Р Е Ш Е Н И Е № 493 гр. София, 16 декември 2015 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1507 по описа за 2015г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице М. С. А. за възобновяване на наказателно производство по НЧД № 188/2012г. по описа на Тервелски районен съд. В искането се твърди, че деецът е задочно осъден, както и че извършено групиране на наказанията било неправилно. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира, че искането е допустимо, но по същество се явява неоснователно. По време на наказателното производство били положени всички усилия да бъде издирено лицето. Провеждането на производството по реда на чл.269, ал.3, т.4 от НПК се дължало единствено на недобросъвестното поведение на осъденото лице. Според прокурора искането следва да се остави без уважение. Осъденото лице А. се явява лично, представлява се от назначен служебен защитник, който моли да се уважи искането, така, както е депозирано. Заявява, че молителят има самостоятелни процесуални права права, включително и на лично участие. Той е бил нередовно призован и не били положени усилия за неговото призоваване. Иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на съда от първата инстанция от стадия, в който е започнало задочното производство. Осъденото лице не добавя нищо по същество. При последната си дума моли да се възобнови делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява основателно. Предмет на възобновяването е определение № 14/21.02.2014г. по НЧД № 188/2014г. по описа на Тервелски районен съд. С това определение е приложен чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК, като е определено най-тежкото наказание от 2 години лишаване от свобода измежду две присъди. Това са присъда № 26/18.06.2013г. по НОХД № 77/2013г. по описа на Тервелски РС, по която за деяние от 21.01.2013г. по чл.196 ал.1 т.2 от НК, в сила от 15.10.2013г. на осъденото лице било наложено наказание от 2 години при първоначален строг режим и присъда № 35/10.09.2013г. по НОХД № 85/2013г. по описа на Тервелски РС, с която за деяние от 01.06.2013г. по чл.325, ал.2 вр.ал.1 от НК му било наложено наказание от 1 година при първоначален строг режим. Съдът е приложил чл.24 от НК, като е увеличил с 6 месеца така определеното общо наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален строг режим. Производството по правилата на чл.306, ал.1,т.1 от НК е протекло при отсъствието на осъденото лице и това е отбелязано както в протокола от съдебното заседание, така и в самото определение- съобразно чл.269,ал3 т.4 от НПК. В производството по НОХД № 77/2013г. подс.А. е взел участие, като то се е провело при условията на съкратено съдебно следствие с признаване на вина. Присъдата е била обжалвана пред Добрички окръжен съд, като е оставена без уважение с решение № 121/16.10.2013г. В производството по НОХД № 85/2013г. осъденото лице не е участвало и това е видно от мотивите на съдебния акт. С решение № 148/28.11.2013г. по ВНОХД № 355/2013г., по жалба на осъденото лице чрез защитата му, атакуваната присъда е била потвърдена. В това наказателно производство в досъдебната му фаза осъденото лице А. е участвало, видно от приобщените му обяснения в качеството на обвиняем- тоест след повдигане на обвинение,мотиви,л.34, предпоследен абзац. Нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК засяга постановените присъди на задочно осъдените лица. В случая предмет на искането е определение по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, което също се е провело в отсъствие на осъденото лице. С това определение са решени въпроси, които по начало законодателят е предвидил да се обхващат от присъдите – за наказанието лишаване от свобода и приложението на чл.25 от НК. Няма съмнение, че с това определение се разглеждат и решават част от въпросите, които се решават при постановяване на присъдите. Законодателят не е предвидил изрично този вид съдебни актове като подлежащи на разглеждане при искане за възобновяване на наказателни дела. Тъждеството между кръга въпроси, решавани с присъда и тези, решавани с определението по чл.306, ал.1, т.1 от НПК подсказва приложението на тълкуването per argumentum a fortiori, за правоприлагане по аргумент за по-силното основание. След като законодателят е предвидил възможността да се иска възобновяване за присъдите, то съобразно обема на засегнатия казус – определение с приложение на чл.25 от НК, който е по-малък от този на присъдата, не може да се изключи възможността за разглеждане на искането. И в този аспект искането се явява допустимо. Производството по определяне на общо наказание е протекло действително задочно, като осъденото лице не е имало процесуално задължение точно по това производство за уведомяване на съда – наказателните производства, които са били предмет на разглеждане по чл.306,ал.1, т.1 от НПК, са били приключили. Може да се заключи, че в това производство осъденото лице не е участвало, липсват и предпоставки да се приеме, че точно по това производство то има недобросъвестно поведение. Хипотезата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК относно предявяването на обвинение не е относима, тъй като в случая не е било предявено обвинение, а има предложение на прокурор за приложението на чл.25 от НК, като при произнасянето дори е приложен и чл.24 от НК и наказанието е увеличено с 6 месеца. Засегнати са значими права на осъденото лице, свързани с лишаването от свобода, поради което неговия правен интерес е очевиден. С оглед изложеното Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение намери, че искането се явява основателно, като законът императивно предвижда уважаването му. Това налага възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение и връщането на делото за ново разглеждане от стадия на съденото заседание от друг състав. Искането за неправилност на извършено групиране – отнасящо се към несправедливост на наложеното наказание, се разглежда по реда на чл.424, ал.1, вр.чл.421, ал.1, т.5 от НПК, не е подсъдно на касационната инстанция и не следва да бъде обсъждано, освен това то може да бъде дискутирано при новото гледане на делото. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 188/2014г. по описа на Тервелски районен съд, като ОТМЕНЯ определение № 14/21.02.2014г., постановено по него. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание и от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: