 02.11.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 730/2014 година
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Д. А. П., [населено място] срещу въззивно решение № 466 от 11.10.2013 г. по в.гр.д.№ 711/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 1656 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 174/2010 г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 84 462 лв. Като част от вземане в размер на 258 789.67 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение, като се прави искане за обезсилване или отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът поддържа, че независимо от задължителни указания, дадени от ВКС, при новото разглеждане на делото въззивният съд не е освободен от вмененото му задължение да даде правилната правна квалификация на предявения иск. В нарушение на това задължение съдът квалифицирал иска като такъв по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, въпреки че наведените от него факти биха могли да бъдат подведени и под нормата на чл.12 ЗЗД.
Ответната страна [фирма] чрез процесуалните си представители поддържа, че въззивното решение е недопустимо, но не като постановено по непредявен иск, както се твърди от касатора, а поради наличие на сила на пресъдено нещо, формирана с влязло в сила решение, с което като е отхвърлен предявеният на същото основание частичен иск, е отречено и съществуването на цялото вземане. Претендират се разноски по делото съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
С определение № 179 от 14.04.2015 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за проверка на процесуалната му допустимост с оглед данните по делото, че с влязло в сила решение е отхвърлен частичният иск, предявен от настоящия касатор на същото основание и срещу същия ответник - [фирма], [населено място].
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Пловдивският окръжен съд е бил сезиран на 31.05.2007 г. с искова молба от Д. А. П. срещу [фирма] [населено място], по която е било образувано гр.д.№ 1453/2007 г. по описа на ПОС, ХХІІ гр.с. Ищецът е предявил частичен иск за връщане на сумата 15 000 лв. с твърдения, че исковата претенция съставлява част от суми с общ размер 232 589.67 лв., внесени от него в касата на ответното дружество в изпълнение на постигната в края на 2005 г. с едноличния собственик на капитала му устно споразумение за приемането му като съдружник при равни права, с прехвърляне на дружествени дялове с ликвидационна стойност, равна на направени от него вноски, както и да бъде назначен за управител на дружеството. След постигане на споразумението и по указание на едноличния собственик на капитала в счетоводството на дружеството била открита сметка за дяловите му вноски, по която той внесъл общо сумата 258 789,67 лв., представляваща сбор от вноски, направени в периода 22.12.2005 г. - 28.11.2006 г. по дати и размери съгласно изготвена от ответника справка за 232 589,67 лв. и 26 200 лв., представляваща сбор от вноски, направени в периода 06.12.2006 г. - 31.07.2007 г., с които финансови средства ответникът оперирал за осъществяване на дейността си. Въпреки настояването му пред собственика на дружеството да се оформи писмено съдружието му във фирмата и тази обстоятелства да бъдат вписани в търговския регистър на Пловдивския окръжен съд, такова му било отказано. В хода на първоинстанционното производство ищецът увеличил по реда на чл.116, ал.1 ГПК (отм.) частичния си иск на сумата 84 462 лв., като уточнил, че общото му вземане е в размер на 256 954.09 лв.
Пред Асеновградския районен съд, на когото спорът бил препратен за разглеждане на основание чл.81, ал.1 ГПК (отм.) във вр. с пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК и по него е образувано гр.д.№ 1379/2008 г., ответникът [фирма] е възразил, че между същите страни и на същото основание ищецът е предявил пред РС-Асеновград частичен иск с цена 5 000 лв. като част от вземането му за същата сума. По делото е представено удостоверение от Окръжен съд – Пловдив, с изх.№ 4270/16.03.2009 г., издадено в уверение, че по подадена на 21.05.2007 г. искова молба от Д. А. П. против [фирма] е образувано гр.д.№ 545/2007 г. на Асеновградския районен съд с предмет иск по чл.55 ЗЗД с цена 5 000 лв. – частичен иск, част от цялото вземане в размер на 232 589.67 лв., както и че от ищеца е постъпила въззивна жалба срещу постановеното по делото решение от 16.01.2009 г., по която пред ОС-Пловдив е образувано гр.д.№ 481/2009 г. Представено е и решение № 858/18.05.2009 г. по в.гр.д.№ 481/2009 г., с което е потвърдено отхвърлителното решение на РС-Асеновград по гр.д.№ 545/2007 г., постановено по предявения от ищеца срещу [фирма] частичен иск за сумата 5 000 лв., представляваща част от цялото му вземане в размер на 232 589.67 лв. Между страните не е имало спор, а това е видно и при съпоставяне на твърденията на ищеца по двете дела, че спорното материално право е изведено от един и същи правопораждащ факт, но с предявените по тях искове се претендират само отделни части от цялото вземане.
