Ключови фрази
Длъжностно присвояване в големи размери * неоснователност на искане за възобновяване


5
Р Е Ш Е Н И Е

555
гр. София, 07 януари 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ:БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……......….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....…........Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1655 по описа за 2013 г.


Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. Т. Ц. за възобновяване на нохд № 44/12г. на районен съд гр.Тетевен. В искането се посочват касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата и основана върху доказателства, непроверени по надлежния ред, Като съществено процесуално нарушение се изтъква нарушение на правото на защита на осъдения, който във въззивното производство нямал редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения Ц. – адв. П. със същите аргументи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за възобновяване. Счита, че събраните доказателства по делото установяват вината на осъдения. Намира, че искането по чл.422, ал.1 т.3 от НПК е неточно формулирано и не е в компетентността на ВКС да се произнесе по него. Оплакването за нарушаване правото на защита счита за неоснователно.
Осъденият Ц. в последната си дума настоява за възобновяване на делото и постановяване на оправдателна присъда.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 52 от 11.09.2012г., по нохд № 44/12г. на РС гр.Тетевен, 4 с-в, М. Т. Ц. бил признат за виновен в това, че през периода от 01.01.2003г. до 26.03.2009г. в [населено място], Ловешка област, като длъжностно лице – председател на УС на сдружение „Туристическо дружество „С. пещера”, извършвайки ръководна работа и работа, свързана с управление на чуждо имущество в обществена организация - „Туристическо дружество „С. пещера”, присвоил сумата от 135 497.41 лв., връчени в това му качество, като присвояването е в големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал.2, т.1 във вр. с чл. 201, ал. 1 и чл. 54 НК му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години, като бил оправдан относно предмета на престъпление над посочената сума.
На основание чл.202,ал.3, пр.1, М. Ц. бил лишен от право да заема обществена длъжност и от право да упражнява професия, свързана с поверяване и отчитане на пари и стоково – материални ценности за срок от три години.
По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 402/12г. по описа на окръжен съд гр.Ловеч. С решение № 13 от 18.02.2013г. присъдата била потвърдена.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо за разглеждане относно твърдението за съществено нарушение на процесуални правила. По отношение на основанието по чл.422, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд не е надлежно сезиран да се произнесе, тъй като внасянето на искане за възобновяване поради новооткрити обстоятелства, неизвестни на съда, постановил присъдата, е от компетентност единствено на окръжен, съответно военен прокурор или ръководител на специализирана прокуратура.
Независимо от така посоченото формално основание, в искането се изложени съображения, че изводите на съда не били основани на данните в оригиналната касова книга на дружеството, а върху нейни ксероксни копия, които съображения се отнасят до порок при формиране на вътрешното убеждение - основание по чл.422, ал.1, т.5, по което ВКС е компетентен да се произнесе. Изложените в тази насока доводи от осъдения са неоснователни. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото е била назначена съдебно – икономическа експертиза за установяване на приходите и разходите на дружеството, начално и крайно салдо по години (за което е повдигнато обвинение на подсъдимия), количество на входни билети връчени на подсъдимия, данни от продажби и приходи. Видно от приложеното на л.198 –л.217 от с.д. заключение на съдебно - счетоводната експертиза, заключението е изготвено на база лично запознаване на експерта с оригиналната касова книга и с движението по банковата сметка на дружеството „С. пещера”. В устните си разяснения пред първоинстанционния съд вещото лице е заявило, че оригиналните записи в касовата книга са идентични с копията. Заключението на експертизата е било прието от съда без възражения от страните. В случая не е налице процесуално нарушение, свързано със събирането и проверката на доказателствата, за каквото се твърди в искането.
Оплакването за нарушение правото на защита при въззивното разглеждане на делото също се явява неоснователно. В съдебното заседание на Ловешкия окръжен съд от 23.01.2012г., когато е бил даден ход на делото и същото било обявено за решаване, осъденият се явил със защитник – адв. Ив.С. от САК, като в протокола било отразено обстоятелството, че същият е упълномощен от преди. Видно от материалите по делото защитникът С. е упълномощен с редовно пълномощно, приложено на л.6 от ДП. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.5 от НПК пълномощното важи за цялото наказателно производство, освен ако не е било уговорено друго. В случая както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция подсъдим и защитник не са изявили воля за прекратяване на упълномощаването. Едва в производството пред ВКС осъденият Ц. е депозирал молба, с която оттегля пълномощията си от адв. С.. Явяването на осъдения пред въззивния съд с редовно упълномощен защитник, който е участвал в производството по делото, налага извод, че на осъдения е била дадена възможност да реализира правото си на защита в пълен обем.
Предвид изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения М. Т. Ц. за възобновяване на внохд № 402/12г. на окръжен съд гр.Ловеч и нохд № 44/12г. на районен съд гр.Тетевен.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :