О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50771
гр. София,28.10.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 129 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. В. Т., чрез адв. Ю. О. от АК - Д., против въззивно решение № 112/14.10.2021 г, постановено по в.гр.д. № 264/2021 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 260171/26.02.2021 г. по гр.д. № 3880/2019 г. на Районен съд -Добрич, с което са отхвърлени предявените от И. В. Т. срещу М. С. С. и С. М. С.: иск с правно основание чл.40 от ЗЗД за прогласяване на недействителността на договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № .., том III, рег. № ...., нотариално дело №..... на нотариус с рег. № ... в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. № 9362, акт № ..., том..., нотариално дело №... на Службата по вписванията - Д., с който на 01.10.2015 г. първата ответница в качеството си на пълномощник на наследодателя на ищцата В. С. В. е прехвърлила по време на брака си с втория ответник сама на себе си поземлен имот /нива/ с идентификатор № ...... по кадастралната карта на [населено място], намираща се в землището на [населено място], с площ по скица от 3834 кв.м., а по документ за собственост с площ от 3833 кв.м., поради сключването му при договаряне във вреда на представлявания продавач; иск с правно основание на чл.87 ал.3 от ЗЗД за развалянето на договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт №...., том III, рег. №....., нотариално дело № ..... на нотариус с рег. №535 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. № ...., акт № ...., том ...., нотариално дело № .....на Службата по вписванията – Д. и иск с правно основание на чл.108 от ЗС, за признаването за установено правото на собственост на ищцата върху процесния имот, и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху същия.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Когато прехвърлителят не е могъл да овеществи правото си на ползване върху прехвърления недвижим имот, това следва ли да бъде отчетено от решаващият съд при отчитане цената, на която е прехвърлен имота с оглед, установените в разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД елементи?; 2. Установените по делото факти, че прехвърлителя е бил тежко болен и в това състояние е извършил прехвърлянето, следва ли да се приеме като злоупотреба и превишаване правата на купувача, възползвайки се от състоянието на продавача?; 3. Съзнаването, че прехвърлителят е тежко болен и очевидно края му е близък и не му предстои да живее много с оглед установените по делото факти за заболяването му, водят ли до извода, че приобритателя по договора - едновременно пълномощник по договора и купувач е действал във вреда на упълномощения?; 4. Фактическият състав на чл. 40 от ЗЗД съдържа два елемента - договаряне във вреда на упълномощения и споразумяване между купувач и пълномощник. Достатъчно ли е да са налице тези два елемента, за да се прецени основателността на иска, или следва да се обсъждат и неотносими към правната хипотеза обстоятелства?; 5. Следва ли съда да обсъжда факти и обстоятелства, които не касаят конкретната правна хипотеза, вкл. отнасяйки ги като елемент от доброжелателството на купувача, за да гледа продавач?; 6. Така постановеното решение с посочените мотиви в разрез ли е с решение № 439 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 23//2011 г. на ВКС, I ГО; решение № 21 от 24.03.2015 г. по гр.д. № 3529/2014 г. на ВКС, IV ГО; решение № 361 от 16.112011 г. по гр. д. № 1077/2010 г. на ВКС, IV ГО, с които е възприето, че представителят следва да осъществи предоставената му представителната власт с грижата на добър стопанин?; и 7. Следва ли да бъдат отчетени и фактите, настъпили скоро след извършване на прехвърлителната сделка - настъпилата скорошна смърт на упълномощения, почти веднага след прехвърляне процесният имот? Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: решение № 934 от 13.09.2010 г. по гр. д. № 3657/2008 г. на ВКС, IV ГО; решение № 117 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 5654/2015 г. на ВКС IV ГО; решение № 841 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ВКС, IV ГО.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата М. С. С. и С. М. С. са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че ищцата И. В. Т. е дъщеря и единствен наследник по закон на В. С. В., починал на 15.12.2015 г. Приживе наследодателят на ищцата упълномощил ответницата М. С. С. /негова сестра/ да продаде, дари, на когото сама прецени, включително да договаря сама със себе си, при цена и условия каквито договори, при цена не по-ниска от данъчната оценка, находящия се в землището на [населено място] поземлен имот- нива с площ от 3833 кв.