Р Е Ш Е Н И Е № 46 София 27.03.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 544 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. А. чрез адв.Ю. О. срещу решение № 31 от 10.02.12г.,постановено по в.гр.дело № 698/11г.на Окръжен съд – Добрич.С него е потвърдено решение № 70 от 28.01.10г.,постановено по гр.дело № 2678/10г.на Районен съд –Добрич в частта,с която е осъден Д. Ж. А. да заплати на Т. Т. А. сумата от 10 000 евро,част от цялото вземане в размер на сумата 46 600 евро,представляваща продажната цена по нищожен договор за покупко-продажба от 21.06.07г.,обективиран с нот.акт № г. С определение № 1205 от 14.11.12г.на състав на ІV го.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка за евентуалната му недопустимост на основание т.1 от ТР№ 1/19.02.10г.на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Моли да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен със законните последици.` Ответникът по касационната жалба Т. Т. А. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК и обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата касационни основания,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 21.06.07г. Д. Ж. А. и неговият племенник Т. Т. А. са сключили договор за покупко-продажба на недвижими имоти,находящи се в [населено място],оформен с нот.акт № г.,за сумата 46 600 евро,която сума е предоставена на купувача по банков кредит от [фирма] с поет ангажимент от банката да преведе сумата след представяне на нотариален акт на името на купувача и вписана законна ипотека в нейна полза.С влязло в сила решение по гр.дело № 2678/08г.на ДРС,договорът от 21.06.07г.е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД поради привидност.Прието е,че действителната уговорка между страните била след като сумата по кредита бъде преведена от банката на продавача,последният да я предостави отново на купувача с цел финансиране на предприета от него строителна дейност и без задължение за връщане на продавача.От назначената съдебно-счетоводна експертиза било установено,че по силата на посочения договор [фирма] е предоставила на Т. А. кредит в размер на 46 660 евро за закупуване на недвижимите имоти,предмет на сделката, по разкрита банкова сметка на Д. А..От подлежащите на връщане 46 600 евро като продажна цена по нищожната сделка Д. А. върнал на Т. А. общо 22 130.05 евро – 18 270.21 евро банкови преводи и 3 859.84 лв внесени от него за погасяване на кредита.Въззивният съд е счел,че липсват доказателства остатъкът от 24 469.95 евро да са върнати на Т. А. ,да са вложени в неговия строителен бизнес вложени или да се послужили за друга негова полза с правната последица на погасяване на задължението за връщане.Ето защо е направен извод,че тази сума,като получена от Д. А. по нищожния договор,подлежи на връщане в полза на Т. А. ,част от която в размер на 10 000 евро е предмет на настоящия частичен иск,който следва да бъде уважен. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно,допустимо и правилно. При извършената проверка по допустимостта на решението настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира следното: С диспозитива на обжалваното решение е осъден Д. Ж. А. да заплати на Т. Т. А. сумата от 10 000 евро,част от цялото вземане в размер на сумата 46 600 евро,представляваща продажната цена по нищожен договор за покупко-продажба от 21.06.07г.,обективиран с нот.акт № г.Когато ищецът предявява с иска не цялото спорно право,а само част от него,както е в случая,със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от правото,ако съдът е уважил иска.За разликата може да се предяви нов иск.По него ищецът не може да се позове на силата на пресъдено нещо на решението,с което частичният иск е уважен.За разликата вземането може и да не съществува. Ето защо,като съдът е посочил в диспозитива на решението си цялото спорно право,не е постановил недопустим акт,тъй като по отношение на претендираното вземане от 46 600 лв не е формирана сила на пресъдено нещо. По оплакванията за неправилност на решението: При постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон.С оглед данните по делото,че с влязло в сила решение договорът от 21.06.07г.,сключен между страните,е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД поради привидност,обосновано е прието,че следва да намери приложение реституционната норма на чл.34 ЗЗД.Нищожността на този договор има за последица правото на всяка от страните да иска връщането на онова, което е дала на другата. Възприетата от съда фактическата обстановка съответства на събраните по делото доказателства.Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на касатора,че е налице противоречие между мотиви и диспозитив.В мотивите съдът е приел,че от цялото вземане 46 600 евро Д. А. е върнал на Т. А. общо 22 130.05 лв,или остатъкът от 24 469.95 лв остава дължим,част от която сума е в размер на 10 000 евро,предмет на настоящия частичен иск.В диспозитива е посочил присъдената сума по частичния иск като част от сумата 46 600 евро,представляваща продажната цена по нищожния договор.Както бе посочено по-горе със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от правото - 10 000 евро,поради което посочването на цялото спорно право в диспозитива на решението не се е отразило на правилността му. По изложените съображения настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира,че не са налице касационните основания по чл.281 т.3 ГПК за касиране на решението. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 10.02.11г.,постановено по в.гр.дело № 698/11г.на Окръжен съд – Добрич. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.