След повдигната от РС-Асеновград препирня за подсъдност, с определение № 1021 от 29.09.2009 г. Апелативен съд-П. изпратил делото по компетентност на ОС-Пловдив, пред когото е образувано гр.д.№ 174/2010 г. По съображения, че вноската от 13.01.2006 г. за сумата 5 000 лв., предмет на частичния иск по гр.д.№ 545/2007 г. на РС-Асеновград не фигурира по предявения по това дело частичен иск за сумата 84 462 лв., първоинстанционният съд е приел, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, независимо от извършеното от ответника позоваване на влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 481/2009 г. на ОС-Пловдив, недопуснато до касация с Определение № 209 21.04.2010 г. на ВКС по т.д.№ 782/2009 г., І т.о., с което е отхвърлен предявения от ищеца на същото основание и срещу същия ответник иск, заявен като частичен от същото по размер общо вземане.
С решение № 1656 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 174/2010 г., Пловдивският окръжен съд отхвърлил предявения от касатора срещу [фирма] частичен иск за сумата 84 462 лв., което апелативният съд потвърдил със сега обжалваното решение.
Въззивното решение е недопустимо.
Забраната, установена в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК за едновременно разглеждане от съда на две дела, между същите страни, на същото основание и за същото искане, не намира приложение в случаите, в които с предявените по тях искове не се търси съдебна защита на цялото притезание, а на индивидуализирани отделни негови части. Това е така, тъй като когато е предявен частичен иск, предмет на делото става само въведената от ищеца част от спорното право. Следователно липсва обективен идентитет, когато предмет на двете дела са различни части от спорното право, респ. липсва процесуална пречка за паралелната им висящност пред съда, но на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК по-късно заведеното дело следва да бъде спряно до разрешаване на спора по първия предявен частичен иск с влязло в сила решение. Когато този иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното дело, като зачете силата на присъдено нещо, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Ако обаче частичният иск обаче бъде отхвърлен като неоснователен, производството по второто дело следва да се прекрати като недопустимо, тъй като със сила на пресъдено се отрича цялото право и тя обхваща и непретендираната част. В този смисъл са и задължителните разяснения по т.1, изр. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които при отхвърляне на частичния иск, тъй като се отрича цялото спорно право, силата на пресъдено нещо се формира и по размера на непредявената част от вземането, поради което ищецът не би могъл да търси допълнителното му присъждане.
За наличието на положителните процесуални предпоставки, както и за липсата на отрицателните такива съдът следва да следи служебно не само към момента на предявяване на иска, но и към момента на постановяване на решение по съществото на спора. По-късното появяване на отрицателна процесуална предпоставка, каквато в случая е забраната за пререшаване на разрешения със СПН спор – чл.299, ал.2 ГПК, погасява правото на иск, поради което се явява пречка за развитието на процеса.
В нарушение на правилото на чл.299, ал.2 ГПК, вместо да зачете силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила отхвърлително решение по първия предявен частичен иск и прекрати производството по делото, първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора за друга част от съдебно отреченото вземане, постановявайки по този начин недопустим съдебен акт. Потвърждавайки този акт, вместо да го обезсили и прекрати производството по делото, въззивният съд също е постановил процесуално недопустимо решение.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено поради недопустимост на предявения частичен иск.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 25.06.2015 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 466 от 11.10.2013 г. по в.гр.д.№ 711/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него решение № 1656 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 174/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. А. П., [населено място] срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 84 462 лв.
ОСЪЖДА Д. А. П., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 800 лв. /хиляда и осемстотин/ лева - разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|