м., с идентификатор № ..... по КККР, с условието „като си запазвам пожизнено правото на ползване“, да получи продажната цена, включително и ако цената се заплаща по банков път или на каса в банка или по служебно открита от банката сметка, от която бъдещия купувач получава заем, да се разпорежда със сумите по така откритата сметка, включително да ликвидира сметката, както да го представлява пред физически и юридически лица, ТД на НАП, НОИ, РЗИ, НЗОК, община, МВР, пощи, съдилища, социални служби, община. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2015 г., обективиран в нотариален акт № ....., том III, рег. № ..... нот. дело № ...... на нотариус с рег. № 535, ответницата С. / намираща се в брак с ответника С./ е прехвърлила на себе си процесния имот на цена 700 лв. при посочена в акта данъчна оценка на продавания имот от 667 лв., като в полза на упълномощителят е запазено пожизнено вещно право на ползване върху имота. Процесната нива била с пазарна цена в размер на 6657лв., без отчитане на учреденото в полза на продавача по сделката пожизнено право на ползване върху имота /според заключението на вещото лице/, респ. с пазарна стойност от 6347 лв. с отчитане на правото на ползване, остойностено в размер на рентата за стопанската 2014/2015г. от 310,47 лв. Вещото лице остойностило правото на ползване и като сумарно рентно плащане за периода, през който е могло да бъде упражнено с оглед средната продължителност на живота в България, в два варианта - до приключване на стопанската 2018/2019 г. – 1609,86 лв., и до приключване на стопанската 2019/2020 г. – 1801,51 лв. Дадена е и стойност на запазеното право на ползване на база средната продължителност на живота на лица от мъжки пол за област Д. – 1295,55 лв. /в заключенията на вещото лице, липсва ясен и мотивиран категоричен извод за стойността на учреденото в полза на продавача по сделката пожизнено право на ползване върху имота/.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че четири години по-рано, през 2011 г. наследодателят на ищцата е извършил и друга сделка на разпореждане със свои имоти, с която е обогатил своята сестра /при продажна цена - значително по-ниска от данъчната оценка и със запазено право на ползване/, което сочи съзнателни действия, обосновани от влошените вътрешни отношения с дъщеря му, в каквато връзка са събрани гласни доказателства по делото. Прието е, че не е налице увреждане на В. към датата на сключване на процесния договор и споразумяване в негова вреда, тъй като очевидно той е целял да се разпореди с имотите си в полза на своята сестра, а не да се обогати той самия, доколкото и предходната продажба съзнателно е изповядана на ниска цена. Установено е, че В., към 2011 г. е станал част от семейството на сестра си /живял е в общо жилище заедно със съпруга й- ответника С./ и е разчитал на нейните и на семейството и грижи и подкрепа, бил е дистанциран от дъщеря си поради поведението и, а в периода преди сделката и до смъртта си е имал нужда от грижи поради заболяване „цироза“ и счупване на крак, които е получил от сестра си и съпруга й.
При преценка на заключението на вещото лице въззивния съд е приел, че определената от вещото лице пазарна цена на имота към датата на продажбата в размер на сумата от 6657 лв. не определя равностойност на престацията на продавача, свеждаща се до право на собственост в ограничен обем. Действителната стойност на право на собственост в ограничен обем била по-малка, в сравнение с тази на правото на собственост в пълен обем и за определянето и било от значение правното положение на имота към момента на сключване на процесния договор. Прието е за ирелевантно обстоятелството за какъв период от време е упражнявано или би могло да бъде упражнявано правото на ползване, респ. ограничавано правото на собственост. Определянето на действителната стойност на право на собственост в ограничен обем, чрез приспадане на рентно плащане като цена на право на ползване, независимо за какъв период, било необосновано и неприемливо, тъй като не отчитало естеството на вещната тежест /правото на ползване/ с оглед всички пречките, които тя създава за собственика да реализира каквито и да е дивиденти от собствеността. Прието е също, че чисто математическото съпоставяне на стойности /договорена продажна цена и действителна пазарна/ не е единствения критерий за недействителността по чл.40 от ЗЗД.
Направен е извод, че ниския размер на уговорената цена намира своето обяснение от една страна в обстоятелството, че предмет на сделката е обременен с право на ползване имот, а стойността на имущество, обременено с тежести или обезпечения е по- ниска от пазарната му цена в необременено състояние, от друга страна - в отношенията между пълномощника и упълномощителя.
За да отхвърли иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД на предявеното основание- неплащане на цената, въззивния съд е приел, че след като е налице упълномощаване за получаване на цената по сделката, изявлението на пълномощника в нотариалния акт, че е получил същата е с доказателствена стойност, която не е била опровергана от ищеца.
Доколкото процесната сделка е валидна и договорът за продажба е породил транслативен ефект, след смъртта на В. неговата наследница по закон не се легитимира като собственик на имота, поради което като неоснователен е отхвърлен и иска по чл. 108 ЗС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Въпроси първи, четвърти, пети, шести и седми се свеждат до обобщения от съда въпрос, въз основа на кои обстоятелства се извършва преценката кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания, и съставлява ли единствен признак за увреждането нееквивалентността на престациите по договора. Същия е обусловил изхода на делото, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена практика. Според Тълкувателно решение № 5 от 22.12.16 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т.3 договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от два елемента: обективен – договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него да уврежда представлявания, и субективен – „споразумяване” между представителя и третото лице за увреждането на представлявания. Преценката за наличието на увреждането се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключване на договора. Вторият елемент от фактическия състав се изразява в недобросъвестността на представителя и насрещната страна – т.е. и двамата знаят, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключване на договора.
При преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя следва да се отчетат всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Фактът, че пълномощникът на продавача е продал процесните имоти на продажна цена, много по- ниска от пазарната им стойност, не може да наложи категоричен извод, че е действал във вреда на представлявания, без да се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото /решение № 95/27.06.2017 г. по гр.д. № 5523/2015 г. на ВКС, III ГО/. Нееквивалентността на престациите е необходимо условие, но сама по себе си тя не е достатъчна за обявяването на недействителността по отношение на представлявания. Въззивното решение е постановено в съответствие с горепосочените правни разрешения. Преценката за наличието на увреждането е извършено въз основа на фактите осъществили се към момента на сключване на договора. Пълномощното, с което наследодателят на ищцата е предоставил на пълномощника М. С. /негова сестра/ свободата да продава или дарява процесния недвижим имот, на когото сама прецени, включително да договаря сама със себе си, при цена и условия каквито договори, при цена не по-ниска от данъчната оценка и да получава продажна цена, съдържа съгласие на представлявания за накърняване на имуществото му, като упълномощителят е посочил конкретните условия за това, установявайки параметри на продажбата. Прието е, че близките отношения между продавача В. и сестра му- ответницата по делото, както и обстоятелството, че през 2011 г. той лично се е разпоредил в полза на сестра си, с правата си от 5/6 ид. части от апартамент и с две ниви на цена, общо за трите имота много по - ниска от сбора от данъчните им оценки, не могат да обусловят категоричен извод за увреждане интересите на продавача, а напротив именно поради тези обстоятелства, нееквивалентността на престациите не следва да се преценява като недобросъвестност. Въззивният съд е съобразил и установената практика на ВКС, че стойността на имуществото, обременено с тежести е по-ниска от пазарната му цена в необременено състояние /Решение № 26/30.01.2012 г. по гр. д. № 151/2011 г.на ВКС, IV ГО/.
Въпроси втори и трети не са релевантни и не формират общо основание за селектиране на касационната жалба /правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК/ по смисъла на тълкуването, дадено с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те не са обуславящи изхода на делото и не са изводими от дадените от въззивния съд правни разрешения – съдът не е излагал аргументи, дали при сключване на процесната сделка пълномощника по договора, който е и купувач, е съзнавал за близка и предстояща смърт на продавача, и дали влошеното здравословно състояние на последния към този момент, обуславя превишаване на правата на купувача.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответниците по жалбата следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 120 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112/14.10.2021 г, постановено по в.гр.д. № 264/2021 г. по описа на Окръжен съд - Добрич.
ОСЪЖДА И. В. Т. от [населено място], [улица], с ЕГН-[ЕГН], да заплати на М. С. С. от [населено място], [улица], и С. М. С., с.а., сумата 120 лв. - разